Решаване на проблеми и справяне с ежедневни предизвикателства

  • 1 228
  • 5
Всеки има своята стратегия, едни просто остават нещата и каквото стане, други гонят нещата до дупка. На мен времето не ми стига определено, гледам да правя нещата на момента и да не оставям за някой ден, но определено понякога не смогвам. Правя си списъци със задачи, драскам пак пиша и все нещо има. При по-големи предизвикателства, проблеми мисля, но гледам да не взимам решението веднага, оставям си време, чета в интернет, обаждам се да черпя информация от  "извора" ако е институция примерно.  Ако някой е минал по същия път, изслушвам и си правя изводите за себе си.  Не оставям нещата на случайността, каквото стане и както дойде, но това си има своята цена. Не правя дългосрочни планове, като цяло гледам да е в краткосрочно бъдеще, за по-долечно са на етап един ден, може би, но това е по-скоро мечта, без конкретна насока за постигане на конкретна цел. Как е при вас?
Виж целия пост
# 1
Трудно в последната година и половина. Загубих близки, брат ми се обърна срещу мен за да заграби наследство. Това е извън моите способности да влияя и ми е много болно. Загубих един човек, защото почина. Другият го загубих, защото е алчен. Това няма как да се планира, просто трябва да се преживее.

Каквото мога се старая да планирам, но вече избягвам прекалено дългосрочно. Записах магистратура две години. Сега съм на последния семестър, не мога да повярвам това време как мина! Като се случи нещо гледам да правя план за решаването на проблема. Примерно имам зор в работата, сесия и още нещо за вършене. Правя резонен план и почвам да копая бавно и полека.
Виж целия пост
# 2
Има една приказка, че "човек предполага, Господ разполага". И друга, че "когато хората си правят планове, боговете се смеят". Само че тези приказки визират изключенията, когато случайността може да провали всеки план, но пропускат масата случаи, когато плановете работят и помагат да се постигат целите. И аз лично, съзнавайки, че съм зависима от случайността и утре може всичко да се сгромоляса, все пак си правя планове (и дългосрочни при това), защото за един или друг плановете може да се провалят, но за масата хора сработват. Или накратко, "прави каквото трябва, пък да става каквото ще". Или "помогни си сам, за да ти помогне и Господ". Ако човек не знае къде иска да отиде няма как да стигне там, освен да си хареса мястото, където случайно е стигнал.
Виж целия пост
# 3
Има проблеми, които имат решение. Има такива, които се превръщат в ежедневни предизвикателства.
С първите е лесно донякъде. Смяна на работа, нов дом и т. н. Другите си ги намесвам в движение. Към тях в моя живот са роднините, детето, болестите, работата. За радост мъжът ми не е проблем, а е част от решенията.
За мен е предизвикателство всяка сутрин, в която оправям себе си, оправям детето, шофирам до работа, имам или нямам късмет с мястото за паркиране.
А по-генерални проблеми обикновено решавам с мъжа ми.
А, забравих най-важното - не си поставям цели или по-точно го правя изключително рядко. Например сега си имам цел да спра цигарите. Преди време си имах цел за по-висока позиция. Но рядко, на няколко години веднъж, се случва да имам цел. Обикновено най-голямата ми цел е да не правя нищо, така се шегувам, не е далеч от истината, но не ми е постижимо 🙂
Виж целия пост
# 4
Напоследък съм стъпка по стъпка, ден след ден. Получава се.
Виж целия пост
# 5
Животът ми е напрегнат, на бързи обороти 24/7.
Винаги имам план, график, цели и задачи, които чакат изпълнение. Пиша в календара предстоящи срещи, посещения на лекари, задачи за вършене. Знам, че не е хубаво човек да прави дългосрочни планове, но някак, това успява да ме мотививира по пътя, в постигането на  целта, която имам в момента и да чукна на дърво, рядко не ми се получава.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия