🧷Terzi - ШИВАЧЪТ🧷 - ЧААТАЙ УЛУСОЙ - 🔥Gaddar ''БЕЗМИЛОСТЕН'' - Проекти , колеги , приятели Тема 5

За да характеризирам Чагатай като Пеями Докумаджи, най-напред се опитах да  се вместя в профила на човек, който е претърпял панически атаки, тези кошмари, които изцеждат силите ти и ти създават впечатлението, че всеки момент ще останеш без въздух.Чаатай е безупречен в тази роля, мисля дори, че е изучавал хора, които са минали през тези състояния. Предаде ги както чрез движения на тялото, така и чрез мимики и изразителност на очите. Защото Чаатай изживява всяка роля,така, сякаш е последната му роля. Обръща голямо внимание на детайлите и е перфекционист. (това вече си го знаем)Тук той играе герой с двойнствен живот, мотивиран от тайни, скрити от него в продължение на десетилетия. Трудно е човек, който има такъв живот, да успее да обича абсолютно.  За едно дете е трудно да приеме умственото увреждане на баща си.
Приемането може да дойде само от житейския опит, който идва по пътя му,по време на израстването му и  формирането му като личност. Струва ми се,че  Пеями е един от най-противоречивите герои изиграни до сега от Чаатай, това поне е моето усещане.  Пеями е толкова ярък и изявен герой, колкото и тъмен-заложник на мрачното си минало. Мрак, от който той вероятно може да излезе, само с помощта от любов.
И точно тази любов му се случва.
Есвет се появява в живота му с измама,но за краткото време,което прекарват заедно, двамата успяват да се видят по начин,по който никой друг не ги е виждал. Това не е любов от пръв поглед. Нещо по-дълбоко е.
От една страна са сложните отношения на Есвет с бъдещия и съпруг,приятеля на Пеями от детството-Димитри.
От друга страна са отношенията между Пеями и Мустафа,между Фирузе и Мустафа.
В тази плетеница от взаимоотношения постепенно се разкриват травмите от детството и на тримата.
Всеки от тях по някакъв начин носи белезите от това детство и това обуславя поведението им.
Димитри,съпротивляващ се,но по особен начин   на потисничеството на баща си.
Есвет,отгледана в приют,а после осиновена от хора,които я принуждават да се грижи за психично болния си  "брат".
За Пеями вече знаем. Избягал от тъмното си минало,обграждайки се с цветните тъкани в любимата си работа, с лъскав,подреден до безупречност, привидно бляскав начин на  живот и световна известност . Но живот зад невидими стени, зад които той прилежно се е скрил.
Всички актьори от сериала „Терзи“ изиграха важна роля за изграждането на този проект. Всички бяха изключително добри. И все пак Чаатай беше този, който постави душата си в ръцете на зрителите.
Ролята на Чаатай в "Teрзи"е такава, каквато малко хора могат да разберат.
Освен всичко останало той е вложил и много усилия за тази роля.
Може да се каже,че само неговият герой претърпява развитие.
Преходът от сезон едно към сезон две беше внезапен за Пеями, нещо ,което не видяхме  при другите актьори в сериала. Те запазиха своите позиции и базата,която им беше зададена в  първия сезон- Мустафа продължи да играе ролята на бавноразвиващият се баща на Пеями,Димитри и Есвет също не се промениха особено.
Най-необичайните за мен във втория сезон бяха  новия Пеями  и появата на Джемре. Чаатай надмина себе си тук, защото в първите шест епизода не беше останало нищо от Пеями,с който се бяхме запознали в първия сезон.
Като започнем с външната метаморфоза- измъчено брадясало  лице ,небрежна прическа,небрежно облекло.
Трансформацията на Пеями през този сезон показва абсолютно всичко, което той представлява като човек, обременен от страдание, лишен от силата да се бори. Той се появи като губещ, което мен специално ме шокира.
От нежния Пеями, познат от началото на сериала, той се превърна  в човек, лишен от чувства, готов да опита всичко: алкохол, цигари, наркотици, жени. Раменете му бяха някак  увиснали, а дрехите, които носеше, вече  не  така  елегантни, въпреки ,че е  известен стилист.
Този Пеями,който се  се появи пред нас беше с празен  поглед, с фалшива усмивка и душевна агония, отразена в тъжни очи.
Начинът, по който си припомняше събитията, белязали живота му, пристъпите на паника, съчетани с пристъпи на ярост, но преди всичко неговата неспособност да приеме предизвикателствата на живота и да приеме реалността и настоящето, ни показа един Пеями, който се е отказал от първичните ценности, които беше приел и запазил  от дядо си.
Начина,по който се държеше с баща си,скандалите,посягането,показват,че Пеями не знае как да се отнася с него.
За него той е просто едно  приятелско присъствие от детството,но не и баща,който е допринесъл за неговото израстване и образование.
В този сериал ролите са разменени. Баща, който никога не е могъл да се грижи за собственото си дете, в крайна сметка се оказва обгрижван от него.
Но Пеями не знае как точно да го прави,защото видяхме,че дълго време е прекарал далече от семейството и не е участвал активно в техния живот.
Той не знае как баба му и дядо му са се държали с Мустафа,той не е бил пряк свидетел на техните отношения и на него му се налага буквално от днес за утре да започне да се грижи за него.
Да, ролите са разменени и това си личи  по начина ,по който  Мустафа нарича Пеями- баба.(татко)
Пеями обича Мустафа, но в същото време се срамува от него.
Това са двете неща,с които се бори в душата си. Паниката  му  има дълбоки корени от  детството, тъй като видяхме как  страдаше, когато децата се подиграваха на баща му.
От друга страна,това, че Мустафа страда за Фирузе,засилва и неговото страдание по нея.
Това,наистина се оказа малко изненадващо и неочаквано и както казва Феми- пресилено,но ние не сме били свидетели на периода на възстановяване след стрелбата. Може би точно през дългите самотни дни в болницата, той е осъзнал колко много му липсва и каква нужда има от нея.
Защото тя единствено успя да пробие "непробиваемата"защитна стена,която той беше издигнал около себе си.
Понякога човек, трябва да загуби нещо, за да осъзнае,колко много го иска.
Може би точно това се е случило и с Пеями,разбирайки,че Есвет все пак се е върнала при Димитри и ще се омъжи за него.
Пеями се почувства отново изоставен.  Отново сам,като в детството му,когато му е липсвала майка му.
Появата на Джемре му се отрази добре.Тя е от онези свободни и независими жени,които знаят какво искат. Имали са живот и преди теб и ще продължат да го имат и когато си отидеш,това разбра Пеями и затова с нея се почувства в безопасност. Мисля си дори,че нейното присъствие го окуражи да отиде на сватбата и да се срещне очи в очи с Димитри и Есвет за първи път след стрелбата. Съвсем спонтанно,като жена със силна интуиция и добра душа, Джемре му предложи подкрепа,по всякакъв начин,разбирайки в каква ситуация се намира. Предложи му утеха,забрава,удоволствие и приятелско рамо. Нейните думи, нейната смелост му действаха добре и му помогнаха да преживее катарзис,след който да  разбере,че човек  може да промени настоящето, може би дори и  бъдещето, но никога няма да може да подмени миналото. Просто трябва да го приеме.
 
Той  разбра,че до този момент е живял в един въображаем балон,в който всичко изглежда перфектно. Не е така... никога не е  било  и никога няма да бъде така, защото животът е низ от възходи и падения.
Диалозите на героите са пълни с поуки, полезни за хора, изпаднали в ситуации, подобни на персонажа на Пеями. „За да се научиш да се изправяш, първо трябва да паднеш“ е фраза със скрити послания за тези, които искат да приемат, че в този живот не всичко е  само хубаво.Има неудовлетвореност, падания, депресии и тревоги в зависимост от събитията, които ни се изпречват  и искаме или не, ще станем по-силни само,ако успеем да се освободим от сянката, която ни е заобикаляла в живота ни в един момент.
Този момент в живота на Пеями може да бъде сравнен със  сърцераздирателно емоционално влакче,  в увеселителен парк,което завърши с опустошително осъзнаване.
Цикълът на живота е сложно свързан с нашите родители и всички наши предци, правейки ни като кукли, танцуващи по конците на онези, които са ни предшествали. Прекъсването на тези струни е непосилна задача, която може да изисква от нас да се изгорим.   И по този начин  да си дадем възможността да приключим един цикъл и да започнем друг, с надеждата този път да се справим по-добре.
Чаатай Улусой  успя да ни покаже целия спектър от емоции,през които преминава неговия герой.
Успяваше с всеки епизод да очертае характера си, преминавайки през  всички съкровени чувства- плач, примесен със смях, тъга с радост, безсилие с триумф.
Живях с него,  с всичките състояния на ума - радост, екстаз, тъга, щастие, горчивина, бунт, безсилие.
Впечатли ме!
 Чаатай ни показа, че Пеями  има силен и многостранен характер.
Наред с чувствата си към Есвет,той се бореше и с чувствата си към Димитри.
Да,Димитри е странен,той е насилник,но той е и най- добрият му приятел от детството.
Пеями не може да бъде с "неговата" жена,въпреки че много добре знае,че тя не е "негова" ,защото  е човек с морални ценности. Видяхме го в детството му като добро,чувствително и смело дете. Предан и подкрепящ  приятел.
Да бъде между Есвет и Димитри за него е истинско мъчение.
Разкъсва се между любовта си към нея, желанието си да я защитава  от Димитри и от приятелството между тях.
Избира да остане верен на приятелството си,но ще може ли?
Много ми е интересно как ще излезне от тази ситуация.
Как ще продължи историята в третия сезон? Дали и как ще му се отрази появата на майка му? А на Мустафа?
Как Есвет ще продължи да живее с Димитри? Ще разберем ли най-накрая какво се е случило с нейните родители и каква е връзката  им със семейството на Димитри?
Иска ми се да завърши с хепиенд за Пеями,защото го обикнах( както всеки друг  екранен образ на Чаатай до сега),но за съжаление в живота рядко се получава така.
Със сигурност ще има още страдание и болка,може би дори загуба...
Нямам търпение за новите емоции,през които ще ни преведе нашият любимец!
Нещо ,в което се уверих отново  е ,че
 Чаатай Улусой е един от най-успешните турски актьори на своето поколение. Харизматичен и талантлив,той за пореден път  доказа, че ключът към успеха е дълбокото и задълбочено разбиране на артистичността и бизнеса. Този  интелигентен подход към работата му, доведе до неговата  интересна и разнообразна кариера,такава,на която много от колегите му актьори  могат да завиждат.
Извинявам се,малко дълго стана.