Любовта обаче не би трябвало да изисква и очаква пълно себеотрицание...
Виж целия пост
Изгубена
- Публикувана: 26 окт. 2023, 08:05 ч.
- Последно мнение: 24 ноем. 2023, 11:21 ч.
# 120
27 окт. 2023, 11:01 ч.
# 121
27 окт. 2023, 11:06 ч.
Двупосочно, че в много случаи(не този конкретно) някак все единия дава, а другия много удобно се възползва. Ако човек е в положение постоянно да прави компромиси със самия себе си, това не е любов.
Виж целия пост
Изобщо не е никакъв компромис,след като не може да преглътнеш,че си се (пожертвал) в името на любовта!
Не е като да почерпиш приятел и да чакаш да ти се реваншира,любовта не е мерене на кой му е по-голям куража!
Безкористната любов не чака да й се върне жеста,тя се радва на отдадеността!
Не е като да почерпиш приятел и да чакаш да ти се реваншира,любовта не е мерене на кой му е по-голям куража!
Безкористната любов не чака да й се върне жеста,тя се радва на отдадеността!
Двупосочно, че в много случаи(не този конкретно) някак все единия дава, а другия много удобно се възползва. Ако човек е в положение постоянно да прави компромиси със самия себе си, това не е любов.
# 122
27 окт. 2023, 11:16 ч.
Няма как за всеки компромис в живота да отстъпват и двамата в търсене на среден вариант. По скоро веднъж е единия, друг път другия. Компромисите не могат да се измерят и оценят кой колко е направил. Просто е редно те да не са винаги от едната страна. В живота, при дългогодишни отношения често се получава компромисите да са предимно от единия. И връзките си продължават, защото са създадени точно на тази основа - единият е по-отстъпчив /адаптивен, непретенциозен, спокоен както ви харесва го наречете/.
Виж целия пост
На мен друго ми е по-интересно - авторката прави "компромис", с който не може да живее, съответно очаква половинката да направи същия компромис вместо нея, но той трябва да може да живее с него? За мен компромис е когато и двамата отстъпят и намерят решение, което не е идеалното и за двамата, но все пак има плюсове и за двамата. Компромис не е единият да жертва всичко, а другият да получи всичко.
Няма как за всеки компромис в живота да отстъпват и двамата в търсене на среден вариант. По скоро веднъж е единия, друг път другия. Компромисите не могат да се измерят и оценят кой колко е направил. Просто е редно те да не са винаги от едната страна. В живота, при дългогодишни отношения често се получава компромисите да са предимно от единия. И връзките си продължават, защото са създадени точно на тази основа - единият е по-отстъпчив /адаптивен, непретенциозен, спокоен както ви харесва го наречете/.
# 123
27 окт. 2023, 11:17 ч.
Къде казах, че съм мъченица, която е седнала да ридае, че видиш ли е направила стъпката?
Просто исках да чуя дали се свиква с това и получих отговор от хора, които са минали реално през същото.
Колкото до това, че той бягал от семейството ми е меко казано абсурдно. Да не говорим, че се чува с брат ми по-често от мен самата. Той също е страшно близък с неговите роднини (аз също с неговите), та това е едно от нещата, които не намираме за “странни”, както повечето хора. Не е закон, ако семейството ти е приятел, да те задушава, да не е прерязана пъпната връв, да взема решения вместо теб и т.н. Жалко, че малцина го разбират това.
Виж целия пост
Изобщо не е никакъв компромис,след като не може да преглътнеш,че си се (пожертвал) в името на любовта!
Не е като да почерпиш приятел и да чакаш да ти се реваншира,любовта не е мерене на кой му е по-голям куража!
Безкористната любов не чака да й се върне жеста,тя се радва на отдадеността!
Не е като да почерпиш приятел и да чакаш да ти се реваншира,любовта не е мерене на кой му е по-голям куража!
Безкористната любов не чака да й се върне жеста,тя се радва на отдадеността!
Къде казах, че съм мъченица, която е седнала да ридае, че видиш ли е направила стъпката?
Просто исках да чуя дали се свиква с това и получих отговор от хора, които са минали реално през същото.
Колкото до това, че той бягал от семейството ми е меко казано абсурдно. Да не говорим, че се чува с брат ми по-често от мен самата. Той също е страшно близък с неговите роднини (аз също с неговите), та това е едно от нещата, които не намираме за “странни”, както повечето хора. Не е закон, ако семейството ти е приятел, да те задушава, да не е прерязана пъпната връв, да взема решения вместо теб и т.н. Жалко, че малцина го разбират това.
# 124
27 окт. 2023, 11:29 ч.
Няма как за всеки компромис в живота да отстъпват и двамата в търсене на среден вариант. По скоро веднъж е единия, друг път другия. Компромисите не могат да се измерят и оценят кой колко е направил. Просто е редно те да не са винаги от едната страна. В живота, при дългогодишни отношения често се получава компромисите да са предимно от единия. И връзките си продължават, защото са създадени точно на тази основа - единият е по-отстъпчив /адаптивен, непретенциозен, спокоен както ви харесва го наречете/.
Така е, да. Но тук излежда авторката да смята, че само тя прави компромисите (работа, местоживеене, семейство), но е видяла, че не може да живее така, и сега очаква той да направи същия компромис, за да й се докаже (пък тя видно не е успяла да се "докаже").
И също е вярно, че често се получава единият да прави жертвите, но щастлив ли е той от това? Може би на някои хора не им пречи, но много се тормозят и все чакат и другият да отвърне, пък той се скатава, защото му е изгодно, щом му минава номера. Видимо авторката е от втория тип, а не от отстъпчивите (които ги устройва и са доволни да са такива).
Виж целия пост
На мен друго ми е по-интересно - авторката прави "компромис", с който не може да живее, съответно очаква половинката да направи същия компромис вместо нея, но той трябва да може да живее с него? За мен компромис е когато и двамата отстъпят и намерят решение, което не е идеалното и за двамата, но все пак има плюсове и за двамата. Компромис не е единият да жертва всичко, а другият да получи всичко.
Няма как за всеки компромис в живота да отстъпват и двамата в търсене на среден вариант. По скоро веднъж е единия, друг път другия. Компромисите не могат да се измерят и оценят кой колко е направил. Просто е редно те да не са винаги от едната страна. В живота, при дългогодишни отношения често се получава компромисите да са предимно от единия. И връзките си продължават, защото са създадени точно на тази основа - единият е по-отстъпчив /адаптивен, непретенциозен, спокоен както ви харесва го наречете/.
Така е, да. Но тук излежда авторката да смята, че само тя прави компромисите (работа, местоживеене, семейство), но е видяла, че не може да живее така, и сега очаква той да направи същия компромис, за да й се докаже (пък тя видно не е успяла да се "докаже").
И също е вярно, че често се получава единият да прави жертвите, но щастлив ли е той от това? Може би на някои хора не им пречи, но много се тормозят и все чакат и другият да отвърне, пък той се скатава, защото му е изгодно, щом му минава номера. Видимо авторката е от втория тип, а не от отстъпчивите (които ги устройва и са доволни да са такива).
# 125
27 окт. 2023, 11:46 ч.
m.dimitrova123 Показваш го! Не,ти искаш мнения препокриващи се с твоите възгледи,получи няколко такива,дано да ти е подействало окуражаващо.
Очевидно не търпиш противоположни мнения на твоите,за теб те са неразбираеми и неправомерни,но истиността се крие точно в тях.
Цитат: Просто исках да чуя дали се свиква с това и получих отговор от хора, които са минали реално през същото. – Какво значение има другите ? Гледай себе си,това е твоят живот,не нечий друг!
За миг не съм се замисляла,абе да питам ли по форумите как трябва да бъде.
Всички решения съм ги взимала аз,не съм искала валидация и окуражаване,дори в най-тежките моменти между нас.
Виж целия пост
Очевидно не търпиш противоположни мнения на твоите,за теб те са неразбираеми и неправомерни,но истиността се крие точно в тях.
Цитат: Просто исках да чуя дали се свиква с това и получих отговор от хора, които са минали реално през същото. – Какво значение има другите ? Гледай себе си,това е твоят живот,не нечий друг!
За миг не съм се замисляла,абе да питам ли по форумите как трябва да бъде.
Всички решения съм ги взимала аз,не съм искала валидация и окуражаване,дори в най-тежките моменти между нас.
# 126
27 окт. 2023, 11:49 ч.
Вместо авторката да се вслуша и да използва съветите, тя се цупи. Зрял човек би следвало да може да прецени предварително дали ще свикне с по-малкия град и тогава да вземе решението. Нито е вариант единият постоянно да прави компромиси, защото е изневяра към себе си, нито е вариант само да чака на другия да прави такива, защото е чист егоизъм. При вас я няма комуникацията и затова я има темата. Трябва заедно да вземете такова решение, което да устройва и двамата.
Виж целия пост
# 127
27 окт. 2023, 11:52 ч.
Ако не търпиш разнородни и противоречиви мнения - не пускай теми в семейни отношения с неясни обяснения. Хората нито могат да четат мисли, нито знаят цялата история, нито са наясно, какво точно искаш. Или никога не си чела теми в семейни отношения в bg-mamma?
Виж целия пост
# 128
27 окт. 2023, 12:08 ч.
Ама чакайте малко, какви са тия жертви за любовта и бла бла глупости... Любовта не изисква жертви. Поне не и здравословната такава. Аз затова казвам така - авторката да си следва своя път, а който иска, ще върви с нея. Като не й харесва там - маха се и толкова. Но тя също не може да иска той да прави жертви за нея. Пак да кажа, любовта не изисква жертви, ако изисква, значи не е любов.
Виж целия пост
# 129
27 окт. 2023, 12:21 ч.
