С какво ви дразнят хората?

  • 57 064
  • 1 203
# 345
Ние всички искаме да общуваме човешки, но влагаме различен смисъл в това понятие. За мен човешкото общуване е без много лични въпроси и спазването на хигиена на общуването. Не може да се питаме свободно какво правим срещу миризливи крака и ставаме ли нощно време за тоалетна. Не сме си загрижени майки и непослушни деца, за да се държим под око, а само приятели.
Много се радвам, че със социализма започва да умира и усещането за общото, преследването, докладването и споделянето на всичко с всеки.
Виж целия пост
# 346
Като стана дума за телефонни разговори... Веднъж звъня на домашния телефон на приятеля си Росен. Вдигна майка му и аз набързо казах "Може ли да говоря с Росен?" И тя като се разфуча "Ама как така направо! Защо не поздравявате? Трябва да ме помолите" и т.н.! Шашнах се! А наистина не го направих нарочно и до днес не мисля че е било неучтиво. Предполагах,че тя ще познае гласа ми...
Виж целия пост
# 347
Не знам... аз до голяма степен прочистих списъка с лица, с които контактувам ежедневно, на добри и приятелски начала (ясно е, че всеки има и такива лица, с които е неизбежно да комуникира- дали редовно, дали спорадично, но ги има) и ми е "широко около вратлето". Повечето са хора, с които се знаем 20+ години, преживяли сме много неща- и хубави, и лоши, съответно ако нещо не съм на кеф/ или пък те- не се притесняваме да го кажем в прав текст и сме наясно, че отсрещната страна ще прояви разбиране, без да осъжда, коментира и т.н. Та от тази гледна точка ми е ок и спокойно. Що касае роднините- някои съвсем заслужено съм блокирала в телефона, с други е удоволствие да се комуникира, без да се прекалява Simple Smile, а има и такива, с които сравнително наскоро скъсахме протоколни отношения.
Остават единствено онези контакти, които малко или много няма как да се избегнат. Понякога сред тях също има свежи лица, с които е удоволствие да се общува, но като дойде време да се проведе дори разговор по телефон с някой набурсучен... поемам дълбоко въздух, старая се да не му обръщам особено много внимание на кривотията, но често не се получава, уви. Тези- последните- ме напрягат.
Виж целия пост
# 348
В това да общуваш човешки нямам предвид да говоря за интимни и хигиенни навици или не дай Боже за болести. Нито ми е приятно да обсъждам моите, нито да слушам за чуждите. Но понякога, със стари приятелки, с които сме на една възраст си говорим за някои общи проблеми. Не мога да приема обаче, отсреща да се засягат за нещо, което съм казала за някой друг или група хора, с които те нямат нищо общо. Ами не се чувствам длъжна да обичам всяка "маала" и всяка народност по света и да не смея да го споделя дори и в най-приятелският си кръг.
Виж целия пост
# 349
Аз също си редуцирах списъка-приятели, познати, роднини, виртуални познати и се чудя защо не съм го направила по рано, след като ме е натоварвала тази комуникация. Надявам се тези дето са ми начуквали канчето да са си намерили друг обект за упражнения, който да им отвръща  подобаващо. Съветите им за връзки, бюджетиране- все са били хора, с чийто лайфстайл не намирам нищо сходно, не знам защо решават, че точно техните съвети са ми нужни. Имам все още една позната, с която комуникацията е силно разредена, но няма как да се прекъсне нацяло- само като видя че звъни и заемам някаква отбранителна позиция, доста е неприятно. Тя има претенции как аз харча моите си пари и къде ходя, дали ми е по джоба или не. Хем знае как ми се отрази ментално пандемията и затварянето и че си бях казала, ако това нещо някога свърши ще харча, пътувам, ще сменям работни места, ако ме напрягат. На нея този период не и се отрази, дори и беше добре, защото цял живот в локдаун живее така или иначе.
Виж целия пост
# 350
Дразни ме и накърнява често факта,че много хора особено по младите родители ,не позволяват някой да направи забележка на децата им!Очевидно , след като те не си възпитават децата,някой друг ще направи опит. Но реакцията е потресаваща!Не само,че не правят забележка на детето си,а стават зли и агресивни към мен и децата им виждат това:((Много странно поколение расте,да не кажа побъркано!
Виж целия пост
# 351
аз на чужди деца забележка не правя
но, не мога да си контролирам изражението , и ефектът е почти същия
дразнят ме хората,които ядат на бюрото,  просто от мързел да станат и идат в съответното помещение
Виж целия пост
# 352
Дразнят ме хората, които отварят картонената кутия с торта/баница/друго подобно и започват да "си боцкат". В кутията с крилцата препипват всичко, за да намерят най-доброто крилце.

Най-много ме дразнят тези, които на опашката се държат сякаш сме заедно. Застават плътно до мен и аз правя миша крачка напред, те правят 2. Никакво чувство за 20-30 см хигиенна дистанция.
Виж целия пост
# 353
Скрит текст:
Дразнят ме хората, които отварят картонената кутия с торта/баница/друго подобно и започват да "си боцкат". В кутията с крилцата препипват всичко, за да намерят най-доброто крилце.

Най-много ме дразнят тези, които на опашката се държат сякаш сме заедно. Застават плътно до мен и аз правя миша крачка напред, те правят 2. Никакво чувство за 20-30 см хигиенна дистанция.
Направо изпадам в нервна криза в такива случаи. А не са никак редки. Дишам дълбоко, опитвайки да запазя спокойствие и моля любезно да спазват дистанция. Обаче по изражението ми личи колко съм ядосана. Понякога гледам да го обърна на майтап като питам неща от сорта на "Ще се целуваме ли?", "Искате да ми платите сметката. Колко мило от Ваша страна." Обаче един ден попаднах на зядлив господин, с които трябваше да водя безмислен разговор. Добре де, не трябваше, просто понякога не мога да си замълча.
Виж целия пост
# 354
И аз се дразня на такива. Скоро се ядосах на една госпожа, точно бях изкарала ковид, не се бях оправила все още и нямах ни най-малко желание да хвана и грип.  В едно много малко магазинче за зеленчуци, в което е най-добре да изчакаш отвън и след това да влезеш спокойно да си избираш, пет пъти се завря в мен. Накрая й казах да стои по-далече от мен, защото подсмърча. Тя се обиди, здрава била. Аз винаги предпочитам да изчакам отвън, на чист въздух, не виждам защо да се бутам с някой на тясно пространство.
Виж целия пост
# 355
Преди известно време, видях съседка от съседния вход, с която често се спираме да си говорим,но не сме близки. Беше с прясно боядисана коса, прическа, червило.Изглеждаше много добре. Около или над 70-те е. Спонтанно ми дойде отвътре, и й казах, че изглежда много добре, и че е много хубава. Тя реагира остро, сякаш й казах нещо обидно. Вече била баба, за каква красота съм й говорела....Смутих се, стана ми неудобно. Исках да я зарадвам, пък то какво стана.
Виж целия пост
# 356
здрави или не, не обичам да ми се завират отзад Imp
номера със „сметката ли ще ми платиш?! “ много ми хареса
Виж целия пост
# 357
Зита, моля те, оправи си цитата, защото така излиза, че аз съм написала този пост.
Виж целия пост
# 358
Моля да ме извиниш. Оправих го.
Виж целия пост
# 359
Аз също съм ги питала дали сме заедно и дали искат да ми платят сметката.
Вчера, когато ви се оплаках, обаче беше господин, който усещах, че няма да разбере майтапа и намека от него за сметката, а ще вдигне огромен скандал, ще ме обяви за луда, за ненормална и ще отрече, че се навира в мене. Бях в Била, нямаше хора, а той стоеше плътно зад мене. Мисля, че просто изпитваше задоволство да застане близо до жена. Пристъпвах плахо напред, пристъпвах, не успях да се отлепя от него. Но не му казах нищо.  Просто дойдох тук и ви се оплаках.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия