Прекъсване на университет и записване в друг, губи ли се държавната поръчка?

Не, не ти се пазят правата. От пишеш ли се и след това, ако поискаш да се върнеш, трябва да държиш кандидатстудентски изпити отново. В някои университети е възможно възстановяване на правата чрез плащане. Ти си решаваш ще довършваш ли годината, или прекъсваш, без да довършваш. Ако мислиш да се връщаш, по-добре завърши годината. Държавна поръчка можеш само един път бакалавър  (или направо магистър, ако специалността излизат направо магистри, както бяхме ние). При завършена степен, всеки следващ бакалавър е платено.

Благодаря, т.е все още имам право на държавна поръчка, понеже не съм го завършила още?

Да. Но на твое място не бих записала тази специалност като първо висше.

Имаш право на държавна поръчка. Аз спрях първата година и в следващата кандидатствах отново и започнах да уча друго.

Защо? Мисля да се насоча към програмиране. Не е ли адекватна специалност?

Това е лично мнение, може и изобщо да не съм права, но ми се струва, че има риск от остарели методи и информация за преподаване, твърде много теоретизиране, и реално след 5 години учене не излизаш по-напред и по-конкурентоспособност от хора, които са наблегнали на практиката. При всички положения трябва да си много мотивирана да трупаш практически опит още докато учиш, не да се задоволяваш с лекции и упражнения. Говори най-добре със студенти, които са в последните курсове и им предстои завършване, и с вече завършили. Свържи се с групи във фб и пр.

И аз съм на това мнение. Почти във всички университети е така. Ще го запиша задочно, а през това време ще изкарам курс и ще се опитам да си уредя някъде стаж.

Да, мисля, че е добра идея да запишеш курс, ако си на нулево ниво с програмирането, да видиш за какво става дума най-малкото, защото може и да не ти хареса. Звучи адекватна, престижна, рентабилна и пр. специалност, но то и медицината, знаеш, е такава. На мен също ми звучеше много добре програмирането, докато не се наложи да го уча, защото в университета имахме задължителни предмети, и тогава ясно осъзнах, че това не е моето нещо, не ме влече, не ме бива, и никога не бих се занимавала с подобно нещо, все едно колко е престижно.

Ей това е адекватен съвет Човек, който е решил, че не става за програмиране, дава акъл на друг да отиде в техникум, вместо университет. То като погледне човек и медицината е пълна с излишни предмети - що да учат химия, биохимия, биология, като крака, ръце, очи, сърца не са се променили от стотици хиляди години насам. Да назубрят там в някой курс симптомите на болестите и да подкарват пациентите на конвейр.
Не е заяждане, просто звучи абсурдно хора без никакъв опит да дават оценки какво е релевантно да се учи в дадена професия.

Да, аз бях достатъчно адекватна да преценя, че не ставам и не ми е там силата, докато имаше други, също толкова неставащи, обаче го завършиха, и в момента преподават, поддържат компютри в компютърни зали в университет или за някоя фирма или община, правят някакви елементарни сайтове и пр., и са много далеч от адекватна реализация и заплащане. Но авторката може и да става. Един курс е чудесен начин да разбере, без да жертва много време, дали това е нещо, което й харесва, че да инвестира в него времето и усилията си. Защото, независимо дали сега ще вземе изпитите и ще завърши годината, ако се откаже и реши да започне да следва нещо друго следващата есен, ще има 3 изгубени години, които може и да дадат някакъв ценен житейски опит евентуално, но като начало са изгубени. Това не е чак толкова много време, но е достатъчно много, че да не може да си позволи да изгуби още няколко години, избирайки нещо необмислено и прибързано.

Аз бих се съобразила и със съвета на Кукумицинка и с този на майка ти. Като родител на студент по медицина мога да я разбера, сигурно е ужасена от перспективите. Завърши си годината, казваш че си 3-ти курс, ами че вече си на екватора и имаш още толкова, дори да не ти се става лекар, дипломата ти ще е все така ценна и може да  работиш друго с нея, слава Богу в сегашната ти специалност все още има квоти, които не позволяват безразборен прием. Сигурна ли си че не е някакво моментно прегаряне заради многото учене, или не ти спори самото учене, невзети изпити имаш ли? Казват, че най трудното е в първите 3 години. С курс по програмиране поне ще може да видиш дали ти е интересна материята, затова първо опитай. Макар че честно да ти кажа не знам как човек без предварителни интереси в областта и някакви практически умения,  изведнъж решава че иска точно това, че си и мисли  че работни места само него чакат. Университетите всяка година бълват десетки хиляди програмисти, след няколко години ще са още повече, отделно хора си  работят и без диплома от университет, защото просто и така са добри в сферата, а много дипломирани  никак не могат да си намерят работа в областта. В близкото ми обкръжение има  дете което купуваше части и сглобяваше компютри още като ученик, дипломата беше само формалност и дори не я дочака, работи  от втори курс като такъв и без нея, друго познато момиче работи от вкъщи и майка и ми сподели отчаяна, че я се покажела навън веднъж седмично, я не, по цял ден пред 3 екрана... Някои пък  въобще не се реализират и просто работят в поредния кол център. Ще можеш ли непрекъснато да стоиш срещу екрана? Не късай с медицината преди да  опиташ някой курс, доколкото е възможно поне атмосферата да почувстваш, или поне да чуеш мнения на хора от бранша!

С медицината ще се разделям, без значение към какво ще се насоча после. Нямам проблем с ученето. Записах тази специалност по желание на родителите ми, но никога не съм искала да ставам лекар. Не обичам да пипам пациенти и да ги виждам голи и т.н. Отделно не ми харесва и самата среда - студени хора. Уважавам лекарите, без тях сме загубени. Но поради факта, че 2 години стоях някъде, където не искам да бъда и се чувствах зле, просто намразих цялата сфера. Не ме привличат и по-леките варианти. Спрях се на програмиране, защото съм добра по математика. И за сега курсът, който съм започнала, ми харесва. Не е само зубрене, а се изисква и доста логика. Мен конкретно ме интересуваше процедурата по отписването, а другото вече съм го решила.

Разбирам. Ами успех тогава, в това, което решиш за бъдещето си. За другото едва ли някой тук ще може да ти каже подробности за прекъсването, т. к. те са специфични за различните университети т.е. ще трябвя да попиташ за тези неща в учебен отдел на твоя МУ.

Neva7,  ако имаш възможност, изкарай поне тази година. Много ще е трудно съчетаването на изпити и курс в съвсем друга област,  но с добра организация може да се справиш щом си стигнала до третата година. По наблюдения от приятелката на моя син, третата година е  много трудна. Обаче  тя съчетаваше ученето  с работа в тази област и се справи успешно. При неизбежното навлизане на телемедицината в нашия живот, може да намериш успешна реализация като съчетаеш натрупаните знания с новата специалност, която си избрала. Успех! И пиши как се развиват нещата!