Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3

  • 538 468
  • 10 262
# 495 20 дек. 2023, 12:24 ч.
Тъкмо идвах със същото предложение, но от друг сайт. Индийски стоманени млековарки.

https://www.dendina.com/%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0% … D0%B5%D0%BD%D0%B0
Виж целия пост
# 496 20 дек. 2023, 13:04 ч.
И аз ползвам млековарка, скоро си ги подмених, има група във фейсбук за вещи от соца, продават се чисто нови неща, с етикетите и в оригиналните опаковки.
Виж целия пост
# 497 20 дек. 2023, 13:35 ч.
Цитат на: Doli в ср, 20 дек 2023, 10:50
Имаше едно гадно розово лекарство,май аб,в тъмно стъклено шише,беше на прах,добавяше се вода,имаше и бяла мерителна лъжичка към него…на цвят като ягодов крем,а вкуса ужасен 😖 ,заради него не харесвах и ягодовото прясно мляко в пликче 😷

Еййй, да. АБ беше.
Все си мисля, че това беше единствения АБ за деца по онова време Grinning
Виж целия пост
# 498 20 дек. 2023, 15:24 ч.
Розовото сиропче се казваши Еритран, май.
А, помните ли Бронхолитин - бляк!
Аз често боледувах като малка и помня, че по едно време ми биеха Гентамицин и Пеницилин в бутчетата по 2-3 пъти на ден. Към края вече нямаше къде да ми бият инжекциите. Помна, че ми биеха едното, после отвъртаха спринцовката, като оставяха иглата, забита в крачето ми и слагаха спринцовката с вторият антибиотик. Майка не влизаше с мен, защото гледката не й понасяше. Влизах сама, на 8. После мама ми разказваше как само усещала ръката ми да изстива до ледено в нейната, докато сме вървели към поликлиниката...
Домашните илачи също не са ми се разминали - нишадър, гореща вода с морска сол, синапени лапи, обилно мариноване в спирт и/или оцет, компреси с ракия и мед, рибено масло, лекарства за повишаване на апетита, които дават резултати чак сега (Rolling Eyes).
Виж целия пост
# 499 20 дек. 2023, 15:50 ч.
Майка ми е мед. сестра и имах щастието да ми бие тя пеницилина. Често боледувах и тъй като повръщах хапчетата, се налагаше да ми прави инжекции май на 6 или 8 часа. Цялото нещо се превръщаше в един безкрайно бавен ритуал, в който аз плачех и я умолявах да е "лекичко", а тя с мъка си вършеше задачата. Давам си сметка, че е било мъчение и за двете. Вечно имах следи от иглите по крачетата. Затова пък така съм калена, че никоя инжекция не мож ме уплаши. И още един гаден спомен – при едно от боледуванията, някъде към края на 80-те, по незнайно какви причини, се наложи да се ползват стъклени спринцовки, които майка ми носеше, вероятно стерилни, в една платнена торбичка от поликлиниката. Изпадах в ужас само като чуех как потракват пустите стъкълца. 
Все още се намира такава вкъщи, както и млековарка.


Виж целия пост
# 500 20 дек. 2023, 17:13 ч.
И моята майка беше мед.сестра,но не ми слагаше тя инжекциите...така се случваше ,че зимно време,когато си боледувах, леля ми /лекар/все имаше някакви обучения в София и на нея се падаше честта да ме боцне,но преди това трябваше да ме издири къде съм се скрила 😄
Подлъгваше ме с бижута и козметика/бяха ми слабост/,шоколад,дрешка...е,нямаше как да ми се размине иглата,но се сдобивах с нещо ценно за мен 🤩

Наскоро и аз открих при мама такива стъклени спринцовки и много огромни игли 😲 ,исках да ги изхвърля,но мама не даде...били опасни,да съм ги предала в пунктовете за такива неща...
Виж целия пост
# 501 20 дек. 2023, 17:47 ч.
Цял комплект с три спринцовки, игли и пинцета за хващане в тенджерка с марля
ми беше оставила моя приятелка мед.сестра. Често се налагаше да се поставят на дъщеря
ми и за по-лесно комплекта за изваряване стоеше у нас. Бях се изучила как се стерилизира това
чудо.
Виж целия пост
# 502 20 дек. 2023, 20:30 ч.
Аз имам вдлъбнатини на двата крака от пеницилина.
Колко бях бърза като видех линейката пред къщата на баба и дядо. Инжекциите ми ги биеше мед. сестра кака Надка, но първо трябваше да ме измъкнат от под спалнята, а тя беше доста ниска.
Боже, къде ме върнахте.
Виж целия пост
# 503 20 дек. 2023, 21:43 ч.
Сиропът е по-скоро онзи споменатия бронхолитин, не знам, дали е бил антибиотик,  но хапчетата ги помня. Сега има разни прахообразни антибиотици, които с вода стават на сироп, в детството ми - не.
Виж целия пост
# 504 20 дек. 2023, 21:44 ч.
Това с тези инжекции наистина звучи страшно. Аз един път съм пила АБ като дете - бяха някакви огромни капсули.
То, моят опит с АБ е доста беден за щастие, брои се на пръстите ми на едната ръка и дай Боже така да остане.
Виж целия пост
# 505 20 дек. 2023, 21:52 ч.
За дъщеря ми имаше АБ сиропи, но по време на моето детство най-често пеницилин,
стрептомицин и няколко вида АБ на дражета и капсули.
Гентамицина пропуснах.
Аз не съм боледувала често, но моя братовчедка беше непрекъснато на някакви
инжекции. Тя дотолкова беше свикнала, че едва ли не се фукаше колко много
дупки има по краката си. Сама си ги носеше в джоба до манипулационната.
Може би 6-7 годишни сме били, обаче знаехме точно какви ѝ слагат.
Виж целия пост
# 506 20 дек. 2023, 21:58 ч.
Аз този розовия антибиотик го помня, но никога не съм могла да приемам течни лекарства, връщам веднага всичко. Много съм боледувала и това е бил варианта.
Сега изпитвам ужас при мисълта за инжекции, преди 3-4 години се наложи да ми бият болкоуспокояващо и получих паник атака.
Виж целия пост
# 507 20 дек. 2023, 22:34 ч.
Пеницилинът не се усвояваше добре през устата и за това ни биеха инжекции 😕. И аз много съм отнесла и в краката и в д-то в по-късно възраст. Майка ми правеше тесто с мед, за да разкара бучките, които се образуваха на мястото, на което се инжектира.
Виж целия пост
# 508 20 дек. 2023, 23:36 ч.
Розовата течност я помня и аз.. помня и как майка ми ме гонеше тогава в хола, около холната маса.. и предполагам както навсякъде  две табуретки и два фотьоила..гони ме с лъжицата, пълна с това розовото, което само от миризмата ме караше да повръщам.. накрая ме заплаши, че ще ме набие и го “изядох” и съответно върнах , заедно с всичко изядено от деня, върху модерния китеник на дивана..

От скоро съм в групата и всички коментари и снимки ми носят толкова хубави спомени от детството. Както и замесен брат ми във всичко това. Той е доста по- голям от мен 8 години и явно защото нямаше как да си играем редовно се “ швгуваше” с мен. Разказах малко по- рано за обесената кукла.
Сега се сещам и за това, че много обичах да му разглеждам паспорта/ зеления със залепената снимка/.. Какво точно разглеждах сега нямам обяснение, но разлиствах страниците с голям интерес. Та този паспорт ми се даваше по заслуга. Ако донеса вода, ако му измия чинията и тн🤦🤦🤦
Виж целия пост
# 509 21 дек. 2023, 19:40 ч.
Освен зелените паспорти с жълти страници и снимка нямаше ли и едни червени? Помня че като малко дете на село имаше такъв и го криеха от мен.


Тия дни като четох темата се присетих за един гнусен спомен и реших да го пробвам.
От баба ми, бог да я прости, необразована селска жена, цял ден по полето, знам че ако имаш открита рана по ръцете и я препикаш -  ще ти мине по - бързо. Рядко съм я виждала да го прави.
Оня ден успях да си прещипя палеца така че да изтръпне. Раздрах кожата за да отворя вратата на двор. Заяждаше, натиснах по силно и ...
Вечерта вкъщи пробвах бабиния метод. Умрях от болка. Явно урината е солена. После си мих ръцете с течен сапун, с твърд няколко пъти. Гнус ме беше.
А съм чела че има такива които пият урина. Бляк!
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване, посветено на Вашите предпочитания при избора на перилни препарати.
Анкетата отнема около 3–4 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от Ariel като благодарност за отделеното време.

Благодарим Ви!

Начало

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване, посветено на Вашите предпочитания при избора на перилни препарати.
Анкетата отнема около 3–4 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от Ariel като благодарност за отделеното време.

Благодарим Ви!

Начало