Преодоляване на раздяла/Разговор

  • 3 736
  • 35
# 30
Аз наистина не мога да разбера какъв е този страх. В смисъл - сам си, радваш се на свободното си време, особено, ако детето е пораснало и вече не търчиш подире му. А ако е малко е такова тичане, че, времето ти е ангажира, какъв страх?
Мен примерно ме е страх от скок с бънджи.
Защото се познавам, знам, че главата ми забучава, въздухът ми спира, веднъж на един лифт се ухапах зверски почти до кръв, за да си отвлека мисълта, въпреки, че пак ме държа известно време. Предполагам,че ще ми спре въздухът от уплах и ще получа инфаркт, от това ме е страх, защото изходът е фатален.
Ама да те е страх да живееш сам?



Може би проблема е в това, че по-голяма част от съзнателния си живот съм прекарала във връзка, свикнала съм да се грижа за някого и мисълта вечер да се прибера и да няма с кого да си кажа две думи, с кого да споделя вечерята си, кого да прегърна.. някак си ме плаши. Знам също, че това е проблем с който трябва да се преборя, но за момента поне не успявам да се фокусирам върху себе си, заради мислите за другия, колкото и глупаво да е..
Авторке, вземи ме мен ! Аз обичам някой да се грижи за мен. Ще си говорим , ще плюем мъжете и ще си живеем живота !!! Аз ще взема и детето, тъкмо няма да ти остава време за тъга !!! Мъже като шума , с лопата да ги ринеш ! Зациклила си върху един , с който явно няма да ви бъде ! Продължи напред ! Жените сме силни същества и един мъж не може да ни бутне !!! И помисли върху предложението ми 🤔😓😉
Виж целия пост
# 31
Joy И аз искам някой да се грижи за мен, да си помагаме взаимно и да не съм сама Joy Много даже... Ама с удивление (и лека гордост Wink) забелязвам, че не съм склонна да търпя кофти мъж за тая цел. Та хайде да си направим женска комуна Grinning
Това, в кръга на шегата. А сега сериозно:
Авторке, НЕ си напускай работата. Това е една от много големите тъпотии, които може да направиш заради мъж, особено щом ти е важна и ти харесва. От опит ще ти кажа, че няма къде да избягаш от проблемите си. Където и да идеш, ако ще и на Луната, тях си ги носиш в и със себе си. Повярвай ми - аз тоя урок го научих по твърде болезнен начин. Не си го причинявай и ти.
Задължително започни психотерапия, по-точно КПТ (когнитивно-поведенческа). Преживяла си много и тежки неща, няма нищо срамно да потърсиш помощ. Помага!
Чу се мнение и за лекарства. Ако наистина си зле - да! Не си отказвай помощ, не се отказвай от живота заради предразсъдъци! Ако изобщо се стигне до лекарства, много е вероятно да ги пиеш само известно време - а не цял живот. Има и хранителни добавки, които повлияват нивата на серотонина и може да опиташ, преди по-сериозни мерки.
С една дума - потърси помощ! Няма срамно и страшно, всички минаваме през подобни моменти. Не си сама! Пиши ми на лично, ако искаш допълнително инфо или да си поговорим!
Виж целия пост
# 32
Отново виждам оправданието,той досега не е живял с жена,и какво от това?!
Не е искал да приключи отношения с другата,защо ли?!
Намеренията на даден човек си личат от действията му,а ти за него определено не си била любовта на живота му.
Живяла си в мазохистична среда,било е по-добре че си загубила плода,така е трябвало да стане,за да разбереш,че това не е човекът за теб!
Не е искал да има дете от теб,нито да се грижи за теб,за него си била бреме,от което да се изниже възможно най-безболезнено.
Не си разваляй работната среда заради мухльото,не позволявай да те вижда наранена и хлипаща по миналото ви,ще се прави на загрижен,може да ти предлага (помощ)...НЕ СЕ ПОДВЕЖДАЙ!
Виж целия пост
# 33
Напиши си на един лист всички лоши неща, които е нсправил бившия ти! Като ти домъчнее много за него, вместо телефона, хвани листа и си ги припомни. Наистина лесно забравяме лошото и сме склонни да страдаме по едно ефимерно, безоблачно бъдеще!
Така като те чета вече няколко теми май имаш нуждс от помощ на психиатър, който да ти изпише малко лекарства. Може би от бременността, но химията в тялото ти се е разбалансирала, и нещо за повишаване на настроението и поддтискане на тревожността ти трябва!
За работата си мисля, че ще е по-добре за теб да смениш средата! В състоянието, в което си в момента, да работиш от вкъщи би било пагубно за теб! Имаш нужда да си сред хора и да занимаваш ума си с работа на 100%. Така няма да имаш време да се самосъжаляваш Simple Smile
Виж целия пост
# 34
...
Може би проблема е в това, че по-голяма част от съзнателния си живот съм прекарала във връзка, свикнала съм да се грижа за някого и мисълта вечер да се прибера и да няма с кого да си кажа две думи, с кого да споделя вечерята си, кого да прегърна.. някак си ме плаши. Знам също, че това е проблем с който трябва да се преборя, но за момента поне не успявам да се фокусирам върху себе си, заради мислите за другия, колкото и глупаво да е..
АЗ съм свикнала да съм с мъжа ми и не ми е приятно да го няма, затова те разбирам. Като изключим любов-нелюбов, остава един навик, един стереотип да прекарваш времето си по определен начин. Понеже ти е прясно още - и драмата около миседа, и раздялата - дали не може да живееш у родителите си, ако са в този град - само временно, докато укрепнеш?
Когато си сама, не стой на тихо. Ако нямаш телевизор - вземи си, дръж го включен. Или се абонирай за Сторител, можеш да развалиш абонамента по всяко време - и да слушаш разни истории. Или чети интересни книги. Може и музика да си пускаш, за фон.
Може да вземеш и някакъв домашен любимец, като рибки - не правят проблеми, или котка, куче, хамстер, охлюви, костенурка... Нещо, което да те разведрява, да не си сама. Помага, наистина.
Виж целия пост
# 35
Постоянно мисля, че няма да срещна човек с когото ще бъда толкова щастлива и влюбена, че няма да намеря по-добро и в такъв момент, хващам телефона и дълбая в раната..
Физическо насилие, бой...и си мислиш, че никога няма да бъдеш  пак толкова щастлива.. ако боя те прави щастлива, ти не си за психолог, по скоро си за психиатър.

И още нещо. Ще бъдеш тъжна и отчаяна точно толкова време колкото ти искаш да си тъжна.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия