Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3

  • 538 474
  • 10 262
# 510
Освен зелените паспорти с жълти страници и снимка нямаше ли и едни червени? Помня че като малко дете на село имаше такъв и го криеха от мен.


Тия дни като четох темата се присетих за един гнусен спомен и реших да го пробвам.
От баба ми, бог да я прости, необразована селска жена, цял ден по полето, знам че ако имаш открита рана по ръцете и я препикаш -  ще ти мине по - бързо. Рядко съм я виждала да го прави.
Оня ден успях да си прещипя палеца така че да изтръпне. Раздрах кожата за да отворя вратата на двор. Заяждаше, натиснах по силно и ...
Вечерта вкъщи пробвах бабиния метод. Умрях от болка. Явно урината е солена. После си мих ръцете с течен сапун, с твърд няколко пъти. Гнус ме беше.
А съм чела че има такива които пият урина. Бляк!

През соца военните бяха с червени паспорти .
Виж целия пост
# 511
И задграничните паспорти при някои служби  бяха червени.
Пазеха ги, защото при загуба наказваха, мъмреха и можеше да не получиш следващия.
 
Виж целия пост
# 512
Към зелените паспорти имаше и някаква малка книжка-приложение, с което можеше да се пътува в соц. Страна. Там се отбелязваха и че си обменил разрешените 30 лв. За пътуване в чужбина трябваше да имаш и изходна виза от мвр.
Виж целия пост
# 513


Дядо Мраз, който получих от леля ми за подарък през зимата на 1972ра година.
Виж целия пост
# 514
И аз имах подобен.
Отзад имаше торбичка и сутрин намирах вътре бонбонче или дъвка 😍

От фб











Виж целия пост
# 515
На мен само веднъж май са ми подарявали подарък и то беше на някакъв 31 Декември. Беше огормна кукла за моите представи. Само ми я показаха и я вдиганаха горе на гардероба. До скоро там стоеше. Като се прибирахме в БГ преди години сина беше бебе,  я смъкнах. Дадох му да си поиграе с нещо мое. Тя колкото него да беше висока. Такава радост беше на тая кукла. ТОлкова ѝ си усмихваше. Не знам. освен за друго дете да я е мислил.
Виж целия пост
# 516
Помните ли един унгарски шампоан "Мелинда" се казваше? Помня го от детството си. Интересна текстура имаше този шампоан, перлена може би, нещо като преливащи се цветове.

Виж целия пост
# 517
Помните ли един унгарски шампоан "Мелинда" се казваше? Помня го от детството си. Интересна текстура имаше този шампоан, перлена може би, нещо като преливащи се цветове.
По времето, когато в нашите магазини се продаваша само пенофикс, това си беше козметика от висока класа. А имаше и едни сапуни АМО, купувала съм ги от Унгария. Бяха страхотни. Унгария си беше "западна" държава по онова време.
Виж целия пост
# 518
От този шампоан "Мелинда" имам незабравим спомен! Първо и единствено пътуване на баща ми - не го пускаха да излиза, защото имаше вуйчо, избягал в САЩ през 49. Дори за екскурзия в Румъния не му даваха изходна виза.
В началото на 80те обаче в завода, в който работеше, няколко пъти идваха унгарци за обмяна на опит точно в цеха, който ръководеше. После поканиха група инженери от завода за някаква консултация при пускане на подобно звено. Той беше поканен персонално, така че му разрешиха командировката.
На връщане (пътуваха с влак), на нашата границата ги накарали да слязат от влака, без багажите. Явно са им отваряли куфарите, защото дрехите му били разбъркани (сгъваше и редеше ризи, пуловери и чорапи по специфичен начин). Носел и голямо шише "Мелинда", капачката на което била развита и после недобре затворена. В резултат част от дрехите му, коженият му несесер, една блуза - подарък за мама, кожени сандали с коркови подметки за мен и някакви играчки за сестра ми - всичко било нашампоанено. Добре че шоколадите и бонбоните, които купил, били в найлонова торба със закопчаване.
Кожата на сандалите остана на петна и си ухаеше "луксозно", но си ги носех с мерак.
Другото май се изпра. Куфарът  също остана ароматизиран, сигурно още се усеща.😄
Виж целия пост
# 519
Аз там където живея в момета срещах много рускини и те все си спомняха как са чакали и търсели стока от Бг. От козметика до храна.  Аз пък им разправях как стоях в руската книжарница в нашия град по мин 4 часа да разглеждам и чета книжки. Нашата беше на два етажа, огромна за моите представи. Никой не ме забелязваше в нея да ме попита какво правя толкова дълго там. Толкова красиви книги с лъскави илюстрации, подвързии, произведения на изкуството, картички, плакати…..Онемявах вътре.
Виж целия пост
# 520
И до днес си пазя много албуми на различни художници, които съм купувала от руските книжарници. Лошото е, че бяха само на произведения, които се намират в техните музеи, а не на цялостното творчество. Но бяха на много луксозна хартия с хубав печат - отзад пишеше къде са напечатани. Имаше във Германия, Франция, Финландия. ММ си купуваше книги за четене, аз не обичам да чета на руски, въпреки че почти всичко разбирам.
Виж целия пост
# 521
От соца хванах само няколко години, но имам някакви мъгляви спомени, че имаше портокали и грейпфрути, но за мандарини не бях и чувал. Тая песен още си я спомням, по-точно припева "мандарини, мандарини, светят празнични витрини", предполагам от началото на 90-те, за мен беше нов и непознат плод. А доколкото ми е известно даже са правели опити за отглеждане на мандарини около Царево.

Виж целия пост
# 522
Мандарини имаше. Поне в София. Киви обаче нямаше и се появи някъде 90-те.
Виж целия пост
# 523
Киви се е отглеждало отдавна около Сандански, но не знам точно от кога.
Виж целия пост
# 524
Аз киви съм яла, продаваха в показния на Раковска срещу Витиз
 Правец пред шатрата имаше пазар и там винаги имаше много плодове различни. Явно е било като показен пазар на Тато  Wink
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия