Точно дефицита на чушките много ясно ми е запечатан в паметта. В сезона на туршиите и зимнините беше и то май точно по времето когато излезе първия чушкопек. Само в магазините за плод и зеленчук "пускаха" и не повече от 5 кг на човек. Имахме един възрастен съсед "наблюдател", който ни информираше кога и къде и ни пращаха с брат ми на опашката да се редим като непознаващи се. Може би даже не е бил реален дефицит, а въпрос на политика.
Виж целия пост
Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3
- Публикувана: 17 окт. 2023, 14:18 ч.
- Последно мнение: 1 ян. 2026, 11:47 ч.
# 1 111
3 фев. 2024, 16:36 ч.
Според мен - износ, за валута.
Не знам, през ранните 80-т свекър ми (тогава още не ми беше свекър, де) купуваше по чувал-два чушки (един чувал е долу горе 10 кг) и ги печеше на чушкопек. У дома дядо се занимаваше с това и не помня да се е оплаквал, че не е намерил. Мен са ме пращали за чушки на пазара, даже не помня да съм пазарувала от магазин.
Виж целия пост
Точно дефицита на чушките много ясно ми е запечатан в паметта. В сезона на туршиите и зимнините беше и то май точно по времето когато излезе първия чушкопек. Само в магазините за плод и зеленчук "пускаха" и не повече от 5 кг на човек. Имахме един възрастен съсед "наблюдател", който ни информираше кога и къде и ни пращаха с брат ми на опашката да се редим като непознаващи се. Може би даже не е бил реален дефицит, а въпрос на политика.
Не знам, през ранните 80-т свекър ми (тогава още не ми беше свекър, де) купуваше по чувал-два чушки (един чувал е долу горе 10 кг) и ги печеше на чушкопек. У дома дядо се занимаваше с това и не помня да се е оплаквал, че не е намерил. Мен са ме пращали за чушки на пазара, даже не помня да съм пазарувала от магазин.
# 1 112
3 фев. 2024, 16:44 ч.
На земеделския пазар си имаше частници, които продаваха зеленчуци и плодове. По селата ходеха пак частници, но примерно, произвели домати рано, около м.май. След това не е имало търсене.
Имаше по селата пазари за животни. Може да си купиш кон, магаре, пилета, кокошки, прасенце .......... много беше интересно.
Виж целия пост
Имаше по селата пазари за животни. Може да си купиш кон, магаре, пилета, кокошки, прасенце .......... много беше интересно.
# 1 113
3 фев. 2024, 16:48 ч.
То е ясно, че това е рекламна снимка и колбасите са натрупани на витрината специално за нея. За съжаление тогава много малко хора снимаха и снимаха пестеливо. Не знам кой и за какво би тръгнал да снима реално как изглеждаха магазините и затова запазените снимки на магазините от онова време са все такива нагласени и не дават реална представа как беше.
Виж целия пост
# 1 114
3 фев. 2024, 17:17 ч.
Продаваха, ама снимащите хора бяха изключение, трябваше да се научиш кое какво е и как да нагласиш фотоапарата. В нашият клас бяхме двама. И то и двамата си имахме фото лаборатории. Ама моята фотолаборатория не стоеше постоянно сглобена, а се изваждаше като се натрупат филми. По фото студията вадеха снимки, но това струваше пари, а цветни не вадеха навсякъде и струваха в пъти по-скъпо от черно-белите. Масовото снимане започна след 90-та когато се появиха PHD фотоапаратите и автоматичните фотолаборатории.
Виж целия пост
# 1 115
3 фев. 2024, 17:25 ч.
По моите впечатления почти всички около мен от по-младите имаха фотоапарати, снимките се даваха наистина за проявяване във фотото, но това струваше стотинки, не помня да ни е било затруднително. Ние с ММ обаче си ги правехме в неговата лаборатория, понякога давахме и във фотото.
Имаме (и други семейства също) купища снимки от онова време, най-често от почивки, екскурзии или събития, а мама и татко - дори и в работна среда. В моето село имаше фотограф, който ходеше редовно да прави снимки на повикване, вероятно и другаде е било така.
Наистина, повечето са черно-бели. Сега намирам в тях някакъв чар, който липсва на цветните. Даже някои снимки си ги преработвам на черно-бели.
Виж целия пост
Продаваха, ама снимащите хора бяха изключение, трябваше да се научиш кое какво е и как да нагласиш фотоапарата. В нашият клас бяхме двама. И то и двамата си имахме фото лаборатории. Ама моята фотолаборатория не стоеше постоянно сглобена, а се изваждаше като се натрупат филми. По фото студията вадеха снимки, но това струваше пари, а цветни не вадеха навсякъде и струваха в пъти по-скъпо от черно-белите. Масовото снимане започна след 90-та когато се появиха PHD фотоапаратите и автоматичните фотолаборатории.
Имаме (и други семейства също) купища снимки от онова време, най-често от почивки, екскурзии или събития, а мама и татко - дори и в работна среда. В моето село имаше фотограф, който ходеше редовно да прави снимки на повикване, вероятно и другаде е било така.
Наистина, повечето са черно-бели. Сега намирам в тях някакъв чар, който липсва на цветните. Даже някои снимки си ги преработвам на черно-бели.
# 1 116
3 фев. 2024, 17:46 ч.
И още как... Като дете снимам ж.п.гара от надлез,(знаете ги онези железни надлези),когато по някое време изхвърча милиционер от гарата и ми замаха с ръка да спра да снимам и да сляза при него. Като слязох и се приближих до него,той със строг тон ми обясни,че било забранено да се снимат гари и поиска да му дам филма. Не знам защо,но се заинатих. 
В първият момент остана без думи,после си пое дъх и с още по строг тон ми нареди като се прибера вкъщи да унищожа филма. Съгласих се. На ужким...
Виж целия пост
Не бих искала да звуча много конспиративно, но не съм сигурна, че ако снимаш витрина или магазин по онова време, нямаше да се озовеш в милицията или ДС. Бяха много мнителни и нищо чудно да те изкарат вражески шпионин, който снима витрини, за да предаде снимките на врага.
В първият момент остана без думи,после си пое дъх и с още по строг тон ми нареди като се прибера вкъщи да унищожа филма. Съгласих се. На ужким...
# 1 117
3 фев. 2024, 17:50 ч.
В Созопол на пристанището си имаше табели, че е забранено снимането.
Виж целия пост
# 1 118
3 фев. 2024, 17:52 ч.
И още как... Като дете снимам ж.п.гара от надлез,(знаете ги онези железни надлези),когато по някое време изхвърча милиционер от гарата и ми замаха с ръка да спра да снимам и да сляза при него. Като слязох и се приближих до него,той със строг тон ми обясни,че било забранено да се снимат гари и поиска да му дам филма. Не знам защо,но се заинатих. В първият момент остана без думи,после си пое дъх и с още по строг тон ми нареди като се прибера вкъщи да унищожа филма. Съгласих се. На ужким...
Леле, къде това? Колко снимки имаме от гарите с ММ, че все на тях се събирахме и разделяхме.
Някой много, ама много се е престарал и вживял в роля.
То, който трябва, си е снимал, ама и това даже е смешно.
Виж целия пост
Не бих искала да звуча много конспиративно, но не съм сигурна, че ако снимаш витрина или магазин по онова време, нямаше да се озовеш в милицията или ДС. Бяха много мнителни и нищо чудно да те изкарат вражески шпионин, който снима витрини, за да предаде снимките на врага.
В първият момент остана без думи,после си пое дъх и с още по строг тон ми нареди като се прибера вкъщи да унищожа филма. Съгласих се. На ужким...Някой много, ама много се е престарал и вживял в роля.
