ЧХГ-то най-сетне е до небето, мечти за бебе топлят ми сърцето. ~бебеправене 421~

  • 34 141
  • 821
# 435
До преди месец се разплаквах на всяка реклама на нещо бебешко.... Спрях да мисля негативно на това. Знам че някой ден ще стане при всеки, който го иска. По един или по друг начин.
Аз по принцип съм малко непукист, до някъде тази черта ми помага. Въпреки че след вчерашния отрицателен тест малко рухнах, поплаках си, въпреки че знаех че ще е отрицателен......
Трябва да сме силни и пред себе си, а не само за пред околните.
Голдън работата по нас е цял живот, на мен лично книгите на дънов доста ми помогнаха.
Виж целия пост
# 436
И аз имам бременна приятелка в момента, разбрах за бременността й седмица след първия ми аборт. Терминът й е две седмици след този, който щеше да бъде моя. Знаех, че пробват за следващо, но въпреки това много трудно приех новината, особено след коментарите им колко много време им отнело този път - цели 5 месеца.. Не разбирам защо хората около нас на наша възраст - 32 и 34 (ММ днес има рожден ден) - имат вече по едно дете или чакат второ и трето, а ние все едно сме застинали във времето. Този месец стават официално и 3 години, откакто правим опити - с малки паузи покрай двете неуспешни бременности.
Виж целия пост
# 437
Голдън, човешко е, нито е нещо рядко срещано и нечувано в такива ситуации. Не означава, че си ужасен човек, а просто, че си човек. Не се обвинявай. Стискам палци всичко да е наред с теб.
Виж целия пост
# 438
Момичета, не се тормозете за това, че изпитвате оправдани чувства покрай чуждите бебета и бременности. Да, прекрасно би било да сме бели и добри и толкова над нещата, че грам да не ни жегват такива новини, уви при малко хора е така. Аз се научих да не се съдя прекалено, да си давам на душичката почивка от срещи с досадните ми познати с деца, за които вече други теми на разговор не съществуват, пропускам и погачи ако не са на близки хора. Никой не казва да им мислите лошото, но е напълно човешко да се разочаровате, да се питате защо на мен не, да завидите дори. То не е с лошо към човека, а с мъка към себе си и това не ви/ни прави лоши и незаслужаващи добри неща. Heart По-малко самоосъждане и малко повече self love Heart
Виж целия пост
# 439
Golden, не си сама. Напълно те разбирам и ти съчувствам. Аз също се чувствам така. С две изключения, всички покрай мен бързо забременяват, карат безпроблемна бременност,  не се налага да приемат някакви медикаменти, освен фолиева киселина, и т.н. Сякаш не ме разбират през какво преминавам, защо се изследвам постоянно и следя за дефицити на витамини и минерали. Когато забременях за първи път и сестра ми забременя. Тя изкара безпроблемна бременост и роди живо и здраво момиче. Да ми е все така жива и здрава племеницата. Обаче мен това ме вкара в дълбока депресия. И не защото не се радвам за сестра ми и семейството й, а защото аз имах неуспех. След втория ми аборт, когато казахме, че сърцето на плода е спряло, коментара на мъжа на сестра ми беше, цитирам "Да не би да е вдигала тежко?" И ми насади вина. Когато ми излязоха резултатите от генетичните изследвания, стана ясно че не е заради вдигане на тежко. Сега след последния ми аборт, разбрах че мои близки ще имат дете. Ами не ми стана приятно. И пак не защото те не заслужават, а защото аз за пореден път загубих дете. И още примери имам, но няма смисъл да ги изреждам всичките.
Не мисля да се чувствам виновна, заради начина по който се чувствам. Нито се смятам за лош човек. Предполагам това ще мине, просто имам нужда от време.
Та и ти не мисля, че си лош човек. Щом не ти е добре покрай бременни и млади майки, не се срещай с тях, не си причинявай излишно негативни емоции. Нямаш нужда от това в момента.
Виж целия пост
# 440
Golden,
не се самобичувай. Това което изпитваш е болка, не е злоба.
И аз съм така.
Виж целия пост
# 441
Fayona, честит да ти е.
И аз съм на мнението, че това не те прави лош човек. Просто те натъжава, и да - нормално е да се случва.
Виж целия пост
# 442
Някой ходил ли е при др.Тончев- хематолог? Какво ви е мнението?
Виж целия пост
# 443
Аз съм била от другата страна. Скрих от много добра позната, че съм бременна, не живее в моя град. Не споделих, защото ми беше гузно, че тя и мъжа й бяха заедно от 10 години, а опитваха да имат бебе от поне 4г. Тя много искаше да има бебе и само за това говореше. След време се засякохме на разходка и се учуди, че съм родила. Пак ми стана кофти и гузно. След година разбрах, че са се разделили с мъжа си, имаха проблеми. После срещна друг мъж и бебето стана бързо. Вярвам, че всяка от вас ще се сдобие с рожба, само дето при някои пътят до това е доста болезнен и труден.

