Аутизъм (ASD) при възрастен

Или излизането "на самè" трябва да е след екскурзията, на все пак "публично" място, да, с цел безопасност.
Фейсбук може да се ползва и само за търсене и споделяне на общи интереси, групи. Не е задължително човек да качва всичко от живота си, нито пък да е все "във фейса".

Накарах изкуствен интелект (Google Gemini 3.1 Pro) да хвърли светлина върху това, кои европейци са най-активните любители на природата. Оказа се, че България е в дъното на класацията, а Германия е на челно място (виждал съм не малко германци из Рила и Пирин). Това не е неочаквано подреждане, като се вземе предвид че според данни от Евробарометър от 2022-ра година 61% от анкетираните българи са казали, че никога не спортуват за разлика от 32% от германците.

Срещал съм големи туристически групи по българските планини. Преди години преспах в една Рилска хижа, която беше пълна с поляци. Спомням си, че те бяха „окупирали“ коридора на хижата, в който готвеха нещо и това затрудняваше преминаването през него (не разбрах защо бяха избрали точно там да готвят). Виждам съм и големи български групи и то в значително по-ниски планини на места с трудно откриваема маркировка.

Случвало ми се е да ходя, макар и рядко, с групи и да се заговарям с тях – например на непознат терен с оглед на безопасността. Основната цел на туристическите групи не е запознанство на необвързани – в някои от тях например жените идват в комплект с приятеля си или пък „момите“ са на възраст или просто не се интересуват от запознанство. Движил съм се дори и с изцяло женски групи (спомням си две такива групи), но запознанство не се е получавало.

Може би проблемът донякъде е в това, че днешните жените са твърде предпазливи и лесно отхвърлят хора извън обичайните стереотипи – например: самотен турист = куку, което само по себе си е форма на ограничено мислене. Статия на CNN описва проблема и сочи публичността в социалните мрежи като причина.

По отношение на екопътеките – основният проблем е поддръжката. След като се направят, те се оставят не рядко без адекватна поддръжка и с течение на времето започват да се рушат, като това излага на риск преминаващите по тях. На входа на една от тях, по която минах този месец, беше оставено съобщение, че е опасна за преминаване и предстои обновяване.

Ами, ти твърдиш, че липсвали туристи, защото предпочитали да се кълчат във фитнес зали и да ходят по кафета. Щом, като има големи групи, ходи, но ако се надяваш на запознанство с жена покрай това ходене, не е много вероятно, защото ти ходиш сам и просто се разминаваш с някакви хора, които са си заедно. Ти не прекарваш време, необходимо за опознаване, с тези хора. Като дете си спомням, че майка ми ме мъкнеше на туризъм с нея в група. Голяма група бяхме, през повечето дни просто преспивахме в хижите. В една от последните вечери вдигнаха купон, с ядене, пиене, песни с китара, но си бяхме само групата. В един друг случай се оказахме с палатките на място, където се провеждаше мотосъбор. Е, тогава вече имаше много хора и запознанства с непознати.

П.П. И аз след пълнолетие не съм ходила на на някакви дълги по седмица и отгоре маршрути, защото хем има хубави моменти, хем изпитвах голям дискомфорт с това спане по палатки и спални чували, в хижи със сумати хора. Един път цяла седмица не бях ходила по голяма нужда, защото много хора, стресирам се, и като видях цивилизация на гарата, тогава ми се приходи.