С какво ви дразнят свекървите? – 151

Авторке, сама казваш, че със свекърва ти сте изгладили отношенията и тя се е научила да те уважава. Защо избухваш така лошо за глупости? Нека да вземе детето да го носи, даже да го гледа сега, пък ти си лежи, почивай си.
Жената изглежда да има потенциал, няма ли да ти е по-добре с две деца да имаш помощ. Явно няма да се изнесете, иначе щяхте да  го направите с едно дете, вместо да раждате второ. Ако толкова не си добре с нервите и сама разбираш, че се дразниш от несъществени неща, говори с лекаря си какво може да се направи. Сега на тебе работата ти е да си износиш детето, после да си го гледаш.

Аз разбрах, че бабата ги пресреща на стълбите като излизат и взима детето на ръце. После съответно трябва да го пусне за да излязат накъдето са тръгнали, вероятно на градина или ясла, а то започва да реве

Не, детето реве, защото се карат и крещят.

Авторката не иска бабата да го носи по стълбите, за да не свикне и да не иска да слиза само. Но това не е нещо важно - казваш  "Баба носи, аз не". Като иска бабата, дай и да го мъкне.

Защото тя гледа детето, колкото да му каже чао като отива на ясла. Изобщо не и се занимава с него, предпочита да стои на телефона си и да пуши цигари. И аз нямам нищо против. Но имаше един много дълъг период, в който детето отказваше да слиза само по стълбите. Ту имаме някакъв малък напредък - тя дойде, вземе го и следващия път детето отново стои и се тръшка и чака някой да го вземе. В 90% от случаите, този някой съм аз. Това с нея съм го коментирала безброй пъти с нормален тон, след това с леко завишен тон и всеки път е “да, добре, права си” до следващия път. Аз не трябва да вдигам детето и тя го знае много добре. Това ме предизвика днес да избухна толкова много. И все са няккви такива неща, уж помощ от нея, но такава, която вреди. А тя не го вижда по този начин и ето ни ги дразгите. Дълго време не заключвахме етажът като ни няма. Решила един ден да дойде да мие прозорци и не мога да кажа какво е търсила в нашето легло, но решила, че възглавниците ни миришат на застояло и трябва да ги изпере. След въпросната “помощ” възглавниците бяха съсипани и отидоха в коша. Само човек с шипове във врата може да разбере колко важно е да си намериш удобна и подходяща възглавница. След това, разбира се, започнахме да заключваме.
Ей такива са нашите проблеми. За мен проблем - за нея помощ и неблагодарност от моя страна.

Тия проблеми се решават - ето, заключваш се вече.

В обозримо бъдешще явно няма да се изнесете, ако въобще го направите. Следователно, трябва да си уредите отношенията и удобството там. Ти вече доста неща си постигнала, ще се справиш и с другите. . Все пак имаш дом и то безплатно, две деца ще си гледате там, свекърва ти се опитва да ти помага глупаво, но поне не те кълне и мрази, че и такива има. За добро го прави, един вид, макар че това са мечешки услуги.

Дай го малко по-ведро.

Където и да си ще ти е все толкова трудно.
 Затворена, с деца ,без социални контакти или с кратки и  непостоянни.
 Сега поне имаш удобствата ,че и  теснотия  и мизерно ,неудобно в случая изнервят. Колкото да не го гледа е под ръка ако ти се наложи да излезеш, че заради едното да водиш двете на лекар или за себе си някъде с две , още по зле.
  Просто и кажи че си на ръба и да стои по-далеч  , и  помощ при поискване ,има време и за нея, да потърпи ,както ти сега търпиш  неудобства с бременност  и  така.
 
Трудно време е това.   Щом съм се молила да ме прибере господ ,че не изтрайвам.
Като отмине този период почваш да виждаш хубавото в него ,да си с децата си  и с първите им  крачки ,думи.
 Ще се върнеш на работа, не сте вложили кой знае  какви пари ,не са милиони, пак ще изкарате пари, може да се преместите , но за сега просто е това.

Разбирам те, хормоните ти в момента изригват, не само бушуват. Първо, обясни на мъжа ти как се чувстваш. И имаш основание да се чувстваш така, не зависи от теб. Доколкото схванах главния проблем е, че бързо е дошла втората бременност, в последен триместър си, а голямото дете изобщо не е голямо, а и проблемите покрай неговото закрепване. За капак, соц. изолация, която е до някъде нормална за този период, но си се отразява. Повярвай, не си някакво изключение, правило си, повечето на твое място биха били точно в това психическо състояние. Това трябва да му стане ясно на мъжа ти. И, че той може да помогне да излезеш от него. Остави битовизмите, за психическото ти състояние трябва дас е погрижите, защото скоро за две деца ще се грижиш, не за едно. Битовизмите ще се наредят, като гледам и свекървата горе долу разбира от дума, все ще те дразни за нещо, но поне те чува като говориш. Успех и спокойствие ти пожелавам

Точно заради това сме скарани в момента с него. Защото той очевидно не разбира колко е важно за мен в момента да съм някъде сред хора и далеч от тези четири стени. Проблемът за него е, че искам поне веднъж седмично събота или неделя да отидем някъде да хапнем навън, да се разходим. Ние ходим всяка седмица някъде, но всичко е след безброй мрънканици защо точно там, като може Еди къде си, там било много скъпо, нищо, че ако излезем 4 пъти, половината от тях ще платя сметката аз. За него е много това, че 2 пъти годишно ходим на почивка в чужбина, за която обикновено плащат моите родители, обичат да правят такива жестове към нас. Не ми ли било достатъчно, че все искам още и още. Например две поредни седмици ме пита какво искам да правим и моето предложение се отхвърля, като се замества с друго, за което пак ще похарчим толкова, ако не и повече пари, просто не мога да го разбера защо го прави. И съответно и миналата седмица се скарахме за същото нещо, и тази просто нещата ескалираха. Исках да отидем в конкретен комплекс, където има коне и място за хапване, извадиха ми се 100 извода защо да не ходим там, ами да идем на кино, примерно. Знам, че отстрани изглежда глупаво и може би претенциозно от моя страна, но като това е единствения ми шанс да правя нещо, приятно за мен и всеки път трябва да се чувствам виновна, че много искам, нещата се събират. И повярвайте хич не сме толкова зле финансово, кара кола за 30000лв и на всеки 2 години се купува най-новия модел телефон. Просто това сметкаджийство ми идва повече. И затова си мисля, че нещата така или иначе няма
да потръгнат особено благоприятно и след раждането на второто дете.

Звучи ми като несходство в характерите и интересите.

Редактирам се: Освен това лоша подредба на приоритети. Кола и телефони пред инвестиция в жилище или наем (инвестиция в спокойствие).

Не си за тази тема, Водна нимфа.

Виж, и ти сравняваш материалното и физическото. Обясни му как се чувстваш и защо искаш това или онова. Точно каквото написа тук. Но и на теб трябва да ти стане ясно, че самата ти не искаш конкретното място заради самото място, а заради разнообразието. Така ще постигнете консенсус и където и да отидете, все ще си постигнеш целта, разнообразието.
Изобщо какво семейство сте, щом си делите сметките на платени от този и платени от онзи?

Твоите проблеми не са със свекърва ти, а с мъжа ти явно. Решили сте да правите семейство, а явно се разминавате по много ключови точки плюс, че финансово не сте били готови и финансовата ви култура е ниска. Едно е родителите ви да ви подарят пътуване в чужбина, съвсем друго това да е единственият ви начин за почивка, защото нямате доходи или ги харчите по друго направление, та опирате до разговори кое родителско семейство колко пари има и колко ви дава.

Ами това помежду си не го обсъждаме. Споделям го тук с вас, за да стане ясно, че не поема всичко той. Веднъж плащам аз, 2 пъти той. Това не го коментираме и нямаме проблем. Както дойде в случая. Иначе и аз съм съгласна, че приоритетите му са грешни. Карали сме се за това, че пари за кола има, за първоначална вноска няма, но когато купи колата още бяхме в начален етап и гаджета, общо взето нямаше как да имам кой знае какви претенции към него.
Вижте, наясно съм, че имам проблем и с мъжа си. Затова и се виждам в тази безизходица. Наистина желанието ми е да си тръгна от тук. Той ако ме последва, добре. Ако ли не - прав му път. Както казах още в първия си пост, наясно съм в каква ситуация съм много добре. Исках да  споделя, за да ми олекне и успях донякъде.
На майка ми не желая да казвам за тези неща, защото ще се притеснява. Приятелките ми са на разстояние и с малки бебета, не върви да се обадя по телефона и да дудна.

Допълвам за почивките. И ние имаме възможност да си ги платим, но когато разберат, че ще ходим някъде, дават сумата и казват, че
Искат това да е от тях. Не чакаме на тях, за да тръгнем. И благодарение на тези неща, на него му остават пари за телефони, поддръжка на колата, скъпи дрехи и обувки. И за мен също, разбира се. Просто аз мога и без тези неща.

Стигнах до момента в който се разбра, че няма общ бюджет, а нейни и негови пари, нейни и негови плащания, и няма какво да коментирам.
Свекървата безспорно дразни, че не разбира за детето, но мъжът определено не е готов да бъде съпруг и баща.
Значи чака второ дете, жена му има нужда от консултации с психолог, разбиране и подкрепа, а той си купува дрешки, обувки и телефони.
На този мъж в акъла му не е семейството и сигурно и след второто дете няма да му стане приоритет.
Наистина сложна ситуация. Няма печеливш ход, освен да стане така,  съпругът да се осъзнае. Дано да се получи.

Така бяхме ,всеки с парите си и  бе най-голямата ми грешка. Давах всичко и  останах без нищо. Друго време, но не за всички беше така. Даже ако си взема ,знам къде са парите му, връщах и  се случи веднъж да ме хване и овика. Била съм послушна в повече и е груба грешка. .
За които започват - изкарай го из нерви преди децата да го видиш какъв е,  опитах и това ,знаех го ,но не достатъчно.
 Парите държи и разпределя жената, за да има успешно семейство. Нека си има там    и той. Най-добре на едно място ,но винаги съм за това жената да има думата повече.