Тревожна Привързаност (Anxious Attachment)

Явно към специалист ще трабва да се обърнеш, тук не вярвам някой да може да ти даде съвет.

Изключена ли е вероятността да си попаднала на партньор , който с поведението си да открлючва у тебе тази тревожност? Някакви малки тормозчийски номерца, който да те правят неуверена и после да те кара да си мислиш - или дори да ти го казва -  че си луда да си въобразяваш такива неща?

Жената затова го е написала по чужбински, там са по-учтиви в изразяването. Въпросът не е да се обижда автора, а да се помогне без да се трупа негативизъм. В случая не, защото разстройството се проявява независимо с какъв човек си се събрал.

Пак казвам, много зависи от отношението на мъжа, особено ако си по- чувствителна и ранима. Където се вика, от една дума може буря да предизвика в теб.
Но, това да поставяш своите интереси и приоритетити в угода на някой друг, не е добър знак и ще те доведе до собствена разруха.
Човек, трябва да усети, къде преминават границата му и да успява да постави точка.

За бащата е много вярно.
Емоционално дистанцирани бяха и двамата в моето семейство,че дори баба и дядо.

1.От детето се изисква много, буквално перфектно да е - отличник, да е послушно, да спазва всички правила.

2.Не се показват никакви чувства, прегръдка, целувка, "обичам те" - това са лигавщини

3.Никога няма похвала, ако си направил нещо добро, само наказание, ако си сгрешил

Е това за мен е е емоционално отсъствие на родители.

Аз да дам за пример  разликата между бившия и сегашния ми партньор и защо според мен Хепи е права до някъде.

Номер 1 започва връзката много отдаден, любов ала бала, сваля ти звезди.Като се оказа, че нещата вървят на сериозно, рязко охладня, затвори се.Вече нямаше абсолютно никакви жестове, които да показват някакви чувства. Въпреки това твърдеше, че всичко било както в началото.
Ако нещо не му изнася, мълчание с дни, докато аз се опитвам да разбера, какво съм направила и се разкъсвам от тревога.
Никога няма време за нас, все нещо друго му е приоритет.

Е след този получих такава травма, че още ме държи.

Номер 2 винаги ме кара да се чувствам обичана, прави непрекъснато разни малки мили неща, старае се да съм добре.Винаги е открит, ако нещо не е наред и го обсъждаме, без цупене.
Винаги ме поставя като приоритет и го е грижа за чувствата ми ( особено при условие, че съм много зле с емоционалността, както знаете от други теми)

Та както и с родителите, трябва да се покаже, че държиш на някого, иначе има тревога.

Много ми е интересно какво ще разказват на психиатъра си днешните деца, дето с перо ги галят и реват само от забележка. нищо да не им се казва ,само възхвали, ти си прекрасен, ти си чудо.

Това е друга крайност, може и по средата.

Поне от моите познати има доста с балансирано възпитание на децата им

Миличка, ти си си приоритет номер едно, другият във връзката не може да те догони. Пиша като човек, който е бил от другата страна.

От какво произлиза тази нужда за постоянен контрол? Нарцистични черти откриваш ли в себе си? Страх те е, че другият ще те изненада и че ще те нарани ли? Ами, това е животът на възрастните - изваждаш си сърцето и го поставяш в чуждата длан, а после "каквото сабя покаже". Ти въобще познаваш ли я тази ситуация? Да допуснеш другия в душата си, а, ако ще и да влезе с кални обувки? Най-вероятно не. Според мен се криеш зад решетката и го наблюдаваш, мислейки си, че някой ден ще го допуснеш... Но нямаш да направиш, защото реално търсиш причина да не. В крайна сметка се страхуваш, но и аз не знам от какво. Каквото търсиш, това ще откриеш.

Или пък виждаш другия като продължение на себе си, а не като самостоятелен индивид и се чувстваш отговорна за всеки негов дъх. Не си, успокой топката. Този човек преди теб как е оцелял? А даже се е развил така добре, че ти е харесал

Съжалявам, че не съм специалист. Определено ми се иска хората да не са в това положение. Желая ти от сърце успех!

Ма естествено, че има едни такива инфантилни и неориентирани мъже, които си играят с чувствата ти, с емоциите ти,  на  топло и студено...разпъват  ти душата, тъпкат ти достойнството, пренебрегват те, убеждават те,че си луда и лабилна и накрая, те се изкарват жертва, а ти започваш да се съмняваш в собствената си преценка и адекватност.
Играла съм и в тоя филм, но Не...щом съм успявала да имам дълготрайни връзки и отношения, значи не в мен е проблема.

Не знам защо стават такива - може би майките нещо ги счупват и вместо да са щастливи че има жена, която ги обича те почват да я тровят.
Това да те обвиняват постоянно, че си егоистка, че не го обичаш истински, че трябва повече любов и жестове, за да го усети, че нищо не откъсвала от себе си за него, и т.н. и т.н   и ти да стоиш с такъв човек...

Happy Doc, моя близка изкара десет години с такъв човек, не беше тя накрая.
И не чуваше и не чуваше

Авторката владее ли по-добре английския език, би могла да намери мнооого подробна информация по темата(anxious attachment style) в щирокия необятен нет. Подробно описание, теории защо и как се стига до този стил на привързване, както и съвети от психолози и терапевти ( е, не персонални нали), но биха й били в помощ. Интелигентният човек това би направил според мен. Тук повечето добронамерено, някои открито злобно, само спекулират, което също помага на авторката, поне добронамерените опити.

Имах един бивш, с който постоянно бях на тръни. Всеки спор или дори напрегнат диалог водеше до едно напрежение и си казвах "край, връзката ни приключи". Той си сменяше изражението, сякаш е крайно разочарован. Уж не е голяма драма, уж спираме разговора, защото не можем да стигнем до консенсус, а на другия ден той сменяше изградени навици - пропуска ежедневното обаждане, не вдига телефона. Сякаш бях на изпитателен срок и бях сгафила. Сега с мъжа ми дори да му вдигна кръвното знам, че ще ме целуне преди работа и ще ми се обади през деня. Никога не се замислям "той се разочарова от мен и вече не ме обича", защото знам, че любовта не свършва, защото не сте на едно мнение.
Аз съм си същата. Мъжът е различен.

Това, за което споделя питащата, не я прави токсична, луда и пр.
Където е преценила и където е имала нужда, там е споделила.
Никого не е обидила или наранила, та няма нужда да стреляте по нея или да я приравнявате на ревниви и обсебващи мъже. Разликата е, че ревнивите и обсебващите не описват себе си както описва себе си авторката, те упрекват партньора.

За мен е класически случай на дете, което не е получило дозата базова сигурност, че да може да стъпи на нея и да порастне, но времето не може да се върне. Не всички психолози за профсионалисти от класа и просто разумни и добри хора. Полезно би и било да чете - сред масата литература ще открие това, което и говори на нея.
Не следва да изпуска от поглед и вероятността, да е срещнала хлъзгав, манипулативен, държащ я за резерва човек или да е сензитивна и да долавя звънчета за некоректно поведение, които не са така видими за околните.
Имах делови контакт скоро с такъв човек и тактично поех курс на прекратяване на всякакви бизнес-отношения. За периода, в който работихме заедно, нямам отговор на нито един въпрос ясно. На въпроса, докога ни е срока за това или онова, отговорът е, че кой го интересували сроковете. На въпроса, отсрещната страна млади хора ли са, с какво се занимават, с какво време разполагат на обекта за срещи с тесните специалисти, получвам отговор, че това него не го интересувало. И така за всичко, което намирам за разумно и важно. Ако тя има лична връзка с подобен човек, разбираемо е да е неспокойна.

Бих я посъветвала да помисли: 1. Има ли непосносимост към шум; 2 Наблюдава ли у себе си неспособност да отказва; 3. Вкопчва ли се в партньора като смята, че само у него намира  комфорт и утеха; 4. Знае ли как да се отпусне или живее в постоянно напрежение; 5. Трябва ли задължително да е постигнала успех, че да се счита, че може да обича себе си; 6.Приема ли всеки проблем като края на света; 7.Удобството на другите винаги ли и е по-важно от нейното: 8.Търси ли винаги друг авторитет, за да потвърди това, кето мисли.
Споделящата е добре да обмисли постепенно тези неща. Случват се на хора като нея.
Напълно да се свободи човек, е нереално, но да повиши значително качеството си на живот е съвсем реално.
Наред с това да не изпуска от внимание и вероятността, да е попаднала на човек, който не е нейния или да е в период, в който човекът така се показва, или да имат пропаст във възпитанието или много други неща.

Спокойствие  и обич и желая !

Всъщност търси помощ точно в правилен момент. Тъй като е написала в началото, че става агресивна, само ако си помили, че човекът ще я напусне, считам професионалната помощ за задължителна. Ако беше мъж, моето мнение щеше да е написано много по-остро - по простата причина, че мъжете действат брутално, когато изпитат агресия заради такъв страх.

Психическият насилник не е по- добър от физическия. Доста са се постарали някои съфоримки да я защитават, оправдават и виртуално да я подкрепят, Деборана цял роман е написала, но това не променя факта, че става въпрос за насилие в една връзка. Няма как да бъда съпричастна към насилие, каквото и да е то. Няма оправдание.