Red Pill Редпилнати мъже/жени

Каквото и да си искат и говорят мъжете, истината е,че в милата ни родина, единици са тези, които могат сами да издържат семейство и то с добър стандарт и жените им да не работят.

Харесва ми този финт - хем признаваш, че грешиш, хем не падаш по гръб

Моят ден започна в 1 и 30 сутринта. Успях да приспя малкия и да заспя чак малко след 3. Събудих се за втори път към 7 и 40 от шътканията на ММ, децата да не ме събуждали. Закусвах и пих кафе в леглото. Обикновено ставаме с ММ по-рано за да имаме момент на спокойствие само двамата. Но понеже ми беше трудно да си държа очите отворени, той нахрани децата и провери домашните на Монстърчето. Аз им помогнах да се облекат и сложих яденето в кутии и в сака. ММ ги заведе на училище, а аз пих второ кафе. След това отидох да тичам, хвърляйки боклука. С бързия душ след това = 45 мин за мен. Веднага след това се облякох и отидох до кметството. Защото да си домакиня не е само да бършеш праха с едно пухче, но и да вършиш административната работа. Там писах рекламации и се върнах. Пак слязох до долу, този път със стъклото. ММ беше хоум офис сутринта и за да не го притеснявам правих само неща, които не шумят. Прибрах играчките и книжките, оправих леглата и напълних миялната. Пуснах и една пералня. Всеки ден пускам по една пералня и една миялна. Измих плотовете и фасадите на чекмеджета в кухнята. Набързо, като всеки ден. Обядвах и пих кафе = още 45 мин мое време. После минах с прахосмукачка и парцал половината апартамент. Голяма играчка е нашата спалня, защото леглото е супер кинг сайз, а стаята е малка. Но се радвам, че го направих, Славчо си беше разлял биберона под него. Мия спалните, банята, тоалетната и антрето между тях 1 път седмично. Мога да си го позволя, защото се цапат по-малко от дневната, кухнята и фоайето, които ги мия на 2, макс 3 дни. След това прибрах прането от простора и го сгънах. Прострях новото. Точно приключих с това и стана време да взимам децата. Пътьом изхвърлих рециклажа и прибрах ботушите и каската на Монсти в хизбата. Накрая буквално бягах да не закъснея. Вкъщи ги нахраних, сложих Монсти да си пише домашните, а аз почнах да готвя. Славчо успя да поръси ориз навсякъде, а докато го прахосмуча за малко да си загоря праза. После те поиграха, баща им се върна и 3мата мъже сложиха масата. Вечеряхме, мих си косата, и двете деца минаха през тоалетната и с баща им им помогнахме да се изкъпят. Монсти се справя почти сам, но Славчо още е напълно зависим. Четох приказка, сега баща им е наред. Нямам усещането, че съм подгънала крак, а имам още 1-2 административни неща за свършване.

Хвана ме съклета, само като го прочетох това ежедневие.

А представи си да го живееш ден след ден. Не случайно в митологията Данаидите и Сизиф са наказани на еднообразна и безкрайна работа. Това не отговаря на човешкия стремеж за съзидателност.
Сметнах - точно 12 часа работа в полза на семейството.

Давам си най-много месец на такъв режим и после ще има някой убит. Няма да съм аз.

А какъв е смисълът, какво е приложението на подобна докторантура? Не съм наясно, за това питам.

За синдрома на "вечният студент" не си ли чувала? Има хора, които си ги кефи да учат и цял живот си колекционират дипломи (стига да има кой да ги финансира).

Не бих казала, че точно това е причината. По-скоро предпочитат да поемат частта, с която се справят по-добре, или поне така си мислят.
Какви уловки имаш предвид, интересно ми е?

Докторантурите са стъпка към академична кариера.

Филомена, защо не пробваш да вкараш малко спорт или някакво забавление в този режим?
Моят вчерашен ден е сходен, но в него имах 2 разходки, по 1 час за плуване и чужд език, обяд навън, четене на книга. Чувствам се прекрасно.
Днес имам няколко задачки, вместо урока по език, но ще ги съчетая със среща с приятелка и нямам търпение.

Не винаги докторантурата е с цел трупане на дипломи. Съпругът ми в момента разработва научни статии с цел не толкова тапията, колкото му е интересно. Има 2 разработки в международни научни издания и почва да подготвя трета, което е изискването да те допуснат до защита в неговия случай.

Какъвто на всички останали докторантури.
Ако на Рокстар ѝ е такава мечта, бих я посъветвала да пробва в тази посока - едва ли ще намери свободно място от първия или втория път, но ако не пробва, няма да разбере - аз съм на този принцип.

Мисля, че съм от майките, които спортуват много. Бягам по 5 км почти всеки ден. Всички ме знаят като лудата с количката. Ходя на зумба всяка събота сутрин, а сряда вечер се опитвам да ходя на басейн. Не винаги ММ обаче успява да се върне по-рано от работа. А на басейн не мога със Славито . Откакто Слав заспива сам през сиестата се опитвам 2-3 пъти в седмицата да правя упражнения за различните групи мускули. Но в момента имам важни и неотложни задължения, които изяждат и това време.
Иначе всяка успява да се справи по свой начин. Миналата есен бях на гости на приятели. Жената изглежда страхотно, опитва се да инфлуенсва и къщата ù e под конец. Но детето ù, няколко месеца по-малко от моето, или е в кошарата, или пред телевизора. Не съдя, но не е моето. С началото на учебната година се превръщам в такси за Монсти, за да може той да ходи на след училищни мероприятия. Например срядата ми е много екшън ден. Но съм щастлива, че мога да му осигуря това. Естествено, щеше да ми е по-лесно да ги заведа в парка и да чакам да мине времето.

Филомена, щом трябва и да развозваш, наистина е трудно.
Нашите ученици са с организиран транспорт и допълнителните занимания са в рамките на училището на второкласника, голямата отдавна сиходи сама, а бебето е лепнато за мен или за баща му. Но изпращането и посрещането отнемат много време, особено в сезона на големите задръствания. При нас са сведени само до посрещане на второкласника от спирката до блока точно в 17:35. Сутрин е с кака си.
Но да не измествам темата. Не искам да давам акъли, просто реших, че по цял ден си вътре.

@Филомента - сетих се за един от принципите на Питър: Всяка работа се разраства дотолкова, че да запълни цялото време, отделено за извършването й.
Например, ако една жена в къщи има днес 12 часа, за да свърши къщната работа, то това ще й отнеме 12 часа.
Моята жена и аз, понеже имаме само 2-3 часа на ден да я свършим, успяваме някак да я свършим и за 2-3 часа общо помежду си.
Също имаме две деца - вярно, по-големи от твоите. И в къщата ни няма ни прах, ни захвърлени неопрани дрехи.

Принципно е така - същият обем къщна работа се върши неависимо дали ходиш, или не ходиш на работа. Даже като не ходиш се създава повече, която съответно трябва да се свърши и така се разраства