Преодоляване на раздяла/Разговор

  • 3 710
  • 35
Здравейте, не съм сигурна какво точно да напиша и към кого да се обърна вече, може би звучи глупаво, но имам огромна нужда да говоря с хора, преминали през подобни трудности, за да ми вдъхнат кураж, че живота продължава... Последните месеци изгубих наистина много за мен и в момента се намирам в дупка от която не знам как да изляза, някак си не виждам светлината в тунела, а знам, че е някъде там. Посещавам психолог, гледам ума ми е да е зает с работа и какви ли не други глупости, но самотата ме плаши адски много. Обръщам се към този форум, защото тук намирам хора които са преминали през много и са успели да съхранят себе си, дори след много по-лоши неща от това което се случи на мен, а сред близки и познати не мога да намеря този "разговор" и разбиране. Знам, че всичко си зависи от мен, знам, че трябва време за да зарастне раната, знам, че лошите неща в повечето случаи са тук за да ни научат, но не намирам подхода с който да изплувам. Ако има някой на когото просто му се говори, ще бъда много благодарна.. Sob
Виж целия пост
# 1
Започни от някъде, кажи нещо конкретно.
Така как да помогнем без да знаем защо се чувстваш така
Виж целия пост
# 2
Понеже съм срещала и други твои теми, може би психологът не е достатъчен на този етап. Бих те посъветвала да обсъдиш това с лл.
Виж целия пост
# 3
Единственият подход е да не се отчайваш и да оставиш времето да си свърши работата. След няколко месеца ще се чудиш какво си се тръшкала и си си чупила нервите за някакъв мъж, все едно са се свършили мъжете. Този не е бил за теб и това е, животът продължава.

Ако нямаш книжка, запиши един курс, или пък нещо друго, което никога не си правила. Прави нещо, което те гради теб като личност, явно прекалено много зависиш от нечие присъствие и внимание. Трябва да можеш и сама, когато се наложи.
Иначе вярвам, че самотата е избор, когато се отвориш за нови отношения, ще срещнеш и друг мъж, и приятели и каквито пожелаеш социални контакти.
Виж целия пост
# 4
Започни от някъде, кажи нещо конкретно.
Така как да помогнем без да знаем защо се чувстваш така

След дългогодишна несполучлива връзка и период от две години които прекарах сама, срещнах човек с когото наистина си паснах в началото, разбирахме се без думи и забравях за целия свят когато е там което ме накара да се влюбя изключително много..още в началото имаше няколко червени флага на които аз не обърнах внимание, защото смятах, че са дреболии на който не трябва да отдаваш значение, първото беше, че поддържаше контакт с момиче с което беше излизал точно преди да се запознае с мен, по негови думи изневярва не е имало, но това доста повлия на доверието ми към него, другото което също пренебрегнах беше, че той никога не беше имал сериозна връзка в живота си, не беше съжителствал с жена и някак не знаеше какво е да поемеш отговорност за свойте действия, винаги мислише от своята гледна точка, но си казах, че просто му трябва време да се научи.. Имаше и още няколко подобни, но сякаш бях заслепена, впоследстие заживхеме заедно, започнахме да споделяме всичко, почуствах го като моя най-добър приятел и спътник..Държеше се мило, чувствах се адски спокойна в компанията му, правеше по някой компромис тук там ииии така до като не забременях.. Не мога да кажа, че беше много планирано и добре обмислено, но със сигурност беше желано и щеше да е обичано и обгрижвано по най-добрия начин.. Карахме се понякога за разни дреболии, комуникацията не ни беше най-силната страна, но знам, че в едни отношения винаги има и по някой скандал. И така до момента в който отидохме на един преглед и чухме "плода няма сърдечна дейност" .. Всеки ден този момент ми е пред очите и чувам думите на лекарите.. Нарекоха го мисед и веднага ми назначиха час за аборт.. последваха леки усложнения след него и така изкарах повече от седмица между вкъщи в леглото и спешен кабинет..Физически започнах да се възстановявам, две седмици след това и най-накрая успях да се изправя на крака и тогава той започна да ми говори неща от сорта на "Ние не трябва да сме заедно, много се караме, не можем да го преодолеем, искам да съм сам, че бил сигурен, че аз съм неговата жена, но не сега, че ме обича и съм най-истинската му любов, но трябвало да се разделим". След това се наложи да ме оперират, и там последваха усложнения, паник атаки и други здравословни проблеми и нещата сякаш утихнаха временно до момента в който не се изправих отново на крака и на него отново му се прииска да е сам и свободен, карахме се известно време, не се чувствах много стабилна психически, стигнахме дори до бой ( и от моя и от негова страна).. Намерих си друго жилище и си изнесох вещите.  От една страна го разбирам, много му дойде и може би наистина не е готов за подобни ангажименти, от друга, точно в момента в който моя свят рухна, той просто си тръгва с оправданието, че не се получава, че бил до мен в болницата и сега трябвало да се справя сама.. За капак на всичко дори работим в една компания и дори да работя основно от вкъщи, все ще се наложи да се срещнем на някое събитие в офиса, а не мисля и че е добър вариант да сменя работата си, защото е изключително добра възможност за кариерното ми развитие и трудно ще намеря подобно поне на този етап..
Обаче времето минава, а аз не успявам да се закрепя и да изкарам мислите за всичките ни хубави моменти, за бременността, за нас.. Постоянно мисля, че няма да срещна човек с когото ще бъда толкова щастлива и влюбена, че няма да намеря по-добро и в такъв момент, хващам телефона и дълбая в раната.. Знам, че времето много ще излекува, но всяка сутрин се будя с тези мисли и едвам успявам да заспя заради тях.. Дори да съм заета, отново това ми е в главата.. Наистина не знам какво друго мога да направя, че да продължа живота си, не знам дори какво очаквам да чуя, просто имам нужда да говоря и споделя с някого, без да виждам досадата в очите му..
Виж целия пост
# 5
Аха, той и насилник бил на всичкото отгоре.

Ти страдаш по неосъществената си фантазия за голяма любов и семейство, а не конкретно за този мъж. Той никога не е бил способен да ти даде това, което искаш, ти сама си си го въобразила, заслепена от чувства.

Няма да ги сбъднеш тези желания, ако избираш подобни мъже и не обръщаш внимание на червените лампи.
Виж целия пост
# 6
Според мен дилема психо-физическо състояние или кариерно развитие не би трябвало изобщо да съществува. Очевидно не си в състояние да отработиш травмите си и да преодолееш този период и връзка, и оставането ти като колега с този човек само влошава положението. Наистина ли искаш възможността да го срещаш и това да те връща в изходна точка, да виси като Дамоклев меч над главата ти?
За да продължи напред, човек трябва да откъсва и захвърля това, което го дърпа назад. Ти сякаш удобно си се завила с "тъгата" като с одеало, под което ти е уютно и не искаш да продължиш напред. Работа с психолог е задължителна.
Виж целия пост
# 7
Това са неща от живота, които се случват на всички хора. Малцина са останали с първия си партньор, рядко има жена без аборт по различни причини. Това че при теб е толкова драматично означава, че се нуждаеш от специализирана помощ. Помисли за посещение при психиатър.
Виж целия пост
# 8
Смени работата, провери си хормоните и витамините и продължи с психолога. Зациклянето на определена фаза от живота е най-сигурният начин да затънеш в депресия още повече.
Този, с когото си се разделила, не става, крайно време е да го приемеш.
Виж целия пост
# 9
Ами той е бил до теб, докато се възстановиш здравословно (това е човешко отношение), но не е длъжен да е завинаги, след като нещата не са вървели добре и само бременността ви е свързвала.
Ще намериш някой по-подходящ, не го мисли повече този.
Виж целия пост
# 10
Елунария е права. Страдаш за някаква мечта, а не заради конкретния мъж. Всеки има проблеми. Може да не показва, да не споделя, но никой не е с безпроблемен живот. Имай предвид, че някои случки в живота са неразбираеми за други хора, които не са ги преживели. Говоря за тежки неща като загуба на близък, аборт и подобни. Човек, който не е минал през това, не знае каква болка е. И няма нищо странно в това. Аз загубих баща си и моите приятели ме подкрепят много, но не ме разбират. Просто не са губили и не знаят, за което се радвам, защото не ги е сполетяло. Така и с аборта.

Този човек не е бил за теб. Описваш го в първия си пост, но аз любов не виждам. Виждам някакво описание на съжителството ви. Човек не описва така връзката с Любовта на живота си. Ти търсиш някаква мечта, която е сякаш нереална. Ще срещнеш човек. Ако трябва си смени работата. Ако си в голям град приемай нови предизвикателства, излизай, общувай с хора.
Виж целия пост
# 11
Той на колко е бил, когато сте се запознали и още не е имал връзка с жена, камо ли сериозна?
Колко време продължи вашата връзка?
Така, както го описваш, на пръв поглед изглежда, че преди бременността всичко е било о.к. След това драмата му е дошла в повече, а и ако не е вече съвсем млад, а да кажем към 30-35 - навиците за спокоен живот са надделели и затова е прекратил връзката. Разбираемо е, като си е представил, че пак може да се случи подобно нещо.
В интерес на истинала, и аз имах спонтанен аборт преди първото дете, майка ми е имала, и познати жени - много са минали по този път, без да рухват и без да им се разпада връзката.
Като не иска драма, какво да правиш, не иска и това е. Да си живее сам и с епизодични връзки за секс.
Но е постъпил почтено и е изчакал да укрепнеш, преди да си тръгне, това говори добре за него.
А предишният, този с дългогодишната несполучлива връзка, там какъв беше случаят?
Виж целия пост
# 12
Радвай се, че си се отървала и ходи да запалиш една свещ в църквата.
Знаеш ли какво щеше да стане ако беше родила от такъв?
В момента подобно нещо се развива пред очите ми - жена, която си гледа сама децата, не получава никаква издръжка (обаче нищо няма да вземе, защото  оня осеменител се водил социално слаб). И пей сърце, голям кеф - да се чудиш как да вържеш двата края.
Я си представи да те беше оставил сама след като беше родила?
Знам, че не е успокоение .... ама винаги може да е и по-зле. Горе главата, не спирай да посещаваш психолог.
Виж целия пост
# 13
Със сигурност не ти е било лесно, но приеми, че така е трябвало да стане!
Защо си превърнала този мъж във фикс идея? Като не иска да сте заедно, прав му път-пожелай му здраве и късмет и кой откъде е!
Не се опитвай да търсиш причина или обяснения за решението му, нито пък се обвинявай! Понякога нещата просто се случват и приключват, започват нови…Ще дойде и твоето време, ще изгрее слънцето- изчакай!
Виж целия пост
# 14
Аз наистина не мога да разбера какъв е този страх. В смисъл - сам си, радваш се на свободното си време, особено, ако детето е пораснало и вече не търчиш подире му. А ако е малко е такова тичане, че, времето ти е ангажира, какъв страх?
Мен примерно ме е страх от скок с бънджи.
Защото се познавам, знам, че главата ми забучава, въздухът ми спира, веднъж на един лифт се ухапах зверски почти до кръв, за да си отвлека мисълта, въпреки, че пак ме държа известно време. Предполагам,че ще ми спре въздухът от уплах и ще получа инфаркт, от това ме е страх, защото изходът е фатален.
Ама да те е страх да живееш сам?

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия