Плюсове и минуси на кварталите в София - тема 16

  • 54 742
  • 773
# 315
Това е факт, ама все пак има според мен някаква разумна граница докога да живееш с вашите. Сега, ако някой мъж на 40 ми каже, че живее с мама и тате .. няма да погледна с много добро око. За мен е нормално в даден момент човек да иска самостоятелност, другото ми е малко патология. Иначе уроци по боравене с финанси и домакинстване по мое мнение трябва да почнат да се преподават от семейството в много ранна възраст.
Виж целия пост
# 316
A ако мама и тате на този 40 годишен имат нужда от непрестанна помощ и гледане? Той какво да прави, да ги зареже за да е самостоятелен ли?
Сещам се и за някакъв филм, където героят излезе на среща с мацка и стана дума, че живее с баща си и мацката веднага се дръпна:
- Ама ти живееш с баща си???
- Не, той живее при мен...
Просто синът си беше ОК, а бащата беше изпаднал и онзи го беше прибрал.
Виж целия пост
# 317
Е това е специфичен случай, ако някой родител не може да се гледа сам.
Виж целия пост
# 318
Не е работа две поколения да живеят заедно в един дом. Освен ако домът е голям като тип "Селска гимназия".
Виж целия пост
# 319
Не е работа две поколения да живеят заедно в един дом. Освен ако домът е голям като тип "Селска гимназия".
Някой мезонет на два етажа и поколението на  последния, подпокривен Grinning
Виж целия пост
# 320
Като гледам за американците, купуващи къщи, много често искат да има и стая за мама.
Виж целия пост
# 321
А ще има ли разлика, ако не 40-годишен (мъж) живее с родителите си, а 40-годишна (жена) го прави?
Разбирам, че тук сме преобладаващо жени и представите ни за мъж, тип перспективна партия, оказват влияние, но все пак и дъщери живеят с родителите си, не само синове.
Виж целия пост
# 322
За две поколения наистина е нужна голяма къща. Много голяма. С много стаи. Една стая за кухня. Друга за хол. Спалня за родителите. Още една спалня за детето и съпруга/та му. (А ако са две деца?). Плюс стая за тяхното дете. (А ако и те имат две или повече деца?). Общо ще са нужни към седем-осем стаи.
Виж целия пост
# 323
Всичко зависи от много обстоятелства. Бих приела съжителство в дом, мой собствен (или на съпругът ми) с родители, но това да не е тяхната къща и да не ми се поставят условия. Също, както са посочили вече, е необходимо голямо пространство и разделено на поне два етажа. Не си представям как ще спя с мъжа си и в другата стая да са родителите му Grinning Да влезеш в банята, а родителите му на дивана, например, ами не е ок. То същото се отнася и до жени, но аз лично нямам приятелки на 40, които да живеят с родителите си, за сметка на това познавам такива мъже. Аз самата винаги съм имала гръб и подсигуряване от страна на родителите си, но избрах да се справям сама и то към 20 г. възраст, бих казала, че донякъде жените по-често се решаваме на такива стъпки, затова се и коментират повече мъжете в това отношение.
Виж целия пост
# 324
Не съм казвала, че за жена е ОК. Просто се изразявам от гледната си точка на жена и коментирам мъжете. Но в крайна сметка всеки си живее както си му е добре. Не ми пречи някой да живее с техните, ако няма някакво пряко отношение към мен. Иначе да не забравяме, че има и случаи, в които мъжът не само живее с родителите, ,ами и води приятелката/съпругата да живее и тя при свекървите и става оле-мале Grinning
Виж целия пост
# 325
Само като си го помисли човек... в едната стая мама и тате, в другата жената с децата и калабалък в хола Grinning
Виж целия пост
# 326
От известно време следя темата и реших да се включа именно в поддискусията за самостоятелното живеене.
 Последните 10 години живея отделно от родителите си, но благодарение на тях. Някак не мога да си представя да е по друг начин. Около мен почти нямам познати, които да живеят с родители си. Малкото изключения, за които се сещам,  че все още са в родния си дом, са мъже и то все необвързани.
Виж целия пост
# 327
Само като си го помисли човек... в едната стая мама и тате, в другата жената с децата и калабалък в хола Grinning

Повечето хора на средна и по-голяма възраст са родени в резултат на такъв калабалък.
Аз съм живяла много години в 1 стая с родителите ми и баба ми (която почина в същата тази стая като бях на около 7 г.). В другите стаи не беше моето семейство, а съвсем чужди хора, с общо ползване на кухня и тоалетна.
За нас беше мечта да живеем в самостоятелен апартамент, с родители или без, но да е само нашето семейство, а не чужди хора. Ако можеше всяко поколение да си има по 1 стая и общ хол да имаше, а не холът да се ползва за спалня.
Благодарение на жертвите на родителите ми (и свекърите) успях да се отделя в отделен апартамент като младо семейство, много държах да сме отделно от свекърви и тъщи. Но ако я нямаше тази помощ от родителите от двете роди, щях да се радвам и на спалня в апартамента на родители. 
И жизненият ми опит сочи, че ранното отделяне от родителите не е панацея за възпитаване на самостоятелност и отговорност. В настоящите условия просто води до екстремен егоизъм и егоцентризъм.
Та според мен малко се преекспонира тази мода за ранното отделяне.
Лично мнение, не се опитвам да убедя никого, само споделям моето мнение.
Виж целия пост
# 328
Затова е добре да се изнесеш на 20+, че ако се наложи да си гледаш родителите на 40, да си поживял малко самостоятелно. Реално всеки е свободен да живее както и където намери, мен слабо ме интересува.

Съгласна съм с Мандаринка, че ранното отделяне не е панацея, обаче неволята учи на много неща. Даже на мен ми е чудно какъв човек ще си да почнеш да работиш, да имаш личен живот и да се завираш у вашите. И вашите как те търпят, не знам, аз не бих могла.
Виж целия пост
# 329
Повечето родители търпят, защото в техните очи това са деца и биха искали да помогнат. Аз бих търпяла моите също, но съм такъв тип човек, така са се отнасяли и с мен. Просто на мен не ми е ок да живея при семейството ни (независимо дали при мои родители, или при тези на мъжа ми). Тук говорим за възрастни хора, не толкова за ранно отделяне.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия