Не издържам вече сама

Не се отказвай да научиш бебка да спи нощем - това е най-важното за теб - ако си се наспала всичко ще е по-лесно. Не знам колко е голяма, но се опитай да я отучиш от нощното хранене ако има такова. Няма начин ако реве да не я успокоиш. Но я отучи да заспива на ръце. Ще е трудно, но с употирост става. Оставяй я в леглото и бягай. Ако реве след малко я успокой и пак в кревата. Лека полека ще се научи. Иначе и аз така бях, обстановката в нас беше много наженена, защото от умора бях нервна и мъжът ми едва ме търпеше. Така и не се научих да му оставям детето той да го успокоява - винаги само аз съм ставала. Мъка е, ама като е сънен и отпуснат и тогава ми е единствения шанс да го цункам. Само това правя докато го дундуркам нощем и ми е по-леко. Като ревне ставам с мисълта, че сега ще си го цункам, а не ще ще климам глава над него - гледам да мисля за хубавите неща, помага. Вече рядко се буди нощем ама пак не спя заради бременността. Година и половина си го гледах сама и накрая се престраших да го дам на ясла. Знаеш ли колко добре ми се отразява - имам си време за всичко, дори да си полегна за един час. И да не спя, друго си е поне хоризонтално положение да заема. С Давид в къщи е невъзможно - катери се по мен, скача ми по корема и изобщо е много опасен. Та дай я на ясла като сметнеш, че е готова за там и си почини. Аз го направих за да мога поне малко да събера силици за идвашите 2 броя  А до тогава - кураж. Наистина - не е лесно да си майка. Но явно трябва да си платим доста скъпо за това удоволствие 

ееех, тази тема сякаш аз съм я писала.

Какво да ти кажа и аз гледам бебето си съвсем сама. С мъжа ми сме от Бургас, но живееем в София и няма кьорава баба наблизо да помага. Ако искам да отида някъде трябва да взема малката със себе си. Добре, че сега свекърва ми ще идва за ден-два,че да отида на зъболекар, гинеколог, фризьор.
А това за нощния рев е на периоди, ще отмине. При нас коликите бяха нещо зверско - имало е вечери в които я дундурках от 9 вечерта до 5 сутринта
Не е лесно да си мама, трудно се издържа сама между четири стени по цял ден с едно безсловесно същество, изцяло зависимо от теб.
Но пък като ти се усмихне - или пък се засмее с глас душата ти се топи.

Моята формула е да излизам колкото се може по-често. При възможност всеки ден навън с количката (дори и днес в дъжда бях навън), в събота и неделя за няколко часа бебка и татко да се оправят сами - аз се виждам с приятелки на кафе, пазарувам, гледам някой филм. Татковците също трябва да усетят отговорността да си родител, то иначе лесно - вечер за два-три часа игри и закачки, не стават през нощта, че работят горките, а ние че сме на 24 часов работен ден с малките диктаторчета...

Ами това е, радвай се на бебето си, грижи се за него, но и за себе си, защото то има нужда от здрава и весела мама, не от измъчен дух. Зареждането на твоите батерии помага и на него.

Не се притеснявай ...не си сама да знаеш...
Когато Тошко беше мъничък ..просто той беше едно спящо бебче
Но от когато се е родил Пламен (вече е на 1,5 мес.) още не съм се наспала...
От начало го отдавах на колики,после на период,после на зъби,после на топлото време.....е така и не можах да намеря отговор ....
Бях чела пост на една майка във форума ,която казваше ,че когато станат на по 2 годинки и всичко ще се нормализира ...и аз сега живот и здраве чакам да дойде лятото ......

И Тони е като лепка за мен откак се е родил  Буди се по 30826483640 пъти на нощ, обаче спи до мен на спалнята и така мога да кажа, че почти не ми се нарушава съня.. Само да се размърда и се намърдва до мен, поцоква малко и пак се унася.. Повечето пъти дори не го усещам..
Но през деня си е малък терорист и понякога ми иде 
А пък с приспиването е малко кошмарче  ...
Нооооооо си е мое диването и си го обичам.. Аз съм била още по-голям звяр като бебе, та явно всичко си се връща 

И аз бях така плътни 2 месеца от както се роди малката само аз се грижех за нея и сутрин и вечер нали тати работи . Обаче на настинах и за да не заразя бебето /беше събота срещу неделя/ го предадох изцяло на грижите на тати даже за 48 часа /до понеделник сутрин / . Даже кърмата не му давах първия ден да не го заразя а и заради Фервекса . През това цялото време спях , и поседях и в Интернет и пак спах . В понеделник сутрин бях като нова и изключително отпочинала, заредих се с достатъчно енергия за следващият месец . И така сев разбрахме с татито като ми писне му я оставам за 12 или 24 часа да я гледа изцяло той /ние спим в отделни стаИ и така само един се буди за бебето макар че АКО СЕ ЯДОСА СУТРИН В 6 ЧАСА Я ЧУВАМЕ ВСИЧКИ/ . Много добра система при нас много добре работи сега сме на почти 4 месеца и съм го молила само два пъти веднъж  за 12 часа и веднъж преди два -три дни за 20часа защото пак бях на път дасе разболея . Лично на мен само мисълта че мога да си го  позволя ми действа успокояващо  , а и след една такава почивка освен че се наспиваш зареждаш и много добре психически за дълго време . Опитайте при мен добре че беше настинката иначе нямаше да се сетя да изпускам така парата от време на време . Преди и  не помислях ,че може да я гледа друг освен мене , но се оказа че нашия татко се справя доста добре, а и на малката и харесва . Между другото след тези 48 часа гледане таткото започна повече да ми помага

И ние сме в същото положение,добре че таткото се сеща отвреме навреме ,че има жена и ме сменя .

Ох, какво да ти кажа мила? Не лесно да си майка и затова на нас майките са ни толкова мили децата. Само ние си знаем с колко трудности и умора сме ги отгледали.

Ето моята щерка е на 1,6 години вече и чак сега нещата започнаха да се нормализират и да имам повече време за почивка и сън. Никога не съм имала кой да ми помага. таткото ни е студент по медицина и има адски много за четене и учене и почти няма време да ме отмени. Бабите са ни в други градове, така че сещаш се какво е положението. Понякога ми е идвало да се застрелям от умора. Много е трудно да няма кой да ти помогне и за 5 минути. Не помня откога не съм се къпала сама/сега го правя на отворена врата и малката стои пред банята/ и от кога не съм ходила спокойно до тоалетна. За кафета и срещи с приятелки да не говорим изобщо. Търение му е майката. Ставате като скачени съдове с детето и понякога това е дразнещо, но няма как. Щсвикнеш. Биологичния ти часовник ще се настрои, а после лека по лека детето ще започне да спи по-спокойно и по-дълго и ще ги напаснете нещата. Искам да мога да ти дам сила и подкрепа, защото виждам, че имаш нужда, но това, което всъщност мога да ти кажа, е че всичко е въпрос на организация.

   Аз незнам защо мъжът ти работи до 22.00 и защо  въпреки това не ти помага.И двамата сте уморени, няма кой  друг.Трябва да се помисли за друг план в  домакинството, това не е приемливо.Да си направите приоритети други.Така не се издържа.А за стискането на зъби- е да ...има го и това , но не прекалено....човек не издържа така...после няма да си полезна на никого....много е гадно..... малкото човече ще усеща нервите и по-нервно ще става  горкото.....мъжът ти и той като те гледа така ще се изнервя още ,а ти пък от него и после върви търси  началото на тоя порочен кръг...
  Слава Богу , че  свекърва ми е близо и е на нисък старт 24  часа  за нас ...много се обичат с малкия ....взима го с часове по разходки, готвят , хранят се.Така изградихме взаимоотношенията , не се откъснахме от тях, не се пернахме като надъхани такива , самостоятелни родители дето на всяка постъпка (добронамерена, но грешна) се перкат и вдигат вежди.Това не го казвам за теб ...по принцип....защото има много мами с възможност да  си направят живота по-лесен и пак незнаят как....остри камъни такива....
   Дано излезете от това положение  ЗАЕДНО с мъжа ти.Не САМА, защото  САМА неможеш, повярвай.

Здравей от още една хронично недоспала мама    Тази нощ се събудих само 5пъти, което си е рекорд. В повечето случаи спим заедно с бебо, а през деня сама го гледам - та ми е ясно и за умората, и за нервите...Но аз имам и бонус - тийнейджърка с лошо настроение, та смятай на мен какво ми е...
Аз излизам постоянно навън, това ме зарежда с енергия. Взимам чанта с памперси, дрехи, храна и играчки - и хайде навън по люлки, пързалки, на гости и т.н. Иначе просто ще откача...

 И аз бях така! Гарантирам ти, че това е само период и съвесем скоро ще отмине, а детенето така ще ти се вмили, че ще се чудиш какк си могла да не се наслаждаваш по-рано дори и на инатите на малката. Като майка която за 1 месе свали 19 кг от недоспиване, мога да ти кажа нещо - вземи детене при теб да спи, и всичко ще приключи. Никога не се замислям за това до кога ще е така и че ни пречи и т.н. Нито ни пречи нито нищо, аз спя като пън с него, усещам всяко дижение, не се сабуждам да го завивам, да му давам вода, да го успокоя щото е санувал нещо. А той колко спокойно спи гушнат при мен - идея си нямаш. Може и да има предимство спането в отделно легло но за мен на този етап, няма нищо по-хубаво от това да си се гушнем!:) И на тати му е хубаво.

Ако таткото работи до толкова късно, би трябвало и да печели съответно. Вземи си домашна помошница, детегледачка или както искаш го наречи. А ако не стигат парите, да си намери работа с по-нормално работно време и да ти помага. Ако само мълчиш и стискаш зъби, не само себе си ще съсипеш, но и семейството си. Което ще рече - и неговото. Скоро нищо няма да ти доставя удоволствие и нищо няма и да искаш. По-добре просто си хвани шапката и отиди някъде на почивка за 1-2 седмици - като се върнеш ще си отпочинала и ще си в състояние да поемеш отново. Той ще се оправи, бъди сигурна. Така както и ти би намерила начин да се оправиш. Но ако се изтощиш до крайност, с това няма да помогнеш на никого - нито на себе си, нито на съппруга, а камо ли на детето. А, вземи си тапи за уши за през нощта. Очевидно бебето е достатъчно голямо да не се задуши. Като не го чуваш, ще спиш. И спи в друга стая, не в тази ма бебето.

само си помислете за майките на близнаци, коитосъщо ги гледат сами.
Или за самотните майки, или за тези, чиито мъже липсват по някаква причина.

накарай някой да ти помага,ако няма баби, накарай мъжа ти да наемете детегледачка поне за няколко часа в седмицата -хич не е скъпо (по 3 лв на час плащам аз)
кажи на мъжа ти ,че си смъртно уморена и имаш нужда от помощ,той като най близкия ти трябва да потърси решение,нали ходи на работа-нека задели пари за бавачка
проблема ти е сериозен аз имам и бавачка и дом.помощница и помагащ мъж и пак съм преуморена
съчуствам ти и те разбирам
успех и потърси помощ