С какво ви дразнят свекървите? – 151

Дразни ме с това, че е несъобразителна и нахална. Най-голямата грешка в живота ми е, че се съгласих да дойда да живея в нейната къща, макар и на отделен етаж. Цял живот съм се кълняла, че на село няма да ида да живея, още по-малко заедно със свекъри и накрая точно тази глупост направих. Живеем вече 3 години заедно. В началото беше много зле. Първите месеци беше ад. Тя се държеше с мен като с наемател, аз се дразних от най-малкото и имаше зверски скандали. Бях с новородено недоносено дете и животът ми беше ад. Вместо да получа подкрепа от нея, аз бях подложена на непрестанна инспекция кое как защо и упрек за всяко едно мое действие. Аз пък бях по презумпция негативно настроена и ето ти кошмар. След няколко сериозни скандала и безброй разговори накрая достигнахме до някакъв мир.
Тя започна да ме уважава и да не ми се меси, до колкото изобщо и е възможно, а аз се научих да бъда по-търпелива и да си пускам повечето неща край ушите.
Имали сме много спорове и дразги, но накрая няма лоши чувства между нас.
Сега отново съм бременна в последен триместър, нервна съм и се дразня от най-малкото. Със сина и сме скарани от няколко дена, тук съм на чуждо място, всичките ми близки и роднини са далеч от мен. Успях да създам някакви познанства покрай детето в парка с други майки, но нищо кой знае какво.
Чувствам се сама и в безизходица. Тази сутрин избухнах много лошо, защото безброй пъти съм и казвала, когато слизаме с детето по стълбите да не идва да го взима на ръце, когато ни чуе, защото после не иска да слиза сам и аз трябва да го нося, а не трябва, а тя продължава да си знае своето. Така и идвало отвътре. Наближава моментът, в който родих миналия път, а съм едва в началото на 7 месец. Не трябва нито да се ядосвам, нито да се натоварвам. Стана скандал пред детето, разплака се, а аз се чувствам най-ужасния човек на света. Просто не мога да се понасям. Ако не бях в напреднала бременност и не се страхувах какво може да се случи отново, директно бих си хванала детето и отишла при моята майка поне за месец. Да си изкарам бременността спокойно. За съжаление тя е на 200км от тук, няма как да пътувам за прегледи на всеки 2 седмици и да реагирам по спешност.
Това е. Болно ми е, трудно ми е, нямам приятелка тук, с която да изляза и да си изплача мъката и реших просто да си излея душата тук. Не го правя с цел да получа някакъв съвет - аз го знам прекрасно. Трябва да си тръгнем. Лошото е, че синът и няма особено желание. Вложихме доста тук и време, и нерви и финанси. Грешка.
Може би като родя и бебето стане поне на няколко месеца ще си тръгна и това е.

Успокой се и си изкарай бременността .Като се роди детето,да е живо и здраво,ще му мислиш.Наистина отиди за няколко месеца при твоите родители.Ще си починеш от тукашните дразнители/не че няма да имаш други/.После ще го мислиш.
Многократно съм писала тук,че едно от  най-лошите неща,което родители могат да направят на децата си е двуетажна къща в която да живеят заедно.

Те такива родители не мислят за доброто на децата си, мислят само за собственото си добруване. Детето им да седи цял живот до тях и да е лесно за манипулиране.

На мен ми е чудно някой като каже "ама ние сме си отделно домакинство". Какво му е отделното не знам. Аз не мога да си го представя. Ето, в случая на стълбите ще се пресрещате всеки ден.

Не знам дали съм споделяла тук една смешка.Мой прияте с един син,започна да строи на двора на старата си къща нова голяма двуетажна.Още тогава /преди 15 год/къде на шега,къде наистина му казах мнението си за двуетажните къщи ,особено на тези,които имат синове.
Той с голям труд и лишения завърши къщата,сина порасна и като ерген щастливо се ширеше на горния етаж.
Срешам наскоро бащата,и той с трагична физиономия казва...,,,,,"Ти беше права,втора снаха бяга като разбере ,че ще живее на втория етаж със свекъри на първия...

Направо и кажи ,че си на ръба, скарана с мъжа си, та със следващия  може да не е само кавга. Да не те закачат точно сега. По - далеч от теб, ако иска мир.И си готова да си тръгнеш, няма нужда да те побутва.

На 200% мога да кажа, че това родителите го правят само и единствено за собственото си благополучие. Да не останат един ден сами. Със съпругът ми живеехме в града в мизерна квартира и си ни беше супер. Всички проблеми започнаха в деня, в който се съгласих да дойда тук.
Той винаги е искал апартамент и въпреки всичко, родителите му цял живот са влагали и правели етажът, на който живеем ние в момента.
Майка му не спира да изтъква, че добре, че не го слушали като искал апартамент, че тя си знаела, че един ден ще се прибере тук. Ами да, прибра се, като вижда, че няма от кого да получи помощ за апартамент. Моите родители щяха да помогнат, но нямат особено голяма възможност. Неговите са доста по-заможни. Ние двамата сами без помощ поне за първоначална вноска по ипотечен кредит нямаше как да се справим при тези цени на жилищата в момента.

Ами защо не си живяхте на квартира,като се уговорите с родителите да помагат за наема?

А защо родителите да порасналите деца ще плащат наема?
Иначе +1. Да се живее под наем на е болка за умиране. Но е грозно да се гледа във финансите на хората и да им се държи сметка кой за какво да си дава парите.

Това и трябваше да направим. В моментът, в който разбраха, че ще ставаме родители, се започна трескав довършителен ремонт на етажът, който ние не сме искали. Направиха чисто нова баня, стълбището, абе всичко, което не беше довършено. В града живеехме в една доста мизерничка квартира, която беше като студио със соц обзавеждане. Признавам си, че се поблазних да дойда на широкото, хубаво и ново. Въпреки, че още тогава си ги знаех що за стока са и че няма да ни е лесно. Първоначално идеята беше да дойдем временно, докато съм в майчинство, и после да го мислим като дойде време да се върна и аз на работа. Стана така, че забременях отново и моят ужас към днешна дата ми изглежда безкраен.
Много лошо ми се отрази раждането и проблемите покрай него с детето, това, че по същото време дойдох да живея и в чуждо за мен населено място без нито един близък, съжителството със свекъри под един покрив, сивото и еднообразно ежедневие на майчинството. Не харесвам човекът, в който се превърнах. Направо не мога да се понасям сама себе си. Вечно изнервена и мрънкаща. Не мога да се контролирам пред детето, когато избухна, после плача и се самообвинявам по цял ден. Изисквам прекалено много и от мъжа си и въпреки, че и той си има недостатъци, аз прекалявам с него.
Лошото е, че не виждам изход освен да се махна от тук с децата. Не искам да си разваляме семейството, но не съм сигурна, че той ще тръгне с мен.

Успокой се, и недей да мислиш за предишното преждевременно раждане, това само те напряга излишно. Всяка бременност и раждане са различни, не сравнявай, и не се тревожи.

Моят съвет е - сдобрете се с мъжа ти. Независимо дали сте се скарали за някаква глупост, или за нещо по-сериозно - това е най-близкият ти човек в момента. Ти си го избрала, заради него си се поставила да живееш в тази конфигурация, минали сте през трудности с първото дете, решили сте да имате второ - значи това е твоят човек, и след като имаш нужда от рамо в момента, той трябва да ти го даде. Смирете си инатите, и сподели всичко това с него. Той трябва да знае как се чувстваш. Решението ти да си тръгнеш го остави за момента.
Сега си чувствителна, уязвима психически и физически. Подпри се на мъжа си, играйте отборно. Ако той ти даде сигурността, от която имаш нужда в момента, свекървата ще е само страничен шум.

Мизерна квартира срещу оправен етаж без наем е капан, в който много млади хора падат. Не им завиждам, но ги разбирам. Опитвам се да се поставя в нейните обувки, ако нямах възможност за първоначална вноска и трябваше да отглеждам бебе в гадна квартира... Ами не знам,  сигурно и аз щях да отида на етажа.
Авторке, ще дойдат по-хубави дни. Не взимай крайни решения точно сега.

Като минала през това преди 15 години, само ще ти кажа, че единственият полезен ход е разговори, разговори и пак разговори с мъжа ти. И то в посока изнасяне, защото нито ти, нито той, ще я промените.

Кали, опитвах и опитвам. Идва другия момент, че имаше все пак някакви останали неща за довършване, които поехме ние с мъжът ми. Терасите, детска стая. Бяха важно неща и аз му давах зор да направим, съответно там отидоха спестяванията ни, които в по-голяма си част бяха негови. С моите си купихме ново обзавеждане за хол и спалня. И сега какво - мрънках мрънках да вложим това, което имахме и айде сега да се изнасяме. Общо взето сама се набърках в цялата тази пумия. Той не е настоявал на 100% да дойдем тук. Попита ме, помислих и се съгласих. Сега ме е срам от себе си.
Единственото, което ме крепи, е че ще дойде ден, в който ще се върна на работа и ще се почувствам отново човек. Проблемът е, че не знам как ще изкарам още поне 2-3 години в това положение. И проблемите ми със свекърва ми към днешна дата не са кой знае какво. Помагаме си даже, бих казала, взаимно.
Нещото, от което ме боли най-много е, че заради моето нестабилно психическо състояние в комбинация с отношенията ми понякога със свекърва ми се отразяват пряко на детето. Наистина не знам как да успея да се сдържа пред него. Вече няколко пъти се случва да стане свидетел на викове и крясъци между нас и се разплаква. Ей това не искам да се случва и не мога и не мога да се владея. Одеве сама си ударих шамар след поредния цирк.
Не искам да бъда жертва, нито да се чувствам като такава.

Човек като иска меда - широк етаж с нов ремонт, трябва да е наясно, че върви и с жилото. Едно време така са се строяли тези къщи, то си е било норма. Баба ми като свекърва също има голям принос за почти развода на едното й дете, което се предполагаше, че живее самостоятелно на втори етаж. Да, ама не - тази жена и дядо ми бяха вечното присъствие в живота им. Вярно, гледаха им двете деца, но един път не ги оставиха да седнат и да вечерят самостоятелно като семейство или пък намираха как да се намесят във всяка ситуация с даване на мнение и то с настоятелност.

Иначе е пределно ясно, че авторката сама се е поставила в ситуацията и няма лесно да се измъкнат от нея. Влошени отношения със съпруга, който вижда живота си по различен начин - при родителите си, явно и с недостатъчни доходи, за да се изнесат вече с две деца,. И да отиде при своите родители, там не вярвам да няма няма вмешателство, защото пак ще бъде в подчинена позиция.

Здрави нерви й пожелавам, друго не се сещам.