То и сега има, ама са отвратителни, меки, лигави.
Виж целия пост
Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3
- Публикувана: 17 окт. 2023, 14:18 ч.
- Последно мнение: 1 ян. 2026, 11:47 ч.
# 796
15 ян. 2024, 16:51 ч.
И аз намерих един кашон писма между майка ми и баща ми. Както каза един познат: "Ще има да четеееш". Противно на неговите предвиждания, изобщо нямам намерение да ги чета. Забутах ги някъде далече, където няма да ги намеря. Странно се чувствам при четенето на подобни кореспонденции. Хем имам чувството, че оживяват близките ми, хем много ме натъжават. Един ден случайно прочетох някои писма, които майка ми си е пазила. Въздействаха ми силно и повече никога не бих си го причинила.
Виж целия пост
# 797
15 ян. 2024, 17:03 ч.
Бих се чувствала неудобно да чета такива писма. Те не са писани за мен, а за тях си. Да ги чета ще е някакво воайорство.
Виж целия пост
# 798
15 ян. 2024, 17:32 ч.
Аз не съм чела писмата. Бях на около десет години когато ги открих. Направи ми впечатление, че някои от пликовете са различни, от ГДР. Тате са го изпратили там през януари '68 година, покрай Пражката пролет.
Неудобно ми беше да отворя писмата, макар и да съм била малка. Някой ден, надявам се много, много далечен, когато мама последва татко, може и да се престраша.
Виж целия пост
Неудобно ми беше да отворя писмата, макар и да съм била малка. Някой ден, надявам се много, много далечен, когато мама последва татко, може и да се престраша.
# 800
15 ян. 2024, 21:40 ч.
Аз бих ги прочела. Но нямам запазена кореспонденция, освен едно- две глупави писма, които сме си писали когато съм била на лагер. "Времето е хубаво, храната е чудесна " Пък тя не ставаше за ядене, но ни караха да лъжем за да не притесняваме родителите си
Виж целия пост
# 801
15 ян. 2024, 21:55 ч.
Едно съм прочела - писмо на дядото на моя мъж до бъдещата съпруга, в период на харесване все още.
Тогава бил някъде командирован. Не се впечатлих чак толкова, съвсем обикновени
и ежедневни неща, обаче и аз имах странно чувство и не бих повторила да надниквам
в чужди писма, дори и писани преди 100 години. То и това е близо на толкова - 1926 г.
Не съм го изхвърлила все още. На някого може и да е интересно.
Виж целия пост
Тогава бил някъде командирован. Не се впечатлих чак толкова, съвсем обикновени
и ежедневни неща, обаче и аз имах странно чувство и не бих повторила да надниквам
в чужди писма, дори и писани преди 100 години. То и това е близо на толкова - 1926 г.
Не съм го изхвърлила все още. На някого може и да е интересно.
# 802
15 ян. 2024, 22:01 ч.
Аз също не бих. Откакто починаха мама и тате, не се осмелявам да отворя оная кутия със спомените. Има едни писма, които дядо ми е писал докато съм била при него и баба на село, даже и те не ми се четат. Сигурна съм, че ще се спукам от рев. А са супер забавни. Била съм доста бъбрива девойка и съм ръсила мъдрости, които дядо, лека му пръст старателно е описал. И всичкото това на северозападен диалект.
Виж целия пост
И аз намерих един кашон писма между майка ми и баща ми. Както каза един познат: "Ще има да четеееш". Противно на неговите предвиждания, изобщо нямам намерение да ги чета. Забутах ги някъде далече, където няма да ги намеря. Странно се чувствам при четенето на подобни кореспонденции. Хем имам чувството, че оживяват близките ми, хем много ме натъжават. Един ден случайно прочетох някои писма, които майка ми си е пазила. Въздействаха ми силно и повече никога не бих си го причинила.
Аз също не бих. Откакто починаха мама и тате, не се осмелявам да отворя оная кутия със спомените. Има едни писма, които дядо ми е писал докато съм била при него и баба на село, даже и те не ми се четат. Сигурна съм, че ще се спукам от рев. А са супер забавни. Била съм доста бъбрива девойка и съм ръсила мъдрости, които дядо, лека му пръст старателно е описал. И всичкото това на северозападен диалект.
# 803
15 ян. 2024, 22:10 ч.
Чела съм писма на баба ми (починала е, когато баща ми е бил на 3г.) до нейна приятелка, която ги намерила и решила да ги даде на баща ми.
Били са по на 18-19г., почти колкото мен, когато ги четох. Обикновени момичешки клюки, впечатления от пътувания, от книги, много изрази на френски. Не се почувствах воайор, просто човек, когото никога не съм познавала, доби някаква реалност.
Виж целия пост
Били са по на 18-19г., почти колкото мен, когато ги четох. Обикновени момичешки клюки, впечатления от пътувания, от книги, много изрази на френски. Не се почувствах воайор, просто човек, когото никога не съм познавала, доби някаква реалност.
# 804
15 ян. 2024, 22:12 ч.
Това е друго, Gargamela. В случая става дума за хора, с които си имал много силна връзка и си супер емоционално обвързан.
Виж целия пост
# 805
16 ян. 2024, 00:04 ч.
Значи казвате, че е добре да се замислим навреме за писмата с ММ, не ми се иска един ден детето да се чувства неловко и ни да ги чете, ни да ги хвърли, ни да ги пази...Макар че може и смешно да му стане - мама и тате съученици, но разделени от ваканцията, после в университети в различни градове и тичането по влаковете...
И аз не бих чела такава кореспонденция, твърда лична е и трябва да си остане при тези, към които е адресирана.
Винаги ми е било чоглаво, когато е обсъждана личната, включително любовна (има ли такава дума още?) кореспонденция на поети и хора на изкуството от миналото, също се чувствам като нахлула в непозволен, затворен за мен свят.
Но пък светът нямаше да е същият (поне за мен) без писмата на Сенека до Луцилий.
Виж целия пост
И аз не бих чела такава кореспонденция, твърда лична е и трябва да си остане при тези, към които е адресирана.
Винаги ми е било чоглаво, когато е обсъждана личната, включително любовна (има ли такава дума още?) кореспонденция на поети и хора на изкуството от миналото, също се чувствам като нахлула в непозволен, затворен за мен свят.
Но пък светът нямаше да е същият (поне за мен) без писмата на Сенека до Луцилий.
# 807
16 ян. 2024, 06:35 ч.
Аз пък ги прочетох. Ми не се чувам като воайор.
Беше ми интресно как си разказват ежедневието, знаейки, че пликът ще пристигне след минимум 10- на дена.
Накрая обясненията в любов и чувствата без любимия са най-сладки.
И не, не се почуствах зле. Радвах им се на чистата любов.
Виж целия пост
Беше ми интресно как си разказват ежедневието, знаейки, че пликът ще пристигне след минимум 10- на дена.
Накрая обясненията в любов и чувствата без любимия са най-сладки.
И не, не се почуствах зле. Радвах им се на чистата любов.
# 808
16 ян. 2024, 08:16 ч.
Има на какво да се зарадваме в такива писма наистина, но някак имам вътрешна граница, все пак са ги писали с идеята само те да си ги четат.
Вярно, че ние сме резултатът от тези писма
, не сме им чужди, но и не сме те.
Всеки да подходи според вътрешното си усещане.
Открити картички, каквито са се писали и пращали навремето (почти писма), посвещения на гърба на снимки бих прочела и съм чела, но писмо в плик сякаш ми казва "Не отваряй!"
Виж целия пост
Вярно, че ние сме резултатът от тези писма
, не сме им чужди, но и не сме те. Всеки да подходи според вътрешното си усещане.
Открити картички, каквито са се писали и пращали навремето (почти писма), посвещения на гърба на снимки бих прочела и съм чела, но писмо в плик сякаш ми казва "Не отваряй!"
# 809
16 ян. 2024, 17:51 ч.
Аз не бих и пазила любовно писмо до/от мен. В момента, в който почнат да пипат малки ръчички, интимната кореспонденция заминава и само споменът за туй остава.
Виж, нашите пазеха писмата ми от бригади и екскурзии, но аз ги пишех дълги и интересни, някои в стихове, други с вицове и т.н.
Бих си ги препрочела, ако се появят отнякъде.
Виж целия пост
Виж, нашите пазеха писмата ми от бригади и екскурзии, но аз ги пишех дълги и интересни, някои в стихове, други с вицове и т.н.
Бих си ги препрочела, ако се появят отнякъде.
Препоръчани теми