Срам ме е да кажа на хората, че ще уча в България.

  • 6 048
  • 112
Имам голям страх от това да не срещна случайно някой познат, който да ме пита къде ще уча. Докато бях още в училище последните месеци аз максимално избягвах този въпрос. Просто казвах на учителите или съучениците си, че все още не съм решил. Сега лятото вече директно игнорирах двама човека, които ми зададоха този въпрос. Голяма излагация. Наясно съм в това, че да уча в България няма нищо лошо и че е напълно нормално, но по някаква причина се чувствам ужасно некомфортно. Винаги съм възнамерявал да уча в чужбина, просто започнах езика късно. Вината е моя, не се оплаквам. Но и ето сега в каква ситуация се вкарах. Всичко се преобърна по най-неприятния начин. Някакви съвети?
Виж целия пост
# 1
И защо да те е срам? Закон ли нарушаваш, човек ли си убил? Нещо срамно ли има в това?
В каква ситуация си се вкарал? Живота ли е свършил? Живота ли си пропиля? 
И всъщност... сега може да не знаеш, но хорското мнение няма никаква роля в живота ти. И да изпадаш в самосъжаления заради това "какво ще кажат хората" е чиста загуба на време.
Човек едно мисли, едно възнамерява, понякога друго става. И животът не е свършил. Може да започнеш да учиш в България, а после така да се стекат нещата, че да завършиш в просволутата чужбина. Пътят е пред теб.
По-важните неща сега са
1. Ти искаш ли да учиш?
2. Харесваш ли това, което ще учиш?
2.1 Ако не - защо ще го учиш?
2.2 Ако да - толкова ли е важно чуждото мнение.
Комшията ли ще ти плаща обучението? Не. Комшията ли ще учи вместо теб? Не. Комшията засяга ли го къде ще учиш? Не. Тогава...

Съвети?
Съвет 1. Не го приемай като края на света.
Съвет 2. Какво ще кажат хората е също толкова важно за теб колкото и къде Пенчо от Горно нанадолнище си е загубил телефона. Например.
Виж целия пост
# 2
В България идват да учат младежи от Турция, Гърция, Германия. Да, е от Германия. И не какво да е, а медицина. Защото там не са успели да влязат или от икономически съображения - нашите такси дори за чужденци са в пъти по-ниски.
Сега, ако е някой измислен университет в Горно Нанадолнище, да те е срам, ама предполагам не става въпрос за такъв. Чужбината като чужбина не трябва да е самоцел. Ако търсиш нещо конкретно, ако са те приели в престижен университет е едно, ама да учиш в някакъв малък неизвестен колеж две години нещо си просто, за да не е в България не виждам повод за гордост някаква.
Виж целия пост
# 3
Намери си за нещо друго да се срамуваш.
Виж целия пост
# 4
Да не би да си от кралски род или син на принц, че те е срам ? То и да си, по е срамно това, което си написал. Тцтц я се осъзнай малко.
Виж целия пост
# 5
Детински разсъждения. И кое му е срамно толкова, защото не обясняваш от какво точно те е е срам? Вярно, че висшето образование в България не е това, което беше едно време, ама да се срамуваш чак ми е странно.
Виж целия пост
# 6
Ами явно наистина те е срам за пропуснатия шанс и изгубеното за учене на език време. Сега, точно сега е моментът да застанеш открито зад действията си, да поемеш ПРЕД СЕБЕ СИ отговорността и да промениш нещо занапред в други житейски ситуации. А какво ще обясняваш на всички близки и познати е най-малкият проблем.

Успех, първата крачка си я направил! Всичко ще е наред, горе главата.
Виж целия пост
# 7
Според мен срамът ти идва, не защото ще учиш в България, а защото сигурно месеци наред си повтарял на съучениците си, как тук нищо не ок, как ти е под нивото да учиш в България и т.н. Имал си презрително отношение и сега проблемът е какво ще кажат хората, като толкова време си отричал висшето образование в България.
Игнорирай чуждото мнение и си живей живота. Има стажове, има европейски програми, можеш и да се прехвърлиш в университет в друга страна.
Виж целия пост
# 8
Какво му е срамно да се учи в България? По мои наблюдения много  деца с високо ниво на език остават да учат тук като съвсем осъзнат избор. Да не говорим колко отиват и се връщат още първата година, дали не могат да свикнат с държавата, дали по икономически причини.
Виж целия пост
# 9
По-скоро не само той е имал презрително отношение, но и се притеснява, че околните имат такова.
Какво да кажа, такава причина за срам е глупава, но хората се срамуват от какви ли не глупави неща, вкл. на мен ми се е случвало. Не знам какво може да се направи. Ако нещо те притеснява, ако от него те е срам, колкото и да ти говорят, че не е срамно, срамът няма да престане. Поне докато - ако не отстраниш повода, т.е. ако няма заминаване в чужбина - срамът отмине сам с времето, та да се чудиш после от какви работи те е било срам. Но за последното може и години да минат.

П.П. Фактор за срам е и самият неуспех да влезе в чужбински университет. Не казвам, че това Е срамно, а че играе роля при него.
Когато бях без работа след университета (български провинциален), най-много ме беше срам, че хората ще кажат, че съм некадърна и затова не ме вземат никъде по специалността.
Виж целия пост
# 10
Ти по-добре обмисли хубаво какво ще учиш, за да не се срамуваш след години, когато те питат какво работиш.
Виж целия пост
# 11
Това къде ще учиш нищо не ти гарантира, колкото и учениците да си мислят обратното. Голяма част от бившите ми съученици тръгнаха с големи надежди към чужбина, някои успяха, други се провалиха с гръм и трясък, същото важи и за училите в България.

Учи, развивай се и не се притеснявай за глупости. В световен план взимането на диплома става все по-елементарно (сега, изключваме медицинца и подобните, които си ги знаем ). Дипломата винаги е плюс и ти помага да научиш основата в дадена сфера, но тя не определя дали ще имаш успехи. Много често чуваме "ето, с диплома, пък работи ......". Ами, така е, не всеки има качествата и мотивацията, а и желанието да работи нещо по-добро, когато вземеш диплома не скачат 100 фирми да ти предлагат работа.
Виж целия пост
# 12
Първо хубаво обмисли какво искаш да учиш, защото се предполага, че това ще работиш. Засили и езика, който ти трябва, за да можеш след бакалавър, да запишеш магистратура в чужбина. Има специалности, които ако учиш в чужбина, са неприложими без доучване в България и обратно (напр. право, счетоводство).
Виж целия пост
# 13
Ти по-добре обмисли хубаво какво ще учиш, за да не се срамуваш след години, когато те питат какво работиш.

А, и аз това щях да кажа. И в България все още има значение какво сеучи и къде,  И в чужбина, ако завърши някое петоразредно учебно заведение някоя измислена специалност, няма да му постелят червен килим само защото е завършил в чужбина.
Виж целия пост
# 14
Роден в България, живее в България, но се срамува, че ще учи в Бъгария?!
Не, не те е срам, чувтсваш го като личен провал, затова си траеш.
Ако наистина учиш, имаш амбиции и цели, къде ще учиш не е от такова значение.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия