Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 11

„Помни, че си човек и забрави останалото.“

Бъртранд Ръсел

- Няма нищо по-добро от доброто възпитание. Но и нищо по-опасно. Когато не можеш да кажеш на негодника, че е негодник, защото си добре възпитан. Когато те пререждат на опашката. Когато не те забелязват в службата. Когато простакът ти се присмива или още по-лошо- когато те управлява. Когато те манипулират. Когато знаеш, че те лъжат, а ти се правиш, че вярваш. Когато мълчаливо се съгласяваш тогава, когато ти идва да крещиш. Когато непрекъснато правиш компромиси. Когато се надяваш, че времето ще покаже кой какво, къде, кога, но времето просто минава. Когато си стегнат в менгемето на собственото си възпитание с горчивина разбираш, че през повечето време си губещ. И все пак доброто възпитание е като короната - не всеки я носи, но който я носи - личи.
Рая Видинска

„Нямаме проблеми... животът е мехурчетата под морето.“
Малката русалка

"Думата "утре" е измислена за нерешителните хора и децата."

Тургенев

”Къща, в която има библиотека, има душа”

Платон

От къде е цитата ?

"И тъй, нека познаем, нека се стремим да познаем Господа; като утринна зора е появата Му, и Той ще дойде при нас като дъжд; като късен дъжд ще напои земята.
Какво да ти сторя, Ефреме? Какво да ти сторя, Иудо? благочестието ви е като утринна мъгла и като роса, която скоро изчезва.
Затова Аз ги поразявах чрез пророците и биех ги с думи на устата Си, и съдът Ми е като изгряваща светлина.
Защото Аз искам милост, а не жертва, и богопознание повече, нежели всесъжения.
И те, като Адама, нарушиха завета и там Ми изневериха."

Книга на пророк Осия

https://www.facebook.com/ariadna.poetry

Абдуллах нямаше ни минало, ни бъдеще. Абдуллах нямаше цели. Имаше само една цел - да оцелее. Да живее. Той нямаше път, но беше открил, че човешките пътища не водят доникъде. Важното беше, че върви. Той имаше крачката.
        Лишен от сродници, от приятели, от богатство, Абдуллах беше открил, че притежава най-важното - беше жив. Коприната, перата, броните, любовниците, празненствата, ловът закриваха за френския благородник, неговия предшественик, това най-важно нещо. Абдуллах остана гол и почувства, че живее.
         Какво струваше всичко друго? Аз бях Абдуллах и имах мига.
         Абдуллах имаше тоя миг, звездите, планината. Вековете преди него, вчерашният ден, денят утре и вековете след него - те бяха чужди. Какво струваха звездите, планините, въздухът, ако Абдуллах нямаше мига? Целият свят тънеше в тъмнина, Абдуллах го осветяваше, като държеше своя миг в ръка - като свещ. За тоя миг можеше да се даде всичко.
         Животът ме лъхаше в лицето като вятър, летеше над мене като облак, течеше в краката ми като река. Може ли да хванеш в шепа вятъра, облака, реката? Можеш ли да ги задържиш? Да не ти се изплъзнат? Да живееш значеше да имаш и да нямаш. И да не поискаш да имаш.
         Абдуллах беше разбрал - щом нищо не можеш да задържиш, не бива да посягаш. И Абдуллах не посягаше - той се радваше на единственото, което имаше - на мига, - и се мъчеше да му се радва, без да поиска да го задържи. Защото след него идваше друг миг.

        Оставаше ми само една крачка до щастието - да победя мисълта, че миговете щяха да имат край, че един миг ще бъде последен и след това аз - Абдуллах - ще си отида. А вятърът ще духа, облаците ще летят, реката ще тече. И мене няма да ме има.
         През деня успявах да победя тая мисъл, нощем тя ме побеждаваше. Сега беше вечер и не можех да определя кое беше по-силно - дали радостта, че имам мига, или страхът, че човек не може да има нищо.

Антон Дончев, Време разделно

" - Струва ми се, Зорбас, но може и да греша, че има три вида хора: тези, които си поставят за цел да изживеят, както казват те, живота си: да хапнат, да пийнат, да полюбят, да забогатеят, да се прославят...
След това идат тези, чиято цел не е собственият им живот, а животът на всички хора: те съзнават, че всички хора представляват едно цяло и се стремят да просветят, да обичат, да направят колкото се може повече добро на хората.
И накрая идат онези, които си поставят за цел да изживеят живота на цялата Вселена - всички хора, животни, растения, звезди сме едно цяло, едно и също вещество, което води една и съща страшна бора. Каква борба? Да превърне материята в дух."

Из книгата "Алексис Зорбас" от Никос Казандзакис

Цвете

Цвете мило, цвете красно,
цвете с тънинко стебло,
що навеждаш тъй безгласно
свойто хубаво чело?

 Що тъй бързо побледнява
твойта нежна младина?
Що слабнее, изветрява
таз приятна миризма?

 Ти засмяно си цъфтеше
във градинка драга нам,
гордо, весело ти беше:
о, тъгата аз ти знам.

 Ти от пръсти се откъсна
нежни, крехки, както ти,
и молба ти се отблъсна.
Младостта ти се скрати.

 Не повянвай и не клюмай,
живо цветенце бъди.
И без глас ми тук продумай,
на сърце ми обади.

 Развълнувана ли беше
тя, кога ръка простря,
та живота ти косеше?
Как тогаз я ти съзря?

 Бляскаха ли й очите?
Искри пущаха ли вън?
Тупаха ли й гърдите?
Имаше ли там огън?

 Ил лицето й усърна,
кат откъсна тебе с пръст?
Беше ли тя хладнокръвна?
Би ли ще туй само лъст?

 Но не вярвам, карамфиле,
туй жестоко нещо аз,
ний до днес сме се любили:
искрена е нашта страст.

 Аз душата й вече зная:
чиста е кат нейний лик,
неспособна да ласкае,
глас й е сърдечен вик.

 Не повянвай, цвете красно,
не губи си живостта,
ах, говоря ти напразно,
кат те мокря със уста!

 Няма тая да отминеш
обща участ на света,
като цвят ще да загинеш,
както гине младостта.

Кат е тъйка, да не губим
туй, ах, време без цена,
в упоение да любим
в таз крилата младина.

Иван Вазов

Ако няма къде да отидеш, ела на себе си!

“Не можеш да контролираш птиците, които летят над главата ти, но от теб зависи да не допуснеш да си направят гнездо на нея!”

"Фактът, че вярващия е по-щастлив от скептика, по нищо не се отличава от факта, че пияният е по-щастлив от трезвеника."

Джордж Бърнард Шоу