То, който трябва, си е снимал, ама и това даже е смешно.
# 1 119
3 фев. 2024, 18:29 ч.
Всякакви подобни идиотщини имаше. Ако ти не си чула, аз съм чувала за много подобни изцепки, случили се с мои познати. Аз лично си спомням, като студентка, седяхме в кафене с мои колеги и си говорехме за Полша и Солидарност. По едно време дойде един на нашата маса и ни попита историци ли сме. Като му отговорихме, че не сме, ни предупреди да внимаваме какво говорим.
Друг случай - по телефона ме извикаха в районното управление, казаха ми кого да търся. Когато отидох, се оказа, че ме вика ДС. Бях завършила висшето си образование, започнаха да ме разпитват за преподаватели и колеги, чула ли съм някой да прави прозападна пропаганда. Естествено, казах, че не съм чула и се изпарих с най-голямата скорост. След това разбрах, че са викали и други колеги.
Давам ти два примера лично със себе си. Това е при положение, че съм живяла нормално, най-много да съм разказвала политически вицове, не съм имала никакви прояви срещу властта. Представям си, ако по някакъв начин им бях влязла в очите.
Виж целия пост
Друг случай - по телефона ме извикаха в районното управление, казаха ми кого да търся. Когато отидох, се оказа, че ме вика ДС. Бях завършила висшето си образование, започнаха да ме разпитват за преподаватели и колеги, чула ли съм някой да прави прозападна пропаганда. Естествено, казах, че не съм чула и се изпарих с най-голямата скорост. След това разбрах, че са викали и други колеги.
Давам ти два примера лично със себе си. Това е при положение, че съм живяла нормално, най-много да съм разказвала политически вицове, не съм имала никакви прояви срещу властта. Представям си, ако по някакъв начин им бях влязла в очите.
# 1 120
3 фев. 2024, 18:44 ч.
1987г. Изведоха ме от лагера по Военното обучение с такси, заведоха ме на разпит, защото т.нар. мое гадже и аверите му с водни пистолети влезли в Тото- пункт. Ми, притеснително си беше. Но аз се водех комсомолски секретар на класа , пък и желЕзно алиби имах, та ме пуснаха... без репресии. И край на гаджелъка.
Виж целия пост
# 1 121
3 фев. 2024, 18:49 ч.
Нали правим разлика между снимка на тайфата и сградата на гарата и снимка от надлез с точно разположение на входовете и изходите на гарата, с всичките перони, стрелки и семафори?
deaf може да си е снимал залеза над планината отсреща, ама милиционерът друго е помислил. Важното е, че му се е разминало.
Виж целия пост
deaf може да си е снимал залеза над планината отсреща, ама милиционерът друго е помислил. Важното е, че му се е разминало.
# 1 122
3 фев. 2024, 18:50 ч.
Като стана дума, мисля, че съм разказвала и друг път знакова поне за мен история - на първата ми работа имахме по-възрастна колежка, крайно "синя", караше ни се, че не сме достатъчно правоверни 
Години по-късно излиза пореден списък на комисията за досиетата - бам, оказва се, че точно тази, месец преди да навърши 19 години - през м. май 1988 г., вече е била в... Шесто...
т.е. точно 1988-89 г. е бачкала, сигурно е имала бая работа по линия на университета...
Наскоро разказвах тази история и поуката от нея на познат, един от основателите на СДС, и той просто каза "винаги става така".
Виж целия пост
Години по-късно излиза пореден списък на комисията за досиетата - бам, оказва се, че точно тази, месец преди да навърши 19 години - през м. май 1988 г., вече е била в... Шесто... т.е. точно 1988-89 г. е бачкала, сигурно е имала бая работа по линия на университета...
Наскоро разказвах тази история и поуката от нея на познат, един от основателите на СДС, и той просто каза "винаги става така".
Препоръчани теми