Какво НЕ ви научиха родителите ви, но ще научите децата си ?

Да не заклеймяват лесно, да не съдят книгата по корицата и да знаят, че никога не знаят всичко. Да си закостенял не е хубаво, човек трябва да е с отворени очи. И да не спират да мечтаят. Ако имат мечта да я преследват и да я сбъдват.

Ще науча детето си да бъде себе си, да обича себе си, да се бори със зъби и нокти за целите си; да мечтае; да отстоява себе си и да не се поставя винаги на втори план. Когато то на свой ред има деца, надявам се, чрез моя пример да съм му показала какво означава родител, който те подкрепя на 100% и който вярва в мечтите ти.

На боравене с пари и планиране на финансите. Не ги виня, расла съм през 90те години, когато просто нямахме и въпросът беше да се изкара до заплата, та единственото планиране беше как да стигнат. Иска ми се да науча децата си на една стъпка оттатък - какво правят, ако имат достатъчно. Как да харчат отговорно, как да боравят с кредит и дали, кога и за какво е необходим (както и откъде!), как да спестяват целево пари и да не харчат наличното до десето число на месеца; да имат винаги един фонд за спешни случаи, ей такива неща.

Спестовността съм я научила от родителите си малко по принуда (т.е. времето, в което живяхме тогава, ни научи всички - иначе по природа и двамата не са стиснати), планирането - не. Но то нямаше и какво да се планира, понеже за период от няколко години нямаше остатък.

Да знаят, че могат да говорят с мен за всичко и, че ще съм до тях щом имат нужда!
 Да се обичат и да не допускат лошо отношение към себе си!

За съжаление като исках да коментирам в първата тема, се замислих, че нямам какво да кажа... Много обичам нашите, но не мисля, че много са ме научили за живота.

По-скоро се поучих от някои техни грешки:
-Да не бъда свръх взискателна към детето си и да го поощрявам и хваля за неговите успехи.

- Да не де опитвам да контролирам изборите му за образование и връзки

- да показвам повече любов, ласки, да казвам "обичам те" - това не е признак на слабост и лигавщина, а нужда на всеки човек

Хаха, не са ме научили да вдигам скандали, нито пък да отговарям на момента и да поставям на мястото му когото трябва. На нашето време девизът беше "Скромността краси човека". Сега на зрели години сама се уча на тия неща. Майка ми на още по-зрели години пък ме подкрепя за това. Казвам й "ама сега на тия години трябва да се уча, а не е да си ми идва отвътре както ако го бях усвоила от детството" Тя ми казва - не е късно, човек цял живот се учи. Та детето си от малко искам да го уча да си отговаря, да не се свива пред другите. За скандалите се шегувам, но понякога и това е необходимо.
Другото важно за мен е да подтикна детето си да развива точно неговите таланти, а не да тръгне в друга посока. Тази грешка допуснах аз, а не ме спряха...

Бих научила детето си…
бих му казала:
Ако някога, някой те нарани, не се самонаранявай. Просто да си ела у дома.
Ще сготвя.
Ще хапнем.
И тогава, ако е нужно, ще излезем и ще се справим с този, който те е наранил заедно.

Бих искала да съм безопасен пристан за детето си. Такъв, какъвто никога не съм имала.

Какво ли:
Ми те са милиони неща които не можаха да ме научат, понеже не саискали предполагам.
- да се гордея с тях
- да ги подкрепям в решенията им дори когато са грешни те пак са повече от бездействие.
- да вярвам в тях и техните способности
- да ги държа за ръчичките и да им казвам до краят на живота ми, че ги обичам.
- да гледам на тях като на равни
- да се извиня като сгреша.
- да няма теми табу ( секс, алкохол и наркотици)
- всяка малка крачка да се оцени, колкото и малка да е тя и в каквато и посока да е.
- да вярват в доброто и в хората
- да обичат братчето/ сестричето си
- да разберат, че знанията тежат повече от златото
- да ги окуражавам да четат и смятат
- да учим заедно - което го правим.
- да играем заедно - което го правим
- да дават мението си и да го обсъждаме
И т. н.

Да вярват в собствените си възможности и да отстояват себе си. При желание за развитие в дадена област (в моя случай рисуване) да подкрепя, а не просто да кажа: "Нямам време да те водя на уроци"!

И нашите така - на боравене с парите и семеен бюджет. На любов. На планиране и търпение. Хем ми казваха да съм търпелива аз, хем искаха резултати сега и веднага.

Колкото и да е странно, не ме научиха да готвя. Странно, защото и двамата умееха, а баща ми беше(за жалост, в минало време) уникален. Майка ми също готви хубаво днес, на 80+.Мен ме научи "неволята", а аз постепенно научих детето. Интересно, че първите уроци на детето ми, ги предаде майка ми, която мен не ме научи.
Не ме научиха да споделям. Тук не съм сигурна дали е до научаване или човек си го има отвътре. Не обичам да споделям, с родители нищо почти не съм споделяла. Спомням си, веднъж, в детска възраст след тренировка по волейбол(на каквато ходех за забавление, но нямах никакъв талант) съученичките ми нещо ми се разсърдиха. И като се прибрах, баща ми забеляза, че има нещо и взе да ме разпитва. А аз взех книга в леглото и си стисках зъбите да не за плача пред него. Синът ми нищо, ама нищо не ми спестява. Понякога споделя неща, за които на мен ми става неудобно, но съзнавам, че по-добре така.
Да се грижа за фигурата си, да съм модерна и елегантна. Купува ха ми качествени дрехи, но винаги "скромни", ако ме разбирате какво искам да кажа. Седяха за рационалното ми хранене, дори впоследствие майка ми изгради добри навици на детето ми. Обаче, никой не ми правеше забележка за два, три и повече излишни кг. Моят син е слаб, но аз не търпя никакви "пухкавости" (които се случват понякога зимата) и правя забележки, да. Имам нетърпимост по темата. Той като момче няма какво чак да се докарва, но винаги гледам да е не само с качествени дрехи, но и с модерно излъчване. Той пък малко "консерва" си пада

Ние сме възпитавани за свят, който отдавна не съществува.

Дойдох да кажа нещо, което вече прочетох няколко пъти.. явно  всички сме пострадали от това.

Да няма табута, неудобни, нецензурни,  вулгарни  теми за разговор.

Да си говорим за чувства.

 Да показвам повече любов, ласки, да казвам "обичам те" - това не е признак на слабост и лигавщина, а нужда на всеки човек - цитат от TheSickN3ss.

Това е.https://

Aз не ме научи на :
- да споделям с нея ( нямам баща) с. мъжа ми също не умея да споделям.
- да се грижа за здравето си, хем е мед сестра. Ми не ходим по изследвания и т. н. При нужда и със зор.
- Да обмислям повече какво да кажа.
- Да готвя , като нея .
-да живея с друг човек и в друго семейство. С баща ми се запознах в 8 кл и не сме живяли с.него. Дали заради това, ми беше трудно да живея с мъжа ми. Не знаех какво и кога да кажа. Уж се понаучих.
-да знам как да се харесам на хората.
-да не съм толкова страхлива.
-да не спестявам толкова. Тя е мн стисната.
-да уча, с разбиране , бях зубър и сега имам ТЕЛК, не работя.
-да не се срамувам от това, че не чувам добре и не виждам ок.
-да не обръщам внимание на хората

Но дете нямам...

Доста неща и аз видях... Хубаво е човек да знае, че не е сам
За да дам на детето си това, което за мен нямаше, аз трябва да стана качествено различен човек от родителите си. Което с годините ми се струва все по-невероятно начинание (с времето забелязвам все повече техни черти у себе си, за мое голямо съжаление). Но ако все пак мога, бих искала да науча детето си да не се страхува. Че човек се учи цял живот но единственото, което винаги трябва да знае е, че е обичан.