При мен следват няколко дни чакане. Днес ми е 29-ти ден, но (НЕ) чакам цикъл до 2-3 дни. От две вечери усещам  пробождания ниско долу, но съм решила да изчакам закъснение, защото овулацията ми беше преди 10 дни. ЦС рязко изчезна, гърдите ми са спокойни, така че очаквам по-скоро да ми дойде , отколкото да има нещо.
Виж целия пост
# 444
Някой ходил ли е при др.Тончев- хематолог? Какво ви е мнението?

Много добър хематолог
Виж целия пост
# 445
Golden, според мен трябва да сме по-търпеливи към себе си. Не мисля, че това е чувство на завист. Според мен е неудовлетвореност към самия себе си. Ако не се чувстваш ок около бременни или майки според мен имаш пълното право да не се виждаш с тях. И аз се изненадах на моята бременна приятелка, с ТСХ над Горна граница и забременя от 1 месец опити. Още май не е била на ендокринолог. Надавам се всичко да е наред с нея и с бебока, но някакси съм била на 3ма различни лекаря, направила съм си доста изследвания, изпивам Менделеевата таблица и няма нищо… много сдухващо. И имам и проблеми с ММ, който от известно време си мисли, че това било насилствено правене на бебе като съм пиела добавки, искала съм и той да пие и съм си правила тестове за О 🤦🏻♀, ако дойде момента за спермограма не знам какво ще правя. Вчера друга приятелка ми разказа за нейна позната - скъсан презареватив, ескапел, но момичето е бременно, дано всичко да се развива добре, но явно си има и някаква сила, която не разбирам… И вчера и мен ме хвана яд, защото тя знае, че правим опити и ми го разказа… сериозно ли, ами няма да изляза скоро с нея… и това си е съвсем нормално според мен
Виж целия пост
# 446
Golden, и всички останали момичета.. прегръщам ви. Не сме лоши хора, не се самообвинявайте. Просто сме в тежък период и никой не може да ни каже кога ще приключи, а неизвестното смазва.. Аз лично не съм работила с психолог, но неведнъж в темата момичета са споделяли колко много им е помогнало, така че ако някоя иска да го направи, нека! Не е тайна, че след като отпуснем съзнанието нещата стават една идея по - леко и неусетно. Стискам палци на всички и изпращам всичката си позитивна енергия!!
Виж целия пост
# 447
Момичета реакциите ви са напълно нормални, и разбираемо че се чувствате така. Знаете моя случай покрай Коледа и ви разбирам. Не се обвинявайте. 🥰
Виж целия пост
# 448
Не се отчайвайте. Всипки тези чувства на гняв, разочарование и благородна завист са нормални. Когато искаме нещо и сме се фиксирали, виждаме само това, че околните вече го имат. Така сме устроени. А тъгата е ясна и сълзите,те ни помагат, пречистват ни. Аз съм на мнение, че когато искаме  нещо много силно, Бог, вселената намират начин да го изпратят в живота ни. Може би ако спрем да се вторачваме в тези тестове за овуляция и ходене по фоликуломометрия, ще станат нещата. Но то не е само да станат, а да родим здраво бебе.
Виж целия пост
# 449
Голдън, разбирам те напълно. Тази година много, много близка моя приятелка ми каза, че е забременяла. Въпреки че знам, че отдавна иска и чака това дете, научих новината след поредния месец без цикъл и бременност, в който се чувствах като пълен провал. Да, докривя ми много, макар че се опитвах да се зарадвам за нея, да, плаках и се чувствах като пълна отрепка заради това, защото обичам приятелката ми от цялото си сърце и знам, че бебето е много желано. След това друга моя приятелка забременя и там вече беше по-леко. А когато миналата седмица трета моя близка приятелка ми каза, че очаква бебе, се зарадвах с цялото си сърце за нея. Изстрадаха я тази бременност много. Нещото, което за себе си установих от тези преживявания е, че това, което става с близките ми приятелки няма отношение към това, което става с мен. Ще стане и при нас, когато трябва да стане, а междувременно се опитвам да бъда gentle към себе си, да не се осъждам за начина по който се чувствам или реагирам на такива новини, да си позволявам да изпитвам чувствата, които изпитвам, и да вярвам, че и при нас чудото ще стане. Вярвам, че при всички ни ще стане в точното време ❤️
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия