....И аз мисля, че парфето се прави със сметана, много по-благороден вкус има. Едновремешните кисели млека си бяха доста кисели и не бяха много подходящи за сладкиши...
Някога само един-единствен път опитах да направя сладкиш с цедено кисело мляко и никак не ми допадна. Сметаната внася съвсем друг вкус в крайния продукт.
Трябва обаче да направим това уточнение, че в почти всички случаи, дори „тогава“, в рецептата-първоизточник е била предвидена сладкарска, а не заквасена сметана.
Но сладкарската сметана има малка трайност и дали заради това, или защото „карай, за какво им е на хората такава“, аз поне нямам спомени да съм виждала подобен продукт в магазините (но и не съм търсила упорито).
Кубратова,
, не от домакинстване, обаче в края на 80-те вече като задомена и изкушена от готвенето и сладкарството, съм търсила животинска течна сметана и не съм намирала, заквасена имаше - мисля, че съм виждала и малки, и големи кофички. Първите приготвени от мен сладкиши като ученичка бяха ореховки (не слагам в сметката такива елементарни работи като домашен течен шоколад и сладкарски крем в немския му вариант
) - бъдещата ми тогава 5-6 годишна племенница ги харесала много и така ме препоръчала горещо на вуйчо си, тогавашен мой съученик и бъдещ мъж 
Така се прави, момичета, не с ореховки от магазина
, добави към вече разбитата сметана по малко течна и работи внимателно - с лопатка или на ниски обороти. Би трябвало да помогне. 
