Здравейте!
Много ми е скъп този подфорум, защото много съфорумки ми бяха подкрепа в най-трудните моменти.
Но идвам пак с цел да намеря отговор на различни въпроси и някой, който е минал по този път.
Накратко историята. Раздяла с БНД, синът ми беше на две. Много скоро след раздялата намерих партньор. Прие детето и нещата се получиха естествено. Грижеше се за него и буквално го отгледа. Имам и друго дете от него. Проблемите започнаха с влизането в пубертета на големия ми син. Трудно ми е да ги опиша накратко, но като цяло нормално пубертетски проблеми. Подсилваха се от конфликти, който възникваха между партньора ми и детето. Никога не съм прекъсвала връзката между БНД и синът ми и не съм говорила или настройвала детето. Може би тук е добре да вметна, че БНД си е абсолютен алкохолик, насилник; издръжка не е плащал никога, родителите му и други близки са оказвали някаква финансова подкрепа.
От цялата ситуация, синът ми се настрои срещу мен и партньора ми, обвинява ме, че го пренебрегвам и не се грижа за него; в абсолютен конфликт са и не иска да се прибира у дома. Оправдава баща си или по-скоро не вижда проблем в неговото отношение /в момента БНД е в тежко здравословно състояние/ и като цяла аз съм най-черната от всички. Съвсем нормално се появиха проблеми в училище, спазване на правила и изобщо липса на какъвто и да е авторитет. Вече е на 16 години и ми е трудно да го пречупя в някаква посока.
Не знам какво очаква да чуя от Вас, но мислите ми са в посока, че той все повече прилича на баща си и аз нямам никакво влияние върху това. Виждам същите проблеми и неподчинение. Та определящи ли са гените или аз тотално сбърках по пътя?
Виж целия пост
Много ми е скъп този подфорум, защото много съфорумки ми бяха подкрепа в най-трудните моменти.
Но идвам пак с цел да намеря отговор на различни въпроси и някой, който е минал по този път.
Накратко историята. Раздяла с БНД, синът ми беше на две. Много скоро след раздялата намерих партньор. Прие детето и нещата се получиха естествено. Грижеше се за него и буквално го отгледа. Имам и друго дете от него. Проблемите започнаха с влизането в пубертета на големия ми син. Трудно ми е да ги опиша накратко, но като цяло нормално пубертетски проблеми. Подсилваха се от конфликти, който възникваха между партньора ми и детето. Никога не съм прекъсвала връзката между БНД и синът ми и не съм говорила или настройвала детето. Може би тук е добре да вметна, че БНД си е абсолютен алкохолик, насилник; издръжка не е плащал никога, родителите му и други близки са оказвали някаква финансова подкрепа.
От цялата ситуация, синът ми се настрои срещу мен и партньора ми, обвинява ме, че го пренебрегвам и не се грижа за него; в абсолютен конфликт са и не иска да се прибира у дома. Оправдава баща си или по-скоро не вижда проблем в неговото отношение /в момента БНД е в тежко здравословно състояние/ и като цяла аз съм най-черната от всички. Съвсем нормално се появиха проблеми в училище, спазване на правила и изобщо липса на какъвто и да е авторитет. Вече е на 16 години и ми е трудно да го пречупя в някаква посока.
Не знам какво очаква да чуя от Вас, но мислите ми са в посока, че той все повече прилича на баща си и аз нямам никакво влияние върху това. Виждам същите проблеми и неподчинение. Та определящи ли са гените или аз тотално сбърках по пътя?
