Не издържам вече сама

Май наистина сме множко...Аз какво да кажа, като таткото е на 4 000км...Бях пускала темив едни от поредните си умопомрачения("манипулират ли ви бебоците", "занемарихте ли се след раждането"), после прочетох една разкошна статия на ПОЛИ "Не се бойте от бебето на ръце", и все си я чета като ме прихванат лудите. Много е трудно, наистина, ама някой казвал ли ви е преди да родите, че майка се става лесно?

Да са ни живи и здрави слънцата, като пораснат още  малко, и ще имаме време за всичко. И наистина, ако има кой да те отмени(при мен няма и това как да стане, че моят дребчо е само на кърма все още)-вземи си час поне почивка-дали ще спиш, дали ще се разхождаш, ти си знаеш.

И при мен е така.И нашия тати го няма по цял ден.ДАже има две вечери в които не се прибира защото е на двудневен курс.Ама се свиква, въпреки, че и моите нерви много често не издържат и на мен ми се случва да и викам.Аз обаче си намерих приятелки, излизаме заедно за храната на обяд, ако е студено едната взима хухнята, а другата гледа бебоците и така времето по- бързо минава. Моят съвет е да си намериш компания.Така ще ти бъде по- леко.Успех!! Не си сама.

Ами взимай я при теб да спи и ще се "родиш" ,това е решението.

Ако знаеш само колко добре те разбирам, дори и в момента съм пред нервна криза, няма кой да ти помогне поне мъничко, до тоалетна ходя като заспи, ям само вечер - пак като заспи, не се заиграва сам дори за 2 минути, а пък за излизане от стаята да не говорим - започва да пищи, все едно е паднал. Днес дори го плеснах по дупето  - не издържах, всяко сменяне на памперс е ужас, преди поне рекламите го забавляваха, сега и това не го интересува, нашия тати само събота и неделя е почивка, уж помага - миналата събота го оставих да го гледа, докато аз сготвя - ами таткото заспал и бебо паднал разбира се от леглото, това е!

Защо винаги в такива моменти се търси решение без да се намесва, натоварва и притеснява "уморения татко, горкият", който работи, а вечер си спинка? Това дете не е ли общо? Ти не "работиш" ли и денем?
През почивните дни той пак ли си почива?
Той знае ли точно как се чувстваш, тревожи ли се ти кога ще си починеш?

Както са ти казали много майки са в това положение. Много татковци работятпо много, но няма нячин

При нас ситуацията е горе-долу така (изключвам първите 1,м когато имах помощ от баби и още може би сумарно 2 м заради претрпяна операция от мен):
Цял ден се гледаме, разхождаме, пазаруваме заедно, храним се (е това ми е най-омразното задължение), на обяд го слагам да спи и тук не търпя възражения (това е моето време за почивка - лежа/спя/чета форума, още от малък спрях след обяда да го извеждам - навън след следобедната закуска), играчките разтребвам веднъж на ден, чиниите пак така, преди тати да се прибере иначе ефект няма.
Научен е да заспива сам - в количката/леглото си/до мен, но не го гушкам, за да заспи. Е мога да се похваля и с Послушко, рядко го хващат бесните, но това когато яде или за нещо което аз съм решила че трябва да стане на момента.
Задълженията на тати: вечер да играят/да се глезят, да оправят леглата вечер/сутрин, докато аз нещо приготвям за вечеря/закуска. Събота и неделя 3мата сме заедно. Изключително рядко (1 път месечно излизам сама), по скоро може тати да оставим в къщи сам, за да си допочине. Нашия тати става нощно време, но на мен ми е съвестно, т.к. на другия ден аз дори да не съм спала мога да легна.
При нас имаше едни ревящ период от 2-3 месеца в който се принудихме да спи при нас но иначе нямаше шанс да спим после постепенно го прехвърлихме в неговото легло. Сега леглото му е допряно до нашето, но той си спи в него (не прави опити да идва при нас), а ми е на една ръка разстояние.

Така е мила....не е лесно да си майка.....
И при мен никой не ми е помогнас с отглеждането-вечер таткото колкото може.....

Горе главата-ще се справиш!

Позната картинка. Предлагам ти да си извоюваш няколко часа седмично, може през уикенда, само за себе си. Ако ще да са 2 часа, но да си на спокойствие и да вършиш това, което искаш. Дали ще спиш или ще излизаш сама, си е твоя работа. Ако таткото е против да те отмени поне за малко можеш да потърсиш жена, която да ти помага почасово, 1-2 пъти седмично за няколко часа. Ако имаш макар и малко време само за себе си, ще се чувстваш много по-спокойна и отпочинала.

На мен сега ми се струва натоварено, пък като порасне - не знам. Все пак не се претоварвам - основно върша работите около бебо, за другото по-спокойно. И нашия тати го няма по цял ден, но съм му заявила, че утре той ще го  гледа и да ви кажа честно се чувствам много добре, дори и само от мисълта за това. Поне ще имам време да изчистя като хората. Дано!

и аз се чувствах така но биберона ме спаси поне малко пробвай и ти.

Не се давай , нито на бебчо нито на тати, трябва да ги научиш ,че и ти "душа носиш", уверявам те че и двамата не са толкова крехки. Помоли с нежен глас  тати да погледа малко бебчо, така ще разбере точно как става тази работа и може би ще почне и той да се замисля кога точно почиваш ти 

вземете се оперирайте от "гузна съвест" - бебетата са чудесни манипулатори, но това не означава, че трябва да отговаряте на всяко мрънкане, дори всеки по-силен рев. Не е нормално да се превърнете в сенки за сметка на едно бебе, което оттук нататък все повече ще капризничи, или поне ще изисква все повече от вас. Не е въпросът да стискате зъби, а да намерите добър изход.
Спане на ръце - не. зА проблемите с нощното спане има много писано - но понеже не ми е било сериозен проблем, няма да давам съвети, само ще припомня, че бебетата много усещат притесненията ви. Опитайте да не мислите постоянно за бебетата си, позволявайте си да бъдете разсеяни отвреме-навреме, току-виж, млъкнали /изпробвано е/.
Яжте когато ви се яде-  бебето може просто да ви погледа как се храните.
Тоалетна и баня са нещо, което не само ви облекчава и прави по-чисти, но и успокоява. За 3 минути едно бебе не може да пострада, а ако не сте сигурни в това - взимайте го със себе си.
Свиквайте бебето да има свое лично време без вас, т.е. дали ще си играе само или ще се блещи в тавана, или ще реве - без вас. Всеки има нужда от усамотение и тишина.
Ако трябва, пуснете му телевизор, компютър или каквото вие знаете, че ще го усмири.

Аз също ще те посъветвам да го взимаш при теб, за да не ставаш. Започнах работа, когато малката беше на 6 м. И зъбките тъкмо започнаха да никнат. След като ставах по 10 пъти на нощ, недоспивах и след това на работа пиех кафета, за да не заспа реших, че по-добре да я взимаме при нас-пак мрънка, но поне не ставам. За протокола - не се научи да спи в нашето легло. 
Защо не говориш с таткото, когато той почива - ти да се грижиш за себе си, той за детето?

Всички сме така - в крайна сметка сме в майчинство, за да си гледаме децата. Но всяка има нужда и от малко почивка и разнообразие. При мен няма угодия: когато сме сами с малкия, искам да сме заедно с батко и тати. А когато сме цялото семейство е такава олелия, че се изнервям, започвам да се карам и чакам да дойде понеделник - да има пак спокойствие. А в понеделник - пак ми е мъчно и т.н. Според мен за теб решението е да оставяш бебо понякога за няколко часа в някой от детските центрове - в интернет ще намериш някой, който е в близост до теб. Така ще се откъснеш за известно време. Аз когато успея да отида н а фризьор за 2часа се чувствам все едно съм била 1 седмица на санаториум.

Гледам, събрали сме се цял отбор недоспали мами...
И аз съм в подобно положение, добре е само, че за сега бебо е добър и горе-долу кротък.
Лошото е, че аз съм закотвена тук, далеч от приятели и роднини...съвсем сама. Няма къде да изляза дори на разходка. За да изляза трябва мъжа ми да почива, за да разчитам на шофьорските му услуги.
Закотвена съм в апартамента и се чувствам като в клетка...броя дните, когато най-после ще се прибера в Бг и ще видя хора!!!!
И аз имам моменти в които избухвам, но не искам да викам на детето, и без това нищо неразбира милото и само се усмихва.
Кураж, не си сама!