С какво ви дразнят свекървите? – 151

Ох, къде са тези родители, които 2 пъти в годината ми плащат почивките в чужбина, а свекърите предоставят етаж, пък аз да се тръшкам, как само ми е скучно и да се карам със свекървата, че искала да поглези детето?
Като си тръгнеш сама от етажа с 2 деца, кой ще ти плаща квартирата и гледа децата, мама и тати ли? Мъжът ти не го виждам да тръгне.
Караш рискова бременност, ако ти сама не се пазиш, няма кой. Гледай си сега здравето и остави останалите да се оправят с дете, къща и т.н.

Парите държи жената е старовремски модел, от времето, в което жените прибираха заплатите на мъжете си  веднага след като ги получат, преди да тръгнат към кръчмата.  Сега по друг начин се разпределят семейните финанси. Окей си е, че авторката също плаща вечери и почивки - това значи, че си има собствени доходи, самочувствие и участва в разходите. Сега, при положение, че имат по-належаща нужда, като да живеят самостоятелно, спорно е дали трябва да живеят охолно, или да стегнат коланите , но да си купят нещо. Ако авторката желае този вариант, трябва да настоява, докато мъжът и се съгласи с нея. Но аз виждам, че споровете им са за други, несъществени неща - къде да отидат уикенда или на почивка... Което ми звучи доста дребнаво и от двете страни.
Може би просто не успяваш да обясниш на мъжа си колко ти е важно?

Нимфа, съжалявам, но вие сте едни големи деца на родителите си.

Две деца, а още се мерите чии родители колко са дали. За мен приоритетите са обърнати. Живели сте в мизерна квартира, обаче карате кола за много пари? Ок, купил е колата като сте били млади гаджета, ами продава я, взима евтина и правите вноска за жилище. Имате пари за маркови дрехи и айфони, защото чакате на готово.

И ти си сглупила като си се набутала на етажа.

Ще ти кажа нещо от опит - най-щастлив е човек, когато не се съобразява с майки и свекърви. Най-често обаче това означава да е достатъчно независим от тях. Аз имам много проблеми с майка си и родното ми семейство. Пред сватбените глупости около халките и свекърва ми, проблемите с майка ми са на съвсем различно ниво! И ти казвам, че за да не се съобразявам с никой, на 20 излязох от вкъщи. И не съм се блазнила тати да ми носи, мама да ми меси. Сега съм пораснал човек и почивките си ги плащаме сами с мм. Не можеш да спреш родителите му да строят къща. Тяхно си е. И на мм родителите строят. Почнали са я преди години, аз коя съм да им кажа, да не строят? Парите и земята са си техни. Не искат нищо от мен. Ако искат да ходим да живеем там - това е наша работа дали се съгласяваме. Естествено, че аз не приритвам от желание. Но те като са решили да си правят къща, аз общо нямам. Наше е решението къде да живеем.

За това не е било добра идея да се връзвате на шантажа с етажа. Те са си направили къща, тяхна си е. Вие решавате дали да се съгласите. Според мен не си била готова за второто дете. Сега си съсипана, в кофти ситуация и в следващите 1-2 години няма да се почувстваш по-добре.

Ако на мъжа ти му е супер да живее у техните, да кара конкретна колаи да си харчи за парцалки.. ти това не го ли видя преди да направите децата?

Парите държеше мъжът. Сигурна съм, поне масовото
 Той решаваше, сега не знам,  и не искам да е така.
Пък може да сте живели при по-напреднали.

Явно наистина не успявам. Както казах съм кълбо от нерви и сама себе си не мога да понасям. Той ме дразни, че ми прави някакви дребни сметки за моите желания, а за колата е готов да даде неразумно големи суми за глупости. Това са нашите проблеми. И ако си бяхме само ние си щяхме да имаме спорове само за това, а като живеем тук, освен за тези неща, се караме и заради родителите му.
Прави сте, че той от тук едва ли ще тръгне.
Отстрани изглежда прекрасен съпруг. Никога не се държи с мен неуважително, гледа детето и то с желание и прекарва време с него. Вкъщи помага, ако го помоля, но все пак го прави.
Мисля си, че ако не бяхме дошли в тази къща, бихме могли да превъзмогнем различията си.
Имам някаква непоносимост и прекомерна раздразнителност към майка му, заради миналите неща в началото. Просто не мога да забравя някои изцепки и нейни думи и действия.  И това се насъбира и в даден момент ескалира от най-малкото. Както днес.
Мъжът ми преди доста години е имал сериозна приятелка, в студентството, с която са били заедно 4 години, после тя му е изневерила и направила ново семейство с този същия. Като първа сериозна приятелка, тя е нещо като слабост на майка му. В началото пресни гаджета с него, водеше ме тук и само за нея слушах от нея. Дори веднъж бяхме дошли с приятелска двойка и момчето на майтап попита свекървата харесва ли ме, при което отговорът беше: “ааа, аз много си обичам Х…, даже съм и казала, че и с детето ще я приема вкъщи”. Това в мое присъствие, но отсъствие на съпругът ми, с когото тогава бяхме съвсем в началото на нашата връзка. Ей такива неща, никога няма да забравя. Макар и това отдавна да е минало и към днешна дата да ме нарича своя дъщеря.

Тъпотия е казала свекърва ти, съгласна съм. Но проблеми щяхте да имате и без свекървата. Не разбирам как се създава семейство с толкова различни характери и ценности.
Да се карате само за вашите си неща, не е малко.

Ти и да се махнеш с децата, къде ще отидеш? При вашите? Разбираш ли, ти си същата. Дразни те това у него, а ти не си по-различна. Той иска на спокойствие при мама на етажа, а ти търсиш спасение от вашите. Ей, това не го разбирам. Разберете се като големи хора, без да намесвате майките си.

Точно, играят си на семейство и родители, правят едно сред друго две деца, а се държат те самите като непораснали деца. Мама ми купи кола, мама ми даде етаж, мама ме прати на екскурзия, негова майка да ми гледа детето. А те пей сърце и пак се карат и не могат да се разберат.

Съгласна съм и с твоята гледна точка. Иначе помощта от майка ми приемам, понеже назад в годините, ако мога да се изразя така, ние двете с нея бяхме с разменени роли. С баща ми имахме само проблеми, работя от 16 годишна и на 19 излязохме от родния ми дом и заминахме двете за София. Аз, разбира се, си намерих по-лесно работа и близо 2 години разчитахме основно на моят доход. Преди това се оправях сама. Не съм получавала нито джобни, нито пък са ми плащали семестрите в университета.
Така се завъртяха годините, че майка ми случайно си намери много добра работа на ръководна позиция, върна се в нейното родно място и както тя самата казва” нямам къде да си харча парите и по този начин се чувствам по-малко виновна, за годините назад, в които не съм подсигурила това, което съм била длъжна”
И аз приемам.
Преди да забременея първия път тъкмо бях започнала хубава работа, изкарвах що годе добра заплата и дори бях получила предложение за по-висока длъжност. От там насетне всичко приключи с моята бременност.
На този етап с две малки деца, да, бих отишла при нея. Поне до момента, в който не се върна на работа и мога да си позволя да се оправям сама.

Всякакви планове трябва да ги отложиш докато родиш и се закрепите с детето. С рискова бременност никъде не можеш да тръгнеш.  Сега трябва да мислиш позитивни неща, да очакваш хубаво и радостно събитие, а не да се сещаш за някакви стари глупости за бившата на мъжа ти и свекървата. Къде въобще ги помниш тия неща, явно си доста злопаметна. Нали сега те обича.

Все пак хората са прави, че няма нищо по-хубаво от това да сте самостоятелни. Само че за тази цел трябва да родиш, да се върнеш на работа, да не сте само с един доход и после почвай да убеждаваш мъжа си да се изнесете и да си подсигурите нещо свое. Децата ви ще растат, нима всички ще се бутате на тоя етаж. Макар че наличие на бабата на първия е голяма благина и сигурно ще я оцениш.

Виж сега с този корем не тръгвай никъде. Изчакай да се роди детето и малко да се стабилизирате. Не се напрягай толкова. Бебето и здравето са най-важни.

Не търси компенсация на майка си. Просто недей. По подобен начин съм се чувствала, защото аз подкрепа нямах, когато бях много млада и само дето не ме изхвърлиха с камъни от вкъщи. Понеже не седях вечер да си вечерям с тях и да им изпълнявам командите като куче. Майка ти ако е имала възможност, щяла е да ти дава джобни и да те изучи. Сега си голям човек и не бива да търсиш реваншизъм. Не олеква, повярвай.

Майка ти ще ти помогне, щом има възможност. А ти как ще се чувстваш? Не знам на колко си, но вероятно си голяма жена. От свеки при мама и накрая ще се чувстваш ли реализирана? Ще се чувстваш ли доволна от живота? От свекървенския етаж при мама? Не си на 15 да живееш с майка си. Имаш нужда да си оправиш семейството. Опитай да говориш с мъжа си и да се разберете, предстоят ви много хубави неща с бебето. Не мисли как майка ти да те спасява. Защото ще си скубеш косата и ще се чудиш на 30-40 години какво си постигнала в живота.

Iris, и аз това забелязвам. Много горчивина събирам в себе си и помня много лоши неща. Единственото позитивно е, че въпреки всичко, успявам да преглътна и да имам нормални отношения с нея. Слава Богу и на нея бързо и минава и успяваме да се нагодим.
С детето не и се занимава, само ако и дядо му си е тук. Пред него тя е най-отдадената баба, ако го няма(работи в чужбина) може и по 5 дена да не и видим очите, само и само да не се налага да се занимава с детето.
Когато готвя за нас, винаги готвя и нося и на тях.  Общо взето давам всичко от себе си. И гледам да се отнасям с уважение.
Просто имаме различен манталитет.
И явно кръвта вода не става. Мъжът ми имаше наченки на подобно поведение и преди, но когато се прибрахме тук, сякаш се отпусна съвсем. Затова си мисля, че ако не бяхме дошли, нямаше да са толкова зле нещата.

Той си е в територията и се чувства сигурен. Като тя не иска да гледа детето, ми нека не иска. Да си седи сама и толкова. Не й обръщай толкова внимание. Трудно е, аз също понякога реагирам прекалено с моята. Особено с тия халки, за които писах по-напред. Истината е, че и да подарят, няма да ги носим. Просто ме дразни идеята дс решават вместо нас. Но това са глупости, зашото ще ги забутам в чекмеджето и ще забравя за тях. Ако мм ме кара да ги носим, това вече ще е проблем.

Гледай да си спокойна и да нямаш драми поне сега с бебето.

Ми ти си си екстра, на свекърва ти не и виждаш очите по пет дена , свекъра го няма... Остана и с мъжа ти да не се карате и готово.

АнаИва, не бъркате потребителката. Казах си мнението и стоя зад него, аз така разбирам нещата ,които обсъждаме. 
И това е на база "живият живот" и опита,който имам.
    Водна нимфа, присъединявам се към съветите да се успокоиш, защото сега това е важното .И за теб и за бебето. И много разговори със съпруга, обясни му как се чувстваш, защо и какво би искала да промените.
   Но ми се струва ,че и ти си остър воденичен камък.

Признавам, че малко по диагонал четох , но съветът ми е както към водна нимфа така и към всички влизащи в нови връзки. Нищо в този живот не е на всяка цена и задължително да се случи, никой за нищо не ви е длъжен, връзката вие я създавате и градите , вие сте център в един нов свят, всички гравитират наоколо или просто изпадат в черна дупка.
Проумейте, че сте възрастни хора, вече имате свои деца , какъв пример и психоклимат ще създадете зависи само от вас ДВАМАТА и здравия ви разум.