Баланс в отношенията с родителите

  • 28 286
  • 685
# 375
Потресаващо, е че голяма част от родителите считат, че детето им принадлежи и понеже са го родили, следва да прави каквото те искат. На мен ми звучи отчайващо.
Виж целия пост
# 376
Така е, въпрос на разбиране на живота е. Вашето разбиране съвпада и всички са щастливи. Въпросът е какво се случва, когато то не съвпада? Защото логичното за теб, може да е неприемливо за друг. И обратното. И когато се окажеш в опасна семейна близост с такъв човек, трябва да можеш да помислиш и от двете страни.
Виж целия пост
# 377
Тук нещо стана: аз обичам малини, що Вие не обичате малини, а ягоди. Ама те ягодите  за нас са алергични. НЕ!  Най-правилно е да се консумират ягоди!
Виж целия пост
# 378
Така е, въпрос на разбиране на живота е. Вашето разбиране съвпада и всички са щастливи. Въпросът е какво се случва, когато то не съвпада? Защото логичното за теб, може да е неприемливо за друг. И обратното. И когато се окажеш в опасна семейна близост с такъв човек, трябва да можеш да помислиш и от двете страни.

За да не съвпада разбирането за живота между родители и деца, смятам, че и двете страни имат вина.
Вярно е, че не може винаги да се отстъпва, но ако и двете страни направят компромис, всичко ще е ок.
Аз за това казвам, че най-добре е да има завещание, по този начин никой на никого не скача по главата и всяка жаба си знае гьола. Ако човек смята, че родителите му са лоши родители, но същевременно тези същите родители са му осигурили покрив над главата и му помагат за децата, смятам, че вината за лошите отношения са повече в него и по-малко в тях.Това е нишката във всичко, което разказах до сега.
Виж целия пост
# 379

За да не съвпада разбирането за живота между родители и деца, смятам, че и двете страни имат вина.
Вярно е, че не може винаги да се отстъпва, но ако и двете страни направят компромис, всичко ще е ок.
Аз за това казвам, че най-добре е да има завещание, по този начин никой на никого не скача по главата и всяка жаба си знае гьола. Ако човек смята, че родителите му са лоши родители, но същевременно тези същите родители са му осигурили покрив над главата и му помагат за децата, смятам, че вината за лошите отношения са повече в него и по-малко в тях.Това е нишката във всичко, което разказах до сега.
[/quote]
Тук не съм съгласен - далеч не винаги вината е в детето. Или поне аз не мисля, че като дете съм бил виновен и съм заслужавал да бъда унижаван и бит редовно. Но явно трябва да съм им благодарен понеже за сметка на това един апартамент съм наследил от тях с което те си измиват ръцете и вече са добри родители и аз съм виновен че съм в лоши отношения с тях (приживе).
Виж целия пост
# 380
За да не съвпада разбирането за живота между родители и деца, смятам, че и двете страни имат вина.
Вярно е, че не може винаги да се отстъпва, но ако и двете страни направят компромис, всичко ще е ок.
Аз за това казвам, че най-добре е да има завещание, по този начин никой на никого не скача по главата и всяка жаба си знае гьола. Ако човек смята, че родителите му са лоши родители, но същевременно тези същите родители са му осигурили покрив над главата и му помагат за децата, смятам, че вината за лошите отношения са повече в него и по-малко в тях.Това е нишката във всичко, което разказах до сега.

Тоест, ти смяташ, че разбиранията на децата и родителите трябва винаги да съвпадат? Вече разбрахме, че това, че детето е излязло от майката го лишава от право на лично пространство. Доколкото разбирам, и това родителят да осигури покрив/прехрана го лишава от правото на мнение? Къде виждаш ти компромиса от страна на родителя и къде неговата вина, ако отношенията не вървят?
Виж целия пост
# 381

За да не съвпада разбирането за живота между родители и деца, смятам, че и двете страни имат вина.
Вярно е, че не може винаги да се отстъпва, но ако и двете страни направят компромис, всичко ще е ок.
Аз за това казвам, че най-добре е да има завещание, по този начин никой на никого не скача по главата и всяка жаба си знае гьола. Ако човек смята, че родителите му са лоши родители, но същевременно тези същите родители са му осигурили покрив над главата и му помагат за децата, смятам, че вината за лошите отношения са повече в него и по-малко в тях.Това е нишката във всичко, което разказах до сега.
Тук не съм съгласен - далеч не винаги вината е в детето. Или поне аз не мисля, че като дете съм бил виновен и съм заслужавал да бъда унижаван и бит редовно. Но явно трябва да съм им благодарен понеже за сметка на това един апартамент съм наследил от тях с което те си измиват ръцете и вече са добри родители и аз съм виновен че съм в лоши отношения с тях (приживе).
[/quote]

