Имам си много хубаво и прекрасно развито (поне физически ) дете. Пълно с енергия, любопитно за всичко и С ХАРАКТЕР. Като иска или не иска нещо винаги го постига - труден характер, но донякъде полезен. Както много от вас знаят, понеже не рева за пръв път детето ми е злоядо - живее буквално от хляб и мляко. От 1 месец сме на ясла. Като го видяха там даскалките не ми повярваха, че не яде. Но бяха убедени, че дори да е така, там ще се научи. Сега 1 месец по-късно наблюдавам малко по-различно поведение - на вече леко поотчаяли се хора. Не можаха да го научат да яде, в дневника му всеки ден в графа хранене пише Нищо. По едно време ме питаха дали да продължават да го пробват с обща храна или да му дават каквото яде. Доверих им се и им казах, че те са специалисти и да правят както намерят за добре - аз съм се отказала да го уча да яде и ще се радвам ако те ми помогнат без значение как ще го направят. Разбрахме се. Вчера обаче даскалката явно загрижена седна да се изкаже по-подробно по въпроса. Начи в общи линии те са се убедили, че не могат да го научат да яде и вече прехвърлят топката на мен, защото като педагози явно се чувстват длъжни да направят нещо за решаване на проблема. Та съветът на даскалката, която се занимава с деца от 40 години, много е симпатична и очевдно загрижена не беше изненада за мен. Накратко -да започнем да го лишаване от вечеря. Т.е. да му сервираме вечер каквото ние ядем (подразбира се, че не е хляб, щото тук за вечеря на ядат хляб) и ако не иска да не му даваме квото иска (демек хляб). Имал си достатъчно килца и лишаването от вечеря за известно време няма да му е проблем. Само дето това известно време ще е няколко месеца, а може би година в тежки случаи като неговия. Мъжът ми беше там и се съгласи 100%. И как не - той от край време ме съветва да постъпим по същия начин. Според всички тук щом детето не яде, значи не е гладно. Питах ги ами защо като не е гладно като му дам хляб нагъва като невидел. Без отговор. Това бил начина да се научи да яде и край. Викам си, дете на година и половина, което едно, че не разбира, друго че е в разцвета на растежа и развитието си, не се спира на едно място, има нужда от енергия.... Такова дете да го лишат от обяд в яслата и после и аз да го лиша от вечеря. . Тъпо ли е да мисля, че ще му се спре развитието и от хубаво и здраво дете ще отслабне и ще се поболее. Една година само на закуска и вечерно мляко 150мл... . Ми той след 1 година нищо чудно да си прояде от себе си, защо до тогава да му спъвам естественото развитие и зорлям да го мъча . Самата аз съм пробвала с не даване на хляб, но по ден, два. Той просто нищо не яде и край. Льока вода и реве от глад. Никога не съм се отказвала да пробвам да му давам манджи. Но винаги след проба на няколко неща предлагам това, което знам със сигурност че го яде. Ами това дете благодарение на мен е кукла. Тия съзнават ли, че Давид е това, което е благодарение на "неправилното" хранене, на което е бил подложен така жестоко и безмислистно от мен. И пак аз съм виновна, че съм постъпвала така - всички и най-гадното мъжът ми непрекъснато ме упрекват, че заради мен детето не яде нормална храна и никога няма да се научи. И разбира се ако не го бях хранила, с цел да уж да прояде и детето беше отлабнало и болно, пак майката щеше да е виновна за това. Квото и да правя нема угодия, И най ме мъчи, че мъжът ми не ме разбира и ме упреква.
Не вярвам някой от вас да може да ми помогне и не очаквам. Но все пак ако се появи гениална идея ще я приветствам