Тиймбилдинг, фирмени събирания, приятелства на работното място...

Отне ми много време да се науча да не се натискам, да не обръщам внимание на такива изпълнения и да разбера като цяло, че колегите не са ти приятели. Моля, не се хващайте за удебеленото, приятелства на работното място има, но са изключения и създадени на съвсем друг принцип, не работен.
Важното е да не крият служебни детайли, пък че никой не казал, че Лилито имала рожден ден утре - все ми е тая.

Да, в такъв екип съм и само някои нови успяват да се внедрят в Групичката. Аз съм хем в тази група, хем не съм Имам близки хора там, дето ме държат в течение и ме викат насам натам с тях. Но като моите хора ги няма, останалите ме игнорират. Честно казано ми беше адски кофти в началото, докато се внедря, защото не, че умирам да съм си приятелка с тези хора, но и да те игнорират все едно те няма, не е яко. Примерно неща от сорта "хайде на обяд", ама мен не ме викаха. Буквално се обсъждаше пред мен това и ме гледаха и подминаваха и заминаваха без да ме поканят. Това като бяха нова новеничка е екипа. А аз след 3 години майчинство и безработица, след ковид периода и на нова работа с тотално изгубени социални умения... ми кофти е. След това не съм се натискала, ама ме приеха по едно време.. бяхме уж много близки всички, но наскоро пак почна деленето.. аз нищо не съм направила, но примерно не ме викат за обяд, за пушене... абе майната им. Вече наистина ми е все едно, но прави впечатление. Като цяло ядрото на групата вече е от повече ДженЗита и новите себеподобни се приемат радушно, новите "дъртаци" се игнорират яко... та случват се такива неща с "групичките".

И аз съм Джен Зи, но останалите са по-малки от мен. Като цяло за мен това поведение е детско. Аз винаги като говоря на масата гледам към всички, не да си избера приятелите и само с тях да правя очен контакт сякаш само с тях водя разговор. Или както казваш хайде на обяд ама само към определени. Примерно те се изчакват да си довършат работата и тръгват заедно, ти ако не си готов те зарязват и си тръгват. Няма караници, общуваме нормално, не е някакво напрегнато в офиса, доволна съм цялостно, просто някакви такива мини сигнали, които казват, че още не съм от тях 😁

Напълно те разбирам. На стара работа прекия ми ръководител се държеше ужасно с всички нови служители. Даже си имаше срок 6 месеца. Ако издържиш, почва да ти се кефи. Ако не издържиш и напуснеш, не си достоен. Луди хора всякакви...

С времето ще си намериш твои си хора в екипа, в офиса и ще спре да ти дреме за групата. Или пък може да получиш заветното одобрение и да те приемат но поне недей да се натискаш и да изглеждаш, че ти е важно това приемане, че много могат да се озлобят в един момент и да станат даже гадни. Виждала съм много неща...

Ами младите създайте и вие важна и полезна информация и чакайте някой да се заинтересува от нея и да му се иска да участва при вас за да я получи   Направете си готина групичка в която всеки да иска да участва и ги поканете . Пък да видим

Много много мразя идеята, че щом сме един екип и вършим една и съща работа, трябва да сме като стадо овце и да ходим всички заедно да пушим, да обядваме, само дето и до тоалетната като в гимназията не сме тръгнали заедно.

Да, случвало ми се е. В компания, която е била като старт ъп, били са малко ядро, бачкали са доста и са прекарвали много време заедно, като работни часове. Постепенно си стават и приятели. С годините фирмата се разраства и наемат още хора. Аз бях от новите и се чувствах като изолирана, все едно отношението е само на думи. Винаги канят за обяд, рожден ден, почерпка и т.н. Обаче то другото личи..

Да, сякаш описа нашата фирма. 5-6 човека в началото са движили всичко, отговаряли са за всичко, много са близки, а сега новонаетите остават в периферията. Уж много се държи на екипност, отношение и т.н., но си личи кои са в групата.

Виждала съм го в нашата компания и екипи, но не към нови, а към определени хора. Гадно е.
При нас точно всичко е заедно - изчакваме се за обяд и до магазина никой не ходи сам
И да се изсулиш, когато някой е до тоалетна и после да се правиш на тъп е много гадно. Или да му кажеш с половин уста "ела".

И друго съм виждала. Човек, който показва, че му е гадно и се опитва да се хареса. Хората са хищници и се настройват още по- зле към него. В предния екип имахме една колежка, която беше леко странна, нищо особено или фрапантно, но не я харесваха. И я подминаваха като пътен знак. На мен ми беше тъпо и няколко пъти я поканих да дойде и тя скочи доволна. Чакаше да я викнат. Единия ден само я погледнах мимоходом, отивайки до тоалетна, без специално да я викам, като бях решила, че сама ще дойде. И тя не се разсърди на хората, които в игнорираха, споглеждаха се, открито ѝ се смееха понякога, а на мен, че не "съм я викнала" този единствен път.

Не знам какво да те посъветвам, авторке, аз смятам, че такива прояви на изключване не са просто "колегите не са ти приятели", а фина форма на тормоз. Групата срещу един или срещу единични индивиди.
Кой как ще го възприеме и отиграе, зависи от манталитета и натюрела. Аз, примерно, съм със силно его. Мен повече ме вълнува мнението ми да се чува, отколкото да е харесвано. И ако някой пред мен коментира открито къде ще ходят, или ще кажа "не там е гадно, дайте другаде да разнообразим", или ще си вдигна чантата и ще си върша мои неща, а после ще игнорирам всяка ненужна интеракция отвъд най- задължителните работни. Хората, които игнорират тенденциозно, са комплексари и не обичат да бъдат игнорирани.

Случвало ми се е супер токсичен човек да привика другите на друго място, за да остана сама и после да каже "ела при нас деее". Финтове и курвенски номера. Гадно е, но там е борба за надмощие. И както казах, хората са комплексари, търсят одобрение и валидация. След този случай си го върнах тъпкано.
Намери кой е "тарторът", винаги има един- двама, които водят парада и ако трябва на тях им се озъби.
Знам, че звучи първично и животински, но това съм видяла. В такива ситуации хората действат по законите на природата.

Ми не знам, след мен дойде друго момиче, което е пълно перде, не се мъчи на никой да се харесва, ама и нея така я игнорират. Явно просто не искат нови в офиса, ама им ги назначават. 🤣

Не се вживявай толкова. На мястото, което описах и аз не ги харесвах, по други причини.
За мен те нямаха особен живот извън фирмата, никой нямаше семейство, нито кой знае какви приятели. И се бяха залепили яко един за друг, даже някои си бяха съквартирантки на по 40 години.
От една страна ги разбирам, работили са по 12 часа на ден като луди, докато са били старт ъп, живели са в офиса. Нормално е да са по-близки. В годините, в които съм работила в други фирми и аз съм създала приятелства. Просто аз съм друг тип човек и не игнорирам хора от колектива ако няма причина за това (държат се зле с мен примерно).
Но пък ако не ме харесват не го драматизирам. Аз с тези, които описвам, не се разбирах добре и като колеги, не бях съгласна с много неща в работния процес. Това даже повече ме дразнеше, ако не ме харесват, все едно, ама работата да върви.

Според мен е нормална работна етика да се приобщи новия човек към екипа, а не да се игнорира от първия ден. И съм чувала насрещната гледна точка "ми тя/той що се дели, няма да им се молим". Което е супер долнярско, защото е нормално нов човек да е стресиран, да се срамува, да не знае какво да пита или каже. Групата трябва да покаже добра воля. Ама само на теория. Мен ме дразни, че за "нашата" група се избира по красота, което наистина е супер комплексарско. И то разбира се, от страна на жените. Приобщават се хубави момчета и момичета. Излишно е да казвам сигурно, че мен ме приобщиха мъжете в тази група. Целия игнор идва от девойките.

Е не е излишно, ние от къде да знаем дали си хубава или грозна.

Но иначе съм съгласна с написаното.

Това което описваш си е чиста липса на социални умения, не е до възраст според мен. И е често срещано, не само в работна среда, много хора например предпочитат да мълчат, да пуфтят и да те побутват в магазина, вместо просто да кажат "може ли да ми направите място да мина".