Бих могла да опонирам и на това. Както се казва - пито, платено. Докато са били живи, явно Вашите родители не са били добри родители. Не сте длъжен да им благодарите сега, така или иначе това едва ли има значение след като са починали.
Виж целия пост
# 382
Така е, въпрос на разбиране на живота е. Вашето разбиране съвпада и всички са щастливи. Въпросът е какво се случва, когато то не съвпада? Защото логичното за теб, може да е неприемливо за друг. И обратното. И когато се окажеш в опасна семейна близост с такъв човек, трябва да можеш да помислиш и от двете страни.
Различни хора сме – няма как разбиранията за живота да съвпадат винаги. Не е и необходимо. Различията са съвсем естествен процес. Пълната еднаквост е съмнителна и за мен говори за нездрави отношения, за някакво налагане.
Виж целия пост
# 383
За да не съвпада разбирането за живота между родители и деца, смятам, че и двете страни имат вина.
Вярно е, че не може винаги да се отстъпва, но ако и двете страни направят компромис, всичко ще е ок.
Аз за това казвам, че най-добре е да има завещание, по този начин никой на никого не скача по главата и всяка жаба си знае гьола. Ако човек смята, че родителите му са лоши родители, но същевременно тези същите родители са му осигурили покрив над главата и му помагат за децата, смятам, че вината за лошите отношения са повече в него и по-малко в тях.Това е нишката във всичко, което разказах до сега.

Тоест, ти смяташ, че разбиранията на децата и родителите трябва винаги да съвпадат? Вече разбрахме, че това, че детето е излязло от майката го лишава от право на лично пространство. Доколкото разбирам, и това родителят да осигури покрив/прехрана го лишава от правото на мнение? Къде виждаш ти компромиса от страна на родителя и къде неговата вина, ако отношенията не вървят?

Ако разглеждаме нещата в контекста, който предлагаш, ще кажа следното. Вината на ВСЕКИ човек е, че не е перфектен. Пак казвам, дребнавостта на някой родител да направи забележка примерно за гребен може да бъде простена на фона на голямата картина - виждаш, че човекът те обича, дал ти е покрив, помага ти с децата, ами преглътни забележката, мама му стара. Няма да се свърши светът.
Виж целия пост
# 384
Ако разглеждаме нещата в контекста, който предлагаш, ще кажа следното. Вината на ВСЕКИ човек е, че не е перфектен. Пак казвам, дребнавостта на някой родител да направи забележка примерно за гребен може да бъде простена на фона на голямата картина - виждаш, че човекът те обича, дал ти е покрив, помага ти с децата, ами преглътни забележката, мама му стара. Няма да се свърши светът.

Отново разглеждаме едностранно в полза на родителя. Защо той не преглътне липсата на гребен? Ще свърши ли светът? Винаги ли децата трябва да преглъщат? За мен гребенът е поводът, не причината.
Виж целия пост
# 385
Обсъжда се само вариантът, при който родител е дал жилище и помага с децата, така ли?
Виж целия пост
# 386
хубаво е всеки 'да си прави квото иска' но сме част от общество и неадекватните хора макар и 'на никого не преча' го правят по един или друг начин. на опашка в лидл; на пътя; по институции; /когато вярвате че родителите ви са ви възпитали правилно и не го подлагате на съмнение и ви е кеф да си правите квот си искате се получава една самоувереност че като предадете същото на своите деца ще са си добре. ами не - няма да са. много бързо някой 'лош човек' ще ги приземи на земята и ако за вас е нормално да тичат обратно под полата ви а да не се справят сами то сте си счупили децата - честито.
Виж целия пост
# 387
Ако разглеждаме нещата в контекста, който предлагаш, ще кажа следното. Вината на ВСЕКИ човек е, че не е перфектен. Пак казвам, дребнавостта на някой родител да направи забележка примерно за гребен може да бъде простена на фона на голямата картина - виждаш, че човекът те обича, дал ти е покрив, помага ти с децата, ами преглътни забележката, мама му стара. Няма да се свърши светът.

Отново разглеждаме едностранно в полза на родителя. Защо той не преглътне липсата на гребен? Ще свърши ли светът? Винаги ли децата трябва да преглъщат? За мен гребенът е поводът, не причината.

Защото в случая родителят помага.
Ако дъщерята е дошла да помогне на майката - примерно да изчисти домът на майката и тя й е казала донеси си парцали, прахосмукачка и пр., тогава вината е в майката, че не е осигурила необходимото и дъщерята има право да се сърди и мрънка. Разбира се, това е пример на прима виста, не се хващайте веднага за него.
Виж целия пост
# 388
И двата примера са ми в стил "да риташ паднал".
Когато отиваш да помагаш на някого, значи той е в някаква уязвима позиция. Ако имаш себеуважение, не му го изкарваш през носа.
Виж целия пост
# 389
И двата примера са ми в стил "да риташ паднал".
Когато отиваш да помагаш на някого, значи той е в някаква уязвима позиция. Ако имаш себеуважение, не му го изкарваш през носа.

Е хайде сега. Какво да изкарваш през носа? Кавгата си е кавга и съвсем спокойно може да бъде избегната, ако човек вижда голямата картина на фона на дребнотемието. Някои тук чак ключове ще вземат, отношения ще късат, хайде холан. Чак пък толкова...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия