С какво ви дразнят свекървите? – 151

  • 42 063
  • 758
# 255
Скрит текст:
Хората с натрупан житейски опит ( т.е. възрастните😉) обичат да споделят преживяното и когато е натрапено или с тон, не е добра отсрещната реакция- младите го приемат като вмешателство, нравоучение, подценяване.
 Трябва толерантност да има и както ми каза една клиентка за нейната сопната тийнка "ние се обичаме много и за това в крайна сметка ще се разберем".
Не знаеш колко си права. С годините намаляват естествено близки и  приятели, кой пък нови заетости и  грижи.
И сега, на стари години ми се иска да си поговоря с някого,  да си спомня, то е полезно и напоследък със сина се връщаме назад за неща ,дето не са го интересували като дете, но са важни. Начерта   дървото, до 6 коляно ,назад не знаем, дошли са от беломорието,  някъде края на 19, начало на 20 век, не съм търсила , но и не ми позволиха да ровя в архиви на кметството, някога там работех и  съм можела ,но не бе до това.
Също постъпки, кой -какво ,покупки на земя от кого, такива ,не клюкарски но и клюкарски неща. да се знае в паметта.
 Аз нямах възможност да разпитвам на зрелост моите роднини ,каквото като дете.
 И други неща.
 Но знам,   и аз не съм траяла да ми опяват, а  то не било опяване ,каквото съм изтърпяла да разказват и от свекърва.
 Например ,че някъде назад синове продали волове , телета за волове ,много било важно това,  бащата срещнал търговците ,развалил сделката и  проклел синовете. няма деца в рода , особено мъжките ,дето наследяват името, осиновявали са.
 Та не е зле да има общуване.
 А в битов план,  не знам колко търпение си трябва, до къде са границите, но с плявата има и  истини  и то важни.
 Иначе аз точно оглушах, глаукома има , болки ,не съм добър пример за общуване и ми е добре сама, поне напрежението го няма ,че е зор , напън да схвана. И от слушащия трудно. Та по-добре без общуване.
 Блажени дето се разбират и са си близки. Много съм шетала да посрещам, но ми е носталгично за онова време на общност.
Тооооооолкова си права с написаното! Мисля, че съм малко по-млада (53), но изпитвам същите чувства.
Аз обожава да слушам разказите на по-старите за миналото. Звучаха като приказка, за трудни времена и труден живот. Но никога не съм възприемали съветите като вмешателство и да се сърдя. Просто подминавах с шега и си правех каквото знам. Но от сегашни позиции си давам сметка, че съм следвала общите принципи в които са ме възпитава ли.
Бог да го прости баща ми - земята изораваше да стане каквото е наумил. И хич не му харесваше, когато правех същото. Но винаги сме се отнасяли с разбиране и без обида, когато си "пресрещне" приказката.
Напоследък не виждам подобна толерантност и разбиране към възрастните. Всяко мнение се възприема като налагане и съответно започва едно мерене на... (знаете какво).
Което е твърде жалко.
Даваш пример с човек, който се е опитвал да се налага, после се чудиш защо всяко мнение от по-възрастен се възприема като налагане.
Възприема се като опит за налагане, защото наистина е такова, вероятно. Защо човек трябва да се отнася с разбиране и уважение към подобно отношение спрямо него?
Виж целия пост
# 256
На мен не ми пречи да си казват мнението, но много зависи по какъв начин го правят. В същото време ужасно ми пречи да настояват да се съобразявам с мнението им. То и от там са драмите и проблемите. Иначе, нищо с никой не си меря. Гледам си живота и не позволявам да се бъркат, където не им е работа. Аз също не им се бъркам.
Виж целия пост
# 257
...
Тооооооолкова си права с написаното! Мисля, че съм малко по-млада (53), но изпитвам същите чувства.
Аз обожава да слушам разказите на по-старите за миналото. Звучаха като приказка, за трудни времена и труден живот. Но никога не съм възприемали съветите като вмешателство и да се сърдя. Просто подминавах с шега и си правех каквото знам. Но от сегашни позиции си давам сметка, че съм следвала общите принципи в които са ме възпитава ли. Бог да го прости баща ми - земята изораваше да стане каквото е наумил. И хич не му харесваше, когато правех същото. Но винаги сме се отнасяли с разбиране и без обида, когато си "пресрещне" приказката.
Напоследък не виждам подобна толерантност и разбиране към възрастните. Всяко мнение се възприема като налагане и съответно започва едно мерене на... (знаете какво).
Което е твърде жалко.
Съветът може да е поднесен като съвет, но може и да е вмешателство. Ако по-възрастният е и с по-зрелият характер, той няма да допусне да се налага. А ако земята изорава, за да наложи на своето в чужда къща - едва ли може да се очаква кой знае каква толерантност.
Може да се предполага, че с възрастта характерът се обогатява с мъдрост и смирение. Все пак човек минава през какво ли не, вижда преходността на дребните неща и оценява кои са важните.
А ако това помъдряване не се случва, значи какво, младите трябва да се родят мъдри, за да толерират всякакви изблици на родители, които даже не са техни?
Хайде моля ви се.
Виж целия пост
# 258
Лично аз не се умилявам от подобни истории от миналото и от живота на възрастни роднини. Всеки има своята история, което не я прави някаква уникална и мега ценна за друг освен за тях самите. Да не говорим, че често въртят едни и същи случки по много пъти.
Баба ми е на 95. Слушала съм историите й до втръсване. Тя от 40 години е пенсионер като пенсията й е такава, че ако не сме майка ми и аз да плащаме за всичко, щеше да може да си позволи само кисело мляко и някое и друго хапче, но в никакъв случай живота, който има. Връзката й с живия живот е основно през две съседки на нейните години и каквото чуе от телевизора. Но да ти дава акъл, да ти обяснява как стоят нещата - първа писта и все държи да я слушаш, защото после се сърди и не ти говори с дни, понеже е обидена. Животът днес, няма нищо общо с живота преди 50 години. Какво точно полезно може да ми каже, още повече че тя като тъща и свекърва има огромна роля за развода на двете си деца и до последно няма да го признае - за нея вмешателството в делата на другите е най-нормалното нещо, какво толкова като си дава мнението където не е поискано постоянно.
Виж целия пост
# 259
Скрит текст:
Хората с натрупан житейски опит ( т.е. възрастните😉) обичат да споделят преживяното и когато е натрапено или с тон, не е добра отсрещната реакция- младите го приемат като вмешателство, нравоучение, подценяване.
 Трябва толерантност да има и както ми каза една клиентка за нейната сопната тийнка "ние се обичаме много и за това в крайна сметка ще се разберем".
Не знаеш колко си права. С годините намаляват естествено близки и  приятели, кой пък нови заетости и  грижи.
И сега, на стари години ми се иска да си поговоря с някого,  да си спомня, то е полезно и напоследък със сина се връщаме назад за неща ,дето не са го интересували като дете, но са важни. Начерта   дървото, до 6 коляно ,назад не знаем, дошли са от беломорието,  някъде края на 19, начало на 20 век, не съм търсила , но и не ми позволиха да ровя в архиви на кметството, някога там работех и  съм можела ,но не бе до това.
Също постъпки, кой -какво ,покупки на земя от кого, такива ,не клюкарски но и клюкарски неща. да се знае в паметта.
 Аз нямах възможност да разпитвам на зрелост моите роднини ,каквото като дете.
 И други неща.
 Но знам,   и аз не съм траяла да ми опяват, а  то не било опяване ,каквото съм изтърпяла да разказват и от свекърва.
 Например ,че някъде назад синове продали волове , телета за волове ,много било важно това,  бащата срещнал търговците ,развалил сделката и  проклел синовете. няма деца в рода , особено мъжките ,дето наследяват името, осиновявали са.
 Та не е зле да има общуване.
 А в битов план,  не знам колко търпение си трябва, до къде са границите, но с плявата има и  истини  и то важни.
 Иначе аз точно оглушах, глаукома има , болки ,не съм добър пример за общуване и ми е добре сама, поне напрежението го няма ,че е зор , напън да схвана. И от слушащия трудно. Та по-добре без общуване.
 Блажени дето се разбират и са си близки. Много съм шетала да посрещам, но ми е носталгично за онова време на общност.
Тооооооолкова си права с написаното! Мисля, че съм малко по-млада (53), но изпитвам същите чувства.
Аз обожава да слушам разказите на по-старите за миналото. Звучаха като приказка, за трудни времена и труден живот. Но никога не съм възприемали съветите като вмешателство и да се сърдя. Просто подминавах с шега и си правех каквото знам. Но от сегашни позиции си давам сметка, че съм следвала общите принципи в които са ме възпитава ли.
Бог да го прости баща ми - земята изораваше да стане каквото е наумил. И хич не му харесваше, когато правех същото. Но винаги сме се отнасяли с разбиране и без обида, когато си "пресрещне" приказката.
Напоследък не виждам подобна толерантност и разбиране към възрастните. Всяко мнение се възприема като налагане и съответно започва едно мерене на... (знаете какво).
Което е твърде жалко.
Даваш пример с човек, който се е опитвал да се налага, после се чудиш защо всяко мнение от по-възрастен се възприема като налагане.
Възприема се като опит за налагане, защото наистина е такова, вероятно. Защо човек трябва да се отнася с разбиране и уважение към подобно отношение спрямо него?
Давам пример с човек, който правеше и невъзможното да постига СВОИТЕ цели. И като такъв преминал през какво ли не. Който имаше мнение и отношение за живота на най-близките си. И който се опитваше със съвет да им спести своите грешки.
А вашия коментар е точно пример за нещата, които не харесвам в младото поколение - липса на разбиране, толерантни приемане и краен индивидуализъм.
Виж целия пост
# 260
Изобщо не ме интересува, кой какво не харесва в младото поколение (не, че съм баш млада де). Негово право си е, но държа да не ми го демонстрира. Интересува ме да не ми създават излишно напрежение в моето семейство, достатъчно натоварено ни е ежедневието.
Виж целия пост
# 261
А на моя позната свекърите прехвърлиха апартамента си само на нейно име. Синът им няма нищо против. Живеят си мирно и сговорно.


Защо са го направили? Освен ако синът не е алкохолик, или с някакви други зависимости.
Виж целия пост
# 262
Изобщо не ме интересува, кой какво не харесва в младото поколение (не, че съм баш млада де). Негово право си е, но държа да не ми го демонстрира. Интересува ме да не ми създават излишно напрежение в моето семейство, достатъчно натоварено ни е ежедневието.
Ами спестете си четенето на форуми, в такъв случай.
Защото тук се чепат точно проблемите в чуждите семейства.
За който не е разбрал - обобщението ми за "младото поколение" се отнася съвсем конкретно за много от жалващите се тук.
Виж целия пост
# 263
Скрит текст:
Скрит текст:
Хората с натрупан житейски опит ( т.е. възрастните😉) обичат да споделят преживяното и когато е натрапено или с тон, не е добра отсрещната реакция- младите го приемат като вмешателство, нравоучение, подценяване.
 Трябва толерантност да има и както ми каза една клиентка за нейната сопната тийнка "ние се обичаме много и за това в крайна сметка ще се разберем".
Не знаеш колко си права. С годините намаляват естествено близки и  приятели, кой пък нови заетости и  грижи.
И сега, на стари години ми се иска да си поговоря с някого,  да си спомня, то е полезно и напоследък със сина се връщаме назад за неща ,дето не са го интересували като дете, но са важни. Начерта   дървото, до 6 коляно ,назад не знаем, дошли са от беломорието,  някъде края на 19, начало на 20 век, не съм търсила , но и не ми позволиха да ровя в архиви на кметството, някога там работех и  съм можела ,но не бе до това.
Също постъпки, кой -какво ,покупки на земя от кого, такива ,не клюкарски но и клюкарски неща. да се знае в паметта.
 Аз нямах възможност да разпитвам на зрелост моите роднини ,каквото като дете.
 И други неща.
 Но знам,   и аз не съм траяла да ми опяват, а  то не било опяване ,каквото съм изтърпяла да разказват и от свекърва.
 Например ,че някъде назад синове продали волове , телета за волове ,много било важно това,  бащата срещнал търговците ,развалил сделката и  проклел синовете. няма деца в рода , особено мъжките ,дето наследяват името, осиновявали са.
 Та не е зле да има общуване.
 А в битов план,  не знам колко търпение си трябва, до къде са границите, но с плявата има и  истини  и то важни.
 Иначе аз точно оглушах, глаукома има , болки ,не съм добър пример за общуване и ми е добре сама, поне напрежението го няма ,че е зор , напън да схвана. И от слушащия трудно. Та по-добре без общуване.
 Блажени дето се разбират и са си близки. Много съм шетала да посрещам, но ми е носталгично за онова време на общност.
Тооооооолкова си права с написаното! Мисля, че съм малко по-млада (53), но изпитвам същите чувства.
Аз обожава да слушам разказите на по-старите за миналото. Звучаха като приказка, за трудни времена и труден живот. Но никога не съм възприемали съветите като вмешателство и да се сърдя. Просто подминавах с шега и си правех каквото знам. Но от сегашни позиции си давам сметка, че съм следвала общите принципи в които са ме възпитава ли.
Бог да го прости баща ми - земята изораваше да стане каквото е наумил. И хич не му харесваше, когато правех същото. Но винаги сме се отнасяли с разбиране и без обида, когато си "пресрещне" приказката.
Напоследък не виждам подобна толерантност и разбиране към възрастните. Всяко мнение се възприема като налагане и съответно започва едно мерене на... (знаете какво).
Което е твърде жалко.
Даваш пример с човек, който се е опитвал да се налага, после се чудиш защо всяко мнение от по-възрастен се възприема като налагане.
Възприема се като опит за налагане, защото наистина е такова, вероятно. Защо човек трябва да се отнася с разбиране и уважение към подобно отношение спрямо него?
Давам пример с човек, който правеше и невъзможното да постига СВОИТЕ цели. И като такъв преминал през какво ли не. Който имаше мнение и отношение за живота на най-близките си. И който се опитваше със съвет да им спести своите грешки.
А вашия коментар е точно пример за нещата, които не харесвам в младото поколение - липса на разбиране, толерантни приемане и краен индивидуализъм.
Всеки има право на собствени цели и на избор на начин/и за постигането им – нямам абсолютно никакъв проблем с това. Мнение за живота на близките – също всеки има право на това (стига правото да е двупосочно). Същото се отнася и за съветите – ако даваш непоискан съвет, то трябва да проявиш разбиране и толерантност, когато на теб също ти дават такъв.

Всъщност, липса на разбиране и липса на толерантност забелязвам в немалка част от възрастните. Изразява се в "Аз знам по-добре за твоя живот, ти ще ме слушаш". Това е и доста голяма доза високомерие.
Виж целия пост
# 264
Ама не ми казвайте, какво да правя Simple Smile. Ще чета и пиша, където намеря за добре. И аман от свекърви в тая тема Simple Smile.
Виж целия пост
# 265
Ако чорапите ми залепват за пода, изобщо няма да си събуя обувките, влизайки там. И сигурно няма и детето си да пускам там.
Виж целия пост
# 266
Давам пример с човек, който правеше и невъзможното да постига СВОИТЕ цели. И като такъв преминал през какво ли не. Който имаше мнение и отношение за живота на най-близките си. И който се опитваше със съвет да им спести своите грешки.
А вашия коментар е точно пример за нещата, които не харесвам в младото поколение - липса на разбиране, толерантни приемане и краен индивидуализъм.
А защо точно не харесваш тези черти в младите? Аз не намирам нищо лошо в тях. Какво му е лошото на индивидуализма? Не може всички да сме в шаблон, като през комунизма, това за мен е безкрайно разрушително. Щеш, не щеш, виждаш, че е грешно, но системата и обществото изфабрикувано от тази система не ти дават да промениш нищо.
Ти от своя страна, правиш точно това, което твърдиш, че не харесваш. Липсва ти разбиране към младите и си абсолютно нетолерантна. Изискваш го само в обратна посока. Някой назад отбеляза, а и аз много пъти съм го казвала, че опита от преди 30-50 години изобщо не е валиден днес. Така, че възрастните и да искат, не могат да са кой знае колко полезни. Това не пречи да имаш мнение и отношение към живота на близките си и да даваш съвети. Обаче това, което не харесвам у възрастните е, че не правят разлика м/у даване на съвет и налагането му. Даваш съвет като го обсъдиш с въпросния човек, кажеш си мнението, споделиш опита си и кажеш кака си решил ситуацията. ВЕДНЪЖ. Като започнеш да го натякваш всеки път, при всеки разговор и се тръшкаш, че само твоя начин е правилния, е налагане.
Виж целия пост
# 267
А на моя позната свекърите прехвърлиха апартамента си само на нейно име. Синът им няма нищо против. Живеят си мирно и сговорно.


Защо са го направили? Освен ако синът не е алкохолик, или с някакви други зависимости.
Не знам, наистина, мъжът е наистина читав и отговорен. Според познатата, доводът им бил, че ако нещо се разделят, тя ще гледа децата.
Виж целия пост
# 268
Жив пример - навремето са захранвали бебетата с кисело мляко от 3-тия, 4-тия месец. Аз захраних моето на 6 месеца, и разбира се, Не с кисело мляко… и се започва едно опяване, ама как тя си захранила нейните, ама защо не съм й слагала поне по малко захар или сол в храната. Говорим за бебе, което нямаше една година… Беше на 4 месеца и свекървата искаше да го слага седнало, при което аз й обяснявам, че не е препоръчително, бла-бла, тя си прави каквото си е решила. След това, на около 6 месеца се пробва да го слага да си стъпа на крачетата, и като вече не ми издържаха нервите, й направих доста по-сопната забележка, спря. Съответно, казах на мм, че детето докато не проговори и проходи, тя няма да го гледа без мое присъствие. Като беше новородено, й оставям кърма, детето тъкмо трябваше да яде. Оставяме й го за 40 минути, връщаме се, и с влизането тя ми казва : Ми аз нарочно не съм го хранила”. Ама как така? Коя си ти, че да решаваш дали ще го храниш? Детето си се хранеше точно на 3 часа, показва, че е гладно, ама тя наща смята, че няма да го храни. Ако не е, че не съм възпитана така, и че й търпя глупостите, защото все пак е майка на мъжа ми, да съм я оритала 163749 пъти. Когато става въпрос за детето ми, съм безскруполна. Разберете, че това, че нещо се е правило така преди 20-30-40 години, не значи, че трябва и сега да е така. И това, че вие сте го правили, никой не е длъжен да се съобразява с това. Няма лошо да дадеш съвет, но не и да натрапваш мнението си, някой в предните коментари много добре го беше написал.
Виж целия пост
# 269
Alex_jp  Напишете ясно и точно в заглавието на темата "САМО ЗА СНАХИ" или "ЗАБРАНЕНО ЗА СВЕКЪРВИ". На изказването, че ви интересува само ВАШЕТО семейство какъв би трябвало да е отговора?

Ма-ко от три прочетени мои поста и явно неразбран нито един, написахте историята на живота ми и направихте подробен анализ на личността и действията ми. Не ме познавате и се надявам да не ви се налага да четете подобни глупости за себе си, написани от някой който ви познава също толкова.
Нищо против нямам различните мнения (още повече в анонимен форум). Не си позволявам да пиша изводи за който и да е потребител.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия