Моля за съвет относно приятелката на сина ми

Мойто рогатото дете, си го знам, че колкото и да я ръчкам, ако тя не си реши нещо, няма да стане. А пък с връзките - хептен не мога да й се меся!

Дали партньорът ще го използва впоследствие, е само хипотеза. И не е толкова важно. Пиша наистина за случай с 20 кила отгоре, нима партньорът не вижда ? За мен И това е притеснително. Дори повече от коментара на майката. Мълчаливото му съучастие. Егоизъм. Защото дебеланата ще си я ползвам само аз, няма да я пазя от чужди мераци. Сложно е.

Къде отиде авторката ?????

И като се изтъкне дебелината на някого публично какво ще стане? Дебеланката/дебеланката щото не знаят какви са, добре че им е казано пред хора. Мда.

Авторката отдавна не пише. Не й харесаха коментарите явно, както често се случва.

В моя случай още е насаме 🙂.
Майката плака от безсилие пред мен. Съжалявам, че темата зави в тази посока, но точно ми е като оголен нерв. Не зная как да помогна, дори със съвет. Лично я видях дъщерята и не я познах. Прекрасно момиче беше, сега с една безформена рокля, прасците и чак наляти, на равни обувки. Ужас просто 😳.
Но пък кипи от самодоволство.

Насаме е друго.

Плаче, защото дъщеря и е дебела, или има още нещо в картинката?

Банално, но човек сам трябва да осъзнае, че има проблем, и да поиска да го реши, за да има действително подобрение. В противен случай с нищо не можете да помогнете

Аз това и казах. Ще чакаме. Но тя може наистина да се разболее, освен от инфекции, и от нещо по- сериозно.

Да, майката се разплака от безсилие, че не може да въздейства, а то е от обич и загриженост, не- от друго. Магдена, не - дебела, а напълняла 20 кила за година 🙂

Мда... След близо 20 години мъжът споменаваше една реплика на баща ми към мен, изречена публично пред семейството. Имам горчив опит с публични обиди от баща ми към мен още от дете. Много съм мислила защо го прави, но каквато и да е причината, абсолютно с нищо не мога да го оправдая.

Трудно ми е да разбера. На никой родител не му е приятно детето му да се отклонява от нормата. И мен би ме притеснявало, ако дъщеря ми надебелее много. Но от друга страна например аз съм 20 кила нагоре спрямо преди години. Майка ми не е жива, но ако беше, да реве ли трябваше? Аз - или коя да е пълнолетна дъщеря - не знам ли, че съм дебела, не ми ли пука, малоумна ли съм, какво... Вярно, не съм млада, но ако бях? Дори като млада, макар че влизах в нормата, не бях от баш слабите през повечето време, на фона на повечето други момичета. За рев ли е?

Ми и мен ме избива на агресия в някои случаи, ако някой дойде да ми дава акъл за килограми. Баща ми ме критикуваше още като момиче - доброжелателно, нали - без ирония - каква ми била походката, все едно нарочно е каквато и да е, каква ми била фигурата, пък как съм се обличала неподходящо за нея, това и онова не ми отивало... Свеки наскоро била подметнала на мъжа ми, че "то само с качване на стълби не става" - докато бяхме там, си правех леко кардио с качване по стълби, и да - ям много. Колкото си искам, толкова ще ям, не е работа на никой друг. Освен това точно тя май само си мисли, че знае повече от мен за правилното хранене. Издивях, като ми го каза той, а защо реши да го изпее, той си знае, но издивях.
 
Сложно е донякъде, да. Донякъде разбирам - ако се сравни с пиянство или друга зависимост, която човекът знае, че трябва да прекрати, но не може лесно и видимо не прави усилия, изглежда подобно. Но каквото и да говорим, не е зависимост със същата опасност, а идеални хора няма.

Мъж, който иска да уязви жена си, ще намери и други сочни аргументи.
Да кажеш на дъщеря си, че е напълняла, не е обида, а загриженост. То си е факт.
Виж, за други обиди, и аз съм против. Но това точно не бих приела, че е злонамерено.
А и мъжът , като каже, и майка ти каза , че си дебела, той-какво, не е виждал ли? Или изведнъж го е осъзнал.
За мен е мълчаливо съучастие на партньора, ако не обърне внимание точно на такова безконтролно дебелеене, че да  се стига до положение, майка да го казва.

Магдена, момичето, за което пиша, беше много фино, такъв си и е "джинсът". Напълня покрай момчето, с което заживя. А той я е харесал слабичка, ходи си на фитнес, само на нея и се отразява.

Не е въпросът да не го казваш изобщо, а да не го казваш пред други. Това са елементарни неща от първите 7. И не е нужно да има публични коментари, за да се забележи нещо. Партньорът може да го е видял отдавна и да говорят насаме, не да чака просташки прояви на желание за контрол.

В случая с дебелината това се вижда, наистина. И все пак би могло да се създаде впечатление, че някак и майка ти не те цени, щом и тя се изказва пренебрежително и критично.
За други критики би било истински унизително, ако са чути и използвани от партньора, още повече че може да са несправедливи. Например критики за характер, за ум, за способности, за психическа нормалност... та и за хубост, или айде не хубост, а излъчване. Признавам, че не е точно, сто процента същото при дебелината, тя се вижда и се "мери", но пак може да унизи.