ОКР - Въпроси

Терапевтът какво казва?

Въпросът е да не позволяваш натрапчивата мисъл да те “окупира” така да се каже.Усетиш ли ,че се започва най добре е да разсееш вниманието си рязко.Излез на разходка,до магазина ,отиди на фитнес.Прави силови ,или кардио упражнения за да се умориш.Повечето пъти помага.Важно е хората около теб дя те разбират и да те подкрепят в борбата.

Мислите са за самонараняване, и то по много деликатни зони. Направо не знам как да се откъсна. Дори се докосвам с нож за да се успокоя.  Но после отново ме почва. Пробвам с разсейване, много е трудно. Като обладан съм от тази мания.

Терапевтът какво казва?

Да не анализирам, и да не влизам в разговор в мислите. И това помага, докато не ме хване мания. Тогава всичко се вчерня. Затова се чудя как да се справя. Защото вече от месец някъде не се живее.

Продължавайте терапията, надявам се има такава.

И аз съм в подобно състояние, само че при мен мислите са свързани с - Дали виждам смисъл в бъдещето и започвам да проверявам (например - ако съм с успешна кариера, ще съм щастлива ли; ако съм майка - ще съм щастлива ли; ако пътувам и купонясвам - ще съм щастлива ли) и се опитвам да си представя, че съм в съответната ситуация, ва да усетя дали ми носи щастие и удовлетворение и дали мога да се хвана за нея като целта на живота ми. Ако случайно не усетя еуфория за дадената цел и се паникьосвам, че може да не виждам смисъл в бъдещето, а щом не виждам такъв, започва животът да ми се струва дълъг и изпадам в паника и започвам да си мисля как или ей сега или след известно време ще отида да се самоубия. Имала съм позив да скоча през терасата. В такива моменти пък започвам да анализирам и да се опитам да усетя - сега искам.ли да умра и си представям как примерно си режа вените или някакви подобни актове, за да видя дали ще ме хване страх и да усетя, че искам да си продължа с живота. В момента, в който усетя, че не искам да умирам и се успокоявам. Обаче мине време и пак се почва. Терапевтът ми казва, че е тревожност и ОКР и нямам никакъв риск за самоубийство (защото по принцип имам хипохондрия). В началото и вярвах, обаче сега взех да се съмнявам дали пък нещо не е толкова добра да прецени, че всъщност съм в депресия или нещо съм луда и всъщност наистина искам да се самоубия и е въпрос на време да стане. И тогава изпадам в паника. Сега съм решила да търся нов терапевт. Страх ме е да отида при психиатър, защото те директно изписват хапчета, които при мен се отразяват още по-зле. Сякаш ми правят мозъка още по-активен. Единствено мента, глог и валериана и ксанакс помагат в кризи, за да успокоя ума. АД ме превъзбуждат.
Отстрани, като чета вас, също се прилича на ОКР, а не на реални мисли за самоубийство. Не вярвам да сехсамоубиете. За себе си още не мога да преценя дари просто съм невротик или наистина имам някаква скрита депресия или лудост (минах преди всичко това да започне, през много тежък период). Вероятно съм с ОКР, въпросът е, че ОКР ако не се лекува по подходящ начин, терапията става ритуал и така започваме да си чакаме часа за терапия, като докато дойде, откачаме още повече. Аз се влоших след терапията и съм спокойна само в дните около нея.

Мисля да опитам с Тодор Първанов или друг терапевт от БАЕП, защото май само те имат правилен подход при лечение на ОКР. Вие при кой ходите?

Кофти е ,че в България няма терапевти,които да разбират това заболяване-факт.Обикаляхме повечето в София,даже до Пловдив пътувахме месец почти .Едно от “светилата” направи първична консултация за 15минути.Докато намеря къде да паркирам до ВМА и беше приключил .Направо не ми се говори😤.В Адаптация пък Сотиров даже не ми се описва отвращението от този човек.Факт е обаче,че без поддържаща терапия с лекарства няма как да стане.Лично мое мнение.Аз си знам на какво бях подложена като живуща с човек с ОКР.Даже не искам да си спомням ада през ,който преминахме.Винаги ще живея в страх,че може отново да се отключи.