Плам пламти! Котел бълбукай! Адска смес мехури пукай! Октомврийска вещерска и спортна

  • 105 433
  • 3 017
# 2 310
Möß, ти всичко детско в мен уби Joy
Иначе се надявам, че ще съм им осигурила дотогава и студентските години. То на голямата ще са приключили де, докато завърши училище малката.
Виж целия пост
# 2 311
Жив и здрав да е Малчо, сладък и весел живота му!

Фил, 😂🤣! Убедена съм, че повечето мъже са така! Иначе, да, и ММ често го казва това, че е по-удобно, ако можеше единият от нас да си стои в къщи! С едно пораснало дете, което ходи на градина/училище да си стоиш в къщи вече не е равносилно на работен ден, кой каквото ще да си приказва!

Ако моята половинка имаше толкова пари, че да не се налага да работя, щеше да намеря начин да ги похарча! Няма шанс да ме затвори някъде за да чистя и готвя само!
Виж целия пост
# 2 312
Юхуу, успях да купя билети за Ед Шийрън, доволна съм Simple Smile
Само да сме живи и здрави доготогава, че има много време.
Вече мога да сядам да работя.
Виж целия пост
# 2 313
Сири, Честит рожден ден на Малчо. Да е здрав, усмихнат и щастлив Heart
Честити да са ни всички именници.
Дорч, милия куч, дано не се повтаря.
Палци и добра енергия на всички...

И аз ако мога бих си стояла в къщи, или ЕГНто ми напредва или хората около мен са доста токсични, и поносимостта ми е занижена. Това беше и една от драмите с екса - трябвало къщата да ми е преоритет!
Е да, трябва, ама без да имаш стабилен гръб няма как работата да не е на първо място!
Пия чай в офиса и не ми се започва с гадостите....
Виж целия пост
# 2 314
Бърд, честито! Миналата година му бяхме на концерт от същото турне - един от най-добрите, на които сме били.

Аз опитах почти от всичко в работно отношение. Стресова, изцеждаща и много динамична работа с бързо катерене нагоре веднага след университета. Доста години в къщи с породени. Сега спокойна, интересна работа в разкошен екип. Не се оплаквам изобщо, работя и пея, разполагам и с достатъчно време за семейство и хоби, мога и да пътувам спокойно. Все така да е.
Виж целия пост
# 2 315
Честит рожденик и именяци!
 
Момичета, изпращам прегръдки. За всички. Все така се случва, че чета постфактум...
     При мен се наложи да си остана вкъщи. Откакто това се случи, реално времето "вкъщи" е по-малко. Има илюзорния елемент, че сам си определяш ритъма, но после осъзнаваш, че си същия хамстер, но в нова въртележка Simple Smile
....
За мазна коса и пърхут единствен траен ефект даде шампоана на Виши. В началото два пъти седмично, впоследствие веднъж, до отпадане на необходимостта, което се постига трайно. Низорал и други подобни имаха по-слаб ефект и след спиране проблема се връщаше.
...
Ако ме съветват да събирам деца вкъщи, за да общуват с детето ми, бих го направила, дори да ми се наруши силно нивото на комфорт. Не съм и подозирала колко е важно за тях не само в детския, а и тинейджърския период. Дава отражение впоследствие - факт, който осъзнах по труден начин. Ако можех да върна времето назад.
Виж целия пост
# 2 316
Ако на някой му се занимава само с чистене и готвене вкъщи, с работа или без, все ще се върти единствено с парцала или около печката. Аз поне знам чудесно как бих си уплътнявала времето, ако не ми се налагаше да работя. Колко хобита, спортни програми, книги и езици ме чакат само. Не че сега не уча два езика едновременно, ама щях да съм ги проговорила, ако не ги сбутвах между всичко останало.
Виж целия пост
# 2 317
Сирос, късмет да има твоето момче, да е жив и здрав.

Ох, аз искам да работя "богат безделник", ама не ми се отваря парашутът. Simple Smile
Виж целия пост
# 2 318
Попи,и пътувания, пътувания 😁.Па и то кво,от понеделник до петък се занимаваш със своите си работи,и уикенда нанякъде.Ех,мечти...
Много здрави да са имениците!
Виж целия пост
# 2 319
Няма пълно щастие, открих аз Simple Smile.
Цял живот съм работила, но последните години ненавиждах работата си, чувствах се като животно в клетка, исках да се махна, но по някакви причини не го правех. Търчах на работа, после за децата, водене по активности, учих чужд език, фитнес. Домакинстването си е по подразбиране. И любимият ми мъж все казваше, че не правя достатъчно, трябвало още. И все още си го вярва.
Последните 20 години си мечтаех да живея на едно определено място, да не работя и да имам време да си гледам децата. И както се казва - внимавай какво си пожелаваш. В един момент получих всичко каквото искам, ама всичко. Е, познайте - в момента си търся работа и страдам, че не работя.
Виж целия пост
# 2 320
Сирос, да е жив и здрав юнакът!!!
Честит Димитровден. Не зная защо, но много ми е на сърце този празник. Може би и заради това Младши за малко не стана Димо. Heart Eyes

Спах до преди малко, имам 3 часа дълбок сън. От близо 10. И главата вече не ме боли- излях тъгата със сълзите вчера явно. Още ми е тежко, няма как да не ми е, но някак се превръща от онази болка, която неизменно носиш под лъжичката.

Това, че някой "е вкъщи", а.к.а. домакиня, както е прието да се казва, въобще не означава, че по цял ден е с парцала или около печката. Grinning
Хубаво е, когато е осъзнат избор.
Скрит текст:
При мен малко е наслагване на обстоятелства, но в никакъв случай не ми тежи. До преди да забременея със сина бях бясна кариеристка и ми се получаваше. Бях доволна, катерех стълбицата, вписвах се идеално в мелничната корпоративна среда. С ММ някак успявахме да си съвместим графиците покрай командировки, служ. ангажименти и т.н. и гледането на Тилката без абсолютно никаква чужда помощ (ако не броим такава от приятелки, на които сме я оставяли, за да отидем да ѝ купим подаръци на Коледа, или да успеем за едно "бързо кино"; май две такива "излизания" имахме). Малко преди да забремения отново, обаче, у мен започна да се заражда едно чувство, че някак започвам да губя връзка с дъщеря ни и да изпускам важни моменти покрай порастването ѝ. Затова в момента, в който разбрах, че съм бременна отново, с ММ решихме, че един кариерист в семейството е досатъчен и аз ще съм този, който ще позабави темпото. Някъде по това време вкъщи започна да идва жена, която първоначално почистваше жилището, после започна и да глади, впослествие вече при нужда започнахме да разчитаме на нея, ако решим да излезнем някъде само двамата, а впоследствие се превърна (и все още Е) в част от семейството. Heart Уикендите и вечерите вече бяха само за нас тримата, имахме нашето време като семейство- за разходки, за излизания заедно; а не единият да е с детето навън, за да може другият през това време да възвори ред вкъщи. Реално, Младши първите три месеца допускаше до него само баща му, мен, сестра му и въпросната жена- гласовете, с които беше свикнал. Никой друг. Joy
С оглед на новите приоритети в семейството ни след второто майчинство смених работата и приех позиция, на която имах фиксирани раб. часове, които трябва да имам на ден (можех да почна в 7 и да свърша в 15, или в 11 и да откарам до 19), нямаше го напрежението, което остава у теб и го пренасяш вкъщи, нямаше служ. ангажименти в извън работно време, нито пък пътувания, спокойно можех да си работя и от дома седмици наред. Общо взето- "кюташ си", не си даваш особено зор над необходимото, парите бяха добри, соц. придобивки също, абе- мечта, особено за неамбициозни хора или за майки с малки деца. Grinning
После вече "тръгнахме по света" и аз се превърнах в отчаяна съпруга, както се шегувам.
Хубаво ми е, не ми тежи, имам много интереси и странични занимания (извън печката и парцала Stuck Out Tongue Winking Eye), за които намирам необходимото време и енергия, уча език, мога да кажа, че се развивам, не съм в застой определено. Имаме цели, които гоним заедно (с ММ и децата), но най- важното е, че половинката винаги е твърдо зад мен, както и аз зад него.
Виж целия пост
# 2 321
Когато семейството е отбор, нещата се получават.
Виж целия пост
# 2 322
Ох, като се почне с това ако не работиш значи не се развиваш и не знам къде ми бърка Simple Smile
Сякаш всички, ходещи на работа, се развиват та развиват.

Да не говорим, че развитието изглежда по много различни начини. Ето за един е да учи език, ама за друг е да си опознае детето, това конкретното дете пред него и да гради връзката си с него и отстрани може да изглежда, че нищо не развива и т.н.

Универсални решения, както при всичко останало, няма. Хубаво е ако имаме избор, ама често нямаме и да сме спокойни с това, което понякога обстоятелствата ни налагат.

За протокола, ако някой води, не бих работила ако имаше как Smiley
Виж целия пост
# 2 323
Ох, като се почне с това ако не работиш значи не се развиваш и не знам къде ми бърка Simple Smile
Сякаш всички, ходещи на работа, се развиват та развиват.


А, баш. Само негативни емоции трупах.
За съжаление, на мен някак ми е втълпено, че не съм пълноценен и пълноправен човек, ако не работя. И поведението на хората около мен е такова, като че ли правя нещо много лошо, като си гледам децата и къщата. И все някакви черни сценарии ми развиват Sad.
Иначе, хич даже не ми остава време. Докато обърна внимание на децата, 2 курса, домашни, малко спорт, гости и се чудя как съм вмествала в това ежедневие и 10 часов работен ден. Помня само как все търчах, търчах, търчах и усещането, че нещо съм забравила да свърша, а е супер важно.
Но е факт, че напрежението от това че работя и не ми стига времето някак си се трансформира в напрежение, че не работя и не допринасям достатъчно у дома. И не знам как да го отработя.
Виж целия пост
# 2 324
Чирозче, нагушкай моя приятел. Кажи му да ми се обади. Гуш и на трима ви.
Искам да не работя. Имам поне 300 места, които бих посетила. Никога няма да ми е скучно, но за сега, ако искам да пътувам ми се налага да работя.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия