Баланс в отношенията с родителите

Janelle, майка ми не иска да умира насила. Какви среден клас, какви държавни?! Хабер имаш ли си от света? Моли се до твое време да имаме тук повечко такива домове, за които четеш в някакви списания. В момента читавите имат записани "чакащи" за много време напред. За жалост имам поглед над нещата.

E, аз също не съм вчерашна. Майка ми беше в дом, Бог да я прости, та съм достатъчно наясно за какво става въпрос. Не е най-прекрасното нещо на този свят, но пък е по-добре да съм в дом, отколкото да лежа на ръцете на децата си и да им съсипвам живота. Всеки трябва да се оправя сам, доколкото може.
Нито на мен ми е приятно да ми се бъркат, нито на тях им е приятно да им се бъркам. По някаква причина по-младите хора смятат, че само старите им се бъркат, обаче трябва да ви кажа, че бая млади хора се бъркат в живота и работите на старите, а и в нещата им. Обаче това не го броят за важно. Важно е старите да не им се бъркат, те ако се бъркат на старите е ок.
Пък недай си боже някой вдовец или вдовица да се зажени на стара възраст, леле мале! Трета Световна Война настава.

Janelle, радвам се, че имаш изграден план за старините си.

Така - само няколко неща - запазената част на наследник е 1/3 от имота, не е толкова малко. С други думи казано, ако умната баба/бъдеща баба реши да размята завещание, трябва да е готова, че зальоханите млади може да са се консултирали с адвокат и номера изобщо да не мине.

Още нещо: ако апартаментът е в съсобственост, всички собственици трябва да се съгласят да продават. Умната баба може да продаде само дела си, просто защото имотът не е неин. Ако иска да се продаде целия апартамент, ако правилно си спомням, трябва първо да покани с нотариален път съсобствениците - т.е. своите деца. Те, разбира се, може да не са съвсем съгласни. Просто едни ей такива размисли ми идват...

Колкото до старческия дом - интересна работа, направило ми е впечатление, че с напредването на възрастта, хората започват много да се страхуват от промени, както и да се ужасяват от приближаващия край. Поне тези около мен, каквото и да са приказвали във възрастта 60-65, около 80 думата старчески дом става табу. Забелязвам и сериозно вкопчване в децата, а със засилването на старческия егоизъм - сериозни изисквания към тях, независимо дали са дали или не. Страхът от смъртта е естествен, та е разбираемо. А останат ли възрастните сами - тогава изобщо старческия дом не им е до главата, а се изисква от порасналите вече деца да се превърнат в аниматори. Гледам няколко паралелни случая с мои близки, които коренно промениха визията си за бъдещето.

Това, което се опитвам да ти кажа в няколко поста е, че в тоя живот в известна степен родителите с длъжни на децата си, защото са ги създали, но докъм 18 годишна възраст. На порасналите си деца родителите не са длъжни, ама и порасналите деца не са длъжни на родителите си. Или иначе казано, никой не обича да му поставят ултиматуми и да му извиват ръцете, особено когато е уязвим. И не е въпроса в натурии, разхвърляно, помощ и т.н. Въпросът е, че такива подмятания и изисквания към пораснали деца дразнят много и вгорчават отношения. Ако искаш - помагаш, ако искаш - даваш, никой не може да има претенции да го направиш. Но направиш ли го - трябва да е с ясното съзнание, че го правиш от сърце и защото искаш да помогнеш. Ако ще искаш да се месиш и да ръководиш живота на младите - аз лично съм благодаря от такава помощ. Ще се гърча по корем, ще се лиша от много неща, но няма да оставя някой да ми ръководи живота и да е последна инстанция. Но каквото повикало - такова се обадило.

За протокола - баща ми - светла му памет ми е помагал изключително много с децата. И с апартамент ми помогна, когато му беше ясно, че няма как с нашите доходи да се оправим. Свекърът и свекървата - и те са се отзовавали в трудни моменти. Да, сега имат нужда от нас и много неща разбутахме в семейните планове, за да можем да сме до тях и да им помогнем. Но това е, защото никой не ми е размахвал завещания, нито ми е поставял ултиматуми - ако могат помагат, ако не могат - не пречат.

някои хора старческите домове явно само ги миришат. отхапете си и едно блокче от този шоколад и ще разберете колкото много бъркате

Такива гръмки обещания как Х става на 70 и отива в бг-старчески дом се правят докато на хората им е широко около врата и после никога не се изпълняват, поне не и доброволно. Старческите домове в България не са като по филмите.

На мен ми е интересно, ако изискването за да заведе бабата детето на ясла е апартамента да е подреден, то тогава на майката няма ли да й отнеме по-малко време да заведе детето на ясла, отколкото да подреди целия апартамент, който малкото дете ще разбута отново точно за 1-2 дни.
Значи реално бабата не помага, а затруднява дъщеря си допълнително с тези изисквания.

ако някой е решил по-бързо да си отива, да ходи в старчески дом..
нищо хубаво не съм чувала за българските, колкото и лъскави да изглеждат, някои от тях, отвън..
 

Вчера бях доста разстроена на работа,звъннах да споделя на майка ми,не ми обърна почти никакво внимание,защото явно ѝ звъннах в момент, когато и тя имаше работа. След това вечерта ни вопъл,ни стон.. изобщо не се поинтересува от мен и как се чувствам,защото съм била разстроена и така…

може би трябва да си намерите приятели. може би ако не можете да създадете приятелство причината е във вас. може би трябва да работите върху причината

Не Ви е вярна сметката за запазените части. Нека да обясня за тези, които се интересуват.
Запазената част при 2 деца след смъртта на втория (преживял) съпруг, който съответно е написал завещание, е равна на 1/6 от наследството. Прочетете си закона и сметнете. Т.е. ако преживелият съпруг реши да остави завещание на друг човек извън семейството, то получателят на завещанието ще има 4/6, а всяко от децата ще получи по 1/6 запазена част (в т.ч. сега включвам и делът им при наследството след като първият съпруг почине). Това е така, защото всеки съпруг си има свой дял от имота, който е половината от целия имот и към него се добавя наследствената му част от останалата половина от имота след смъртта на другия съпруг.
Запазената част е равна на половината от дял, който би бил без да има завещание.
Иначе, ако апартаментът е съсобственост, всеки от съсобствениците може да предложи на останалите да го изкупят, а ако не се съгласят и се стигне до съдебна делба, съдът ще определи имотът да се изнесе на продажба.
По отношение на старческия дом вече си написах мнението. Не бива да тежим на децата си.

1/6 се наследява, да.

Но от половинката, т.е. 1/3 от половинката, открито наследство, или математически 1/2 Х 1/3 = 1/6. Точно същото, което казах и аз.
4/6 < 1, т.е. пак не може да се продаде без да се иска съгласие, дори и при съдебна делба да е, пак бабата взема 4/6, а децата по 1/6.
От тези 4/6, при налични 2 деца, всяко има право на запазена част, при открито наследство. С други думи, бабата, завещавайки тези 4/6, пак двете деца, които тя е решила да обезнаследи със завещанието, могат да го оспорват когато се открие наследво. Тогава бабата няма да може да направи много, щото щом е открито наследство, значава, че бабата вече е на ония свят. В БГ завещанието не е с такава сила, лесно се оспорва от преките наследници.

А и друго - ако сме стигнали до съдебни делби, пиши го бегало... така де, тогава вероятно на децата грам няма да им пука дали бабата е в старчески дом или не. Щом се налага да се съдиш със собствените си деца и това тръгва от неистовото желание да се правят забележки, ако правилно те разбрах, честно казано старческият дом си ти е по мярка. Аз нещата ги разбирам различно и явно няма да се разберем.

И да го оспорват, файда няма. Получават по 1/6 и това е по закон. Само ще си изгубят парите по адвокати.
А иначе, завещанието е новият модерен начин за уреждане на съвременните отношения, особено като се има предвид, че много хора живеят без брак.
Западняците не са толкова глупави, че масово използват завещание.
Освен това, завещанието може да се променя по желание на човек, т.е. в различни моменти от живота си, човек може да има различни желания, ако ме разбираш. Може дадена баба да обича повече внуците си, отколкото децата си, например и пр., и пр.
Познавам хора, които си искат наследството още докато родителите им са живи, грозна работа е, но това е положението. Случаи всякакви има.

Да, когато ти си жива. Когато си умряла, т.е. вече не си фактор, се гледа завещанието, което лесно се оспорва. Говорим за твоята част, а ти вече не между живите. Защото законът пази наследниците именно от това, да си завещаеш имуществото на някого, а да очакваш от тях да те гледат и издържат.
Ама законът в Бг не е като този на запад. Ако живееш на запад - ОК, прави си завещания и всеки ден, твоя воля.

Няма наследство, ако собсвеника на имота е жив. Наследство се открива след смъртта на човек, така че тези хора не искат наследство, а искат собствеността. Още повече, че докато човек е жив може да си разпродаде активите и да остави 0, а парите да изяде и изпие по круизи.

жалка картинка е родител манипулиращ децата си чрез завещание..

   
Според мене историята е друга - майката работи от в къщи. За да не води детето много рано, преди да започне/лелките в яслата се цупят/ бабата идва да го заведе. Докато го облича не може да намери гребена и други неща, защото е разхвърляно и натрупано на купчинки. Човешки прави забележка на майката да е по-подредена. Едва ли е изтъквала, че е подарила апарт. А и никъде не пише, че са разхвърляни играчките. Ако дрехите и предметите бяха поставени по местата си едва ли детето ще ги разпръсне.
След споделяне тук я изядоха с парцалите, че е посмяла да си отвори устата.