Всяка връзка си е някакъв вид договорка. Може да си много влюбен, но ако имате разминавания по основни въпроси, съжителството става трудно към невъзможно. Нужно е разбирателство къде ще живеете, как ще си организирате бита и така нататък. Дали ще го наречеш жертва или компромис, няма такова значение. Така или иначе е необходимо.
Виж целия пост
# 130
27 окт. 2023, 12:51 ч.
Тук дори вече не става въпрос за мен.
Само аз знам колко го обичам, колко той ме обича - и обратно.
Пак повтарям, че тук вече изобщо не визирам себе си, а говоря като цяло.
В днешно време всеки се разделя толкова лесно, защото всеки си мисли, че никой на никого не е длъжен и това се налага все повече на малки и големи. Все по-голямо консуматорско общество се задава на фронта.
Авторке, нима въпросът е кой от двамата да бъде нещастен?
Сядате, говорите, разбирате се. А ако не се разбирате, се разделяте.
Това е ултиматум: "Аз тръгнах с теб - не ми харесва, сега ти ела и нека на теб да не ти харесва от тук нататък."
Какво имаш предвид като цяло за консуматорско общество, което се задава на фронта? Ако не можеш да разговаряш с мъжа, когото обичаш, това белег за какво общество е?
Не разбирам защо едни простички неща като разбирателство между двама души трябва да се обобщават чак толкова генерално и изведнъж обществото да е виновно за твоя проблем.
Виж целия пост
Тук дори вече не става въпрос за мен.
Само аз знам колко го обичам, колко той ме обича - и обратно.
Пак повтарям, че тук вече изобщо не визирам себе си, а говоря като цяло.
В днешно време всеки се разделя толкова лесно, защото всеки си мисли, че никой на никого не е длъжен и това се налага все повече на малки и големи. Все по-голямо консуматорско общество се задава на фронта.
Сядате, говорите, разбирате се. А ако не се разбирате, се разделяте.
Това е ултиматум: "Аз тръгнах с теб - не ми харесва, сега ти ела и нека на теб да не ти харесва от тук нататък."
Какво имаш предвид като цяло за консуматорско общество, което се задава на фронта? Ако не можеш да разговаряш с мъжа, когото обичаш, това белег за какво общество е?
Не разбирам защо едни простички неща като разбирателство между двама души трябва да се обобщават чак толкова генерално и изведнъж обществото да е виновно за твоя проблем.
# 131
27 окт. 2023, 14:08 ч.
Като цяло много незряло ми изглежда да зарежеш всичко за една любов, не говоря за вече създадено семейство. Пък дори и за съпруг да става въпрос пак трябва да си пресметнеш плюсовете и минусите. За да създаваме семейство значи сме достатъчно вече пораснали, за да действаме с акъла, не с емоциите. Ще си зарежа всичко целия живот, пък ако ще и родители си и средата си, за да отида в някое малко градче без никаква перспектива. Една гола любов не храни.
Виж целия пост
# 132
27 окт. 2023, 15:56 ч.
Кой намира за странно да си близък с роднините си или с тези на мъжа си? Никой. Повечето хора се стремят да създадат близки отношения, най-малкото да се харесат на родата. Ти не си просто близка с приятели и роднини, а изпитваш напрежение в корема, лягаш и ставаш с тази мисъл, някаква носталгия по тях, прибиране постоянно... Това не е да си близък, а да си обсебен. Детските ми години съм ги изживяла на село при баба и родителите ми не ме виждаха толкова често.
Би ли била щастлива да отидете да живеете в трети град, нито този, нито родния ти? А в чужбина, ако се наложи? Ами ако ударите 6-ца от тотото и мъжът ти иска да си купите огромна къща с басейн в някое малко село и да си въртите бизнес от вкъщи? Въобще има ли вариант да си търсите късмета двамата като семейство или виждането ти за живота е да живееш близо до вашите? Ако единственото място, на което би се чувствала добре, е родния ти град, просто трябваше да си намериш мъж там. Или да беше настоявала този да дойде при теб още в началото и да не отстъпваш.
Виж целия пост
Скрит текст:
Къде казах, че съм мъченица, която е седнала да ридае, че видиш ли е направила стъпката?
Просто исках да чуя дали се свиква с това и получих отговор от хора, които са минали реално през същото.
Колкото до това, че той бягал от семейството ми е меко казано абсурдно. Да не говорим, че се чува с брат ми по-често от мен самата. Той също е страшно близък с неговите роднини (аз също с неговите), та това е едно от нещата, които не намираме за “странни”, както повечето хора. Не е закон, ако семейството ти е приятел, да те задушава, да не е прерязана пъпната връв, да взема решения вместо теб и т.н. Жалко, че малцина го разбират това.
Изобщо не е никакъв компромис,след като не може да преглътнеш,че си се (пожертвал) в името на любовта!
Не е като да почерпиш приятел и да чакаш да ти се реваншира,любовта не е мерене на кой му е по-голям куража!
Безкористната любов не чака да й се върне жеста,тя се радва на отдадеността!
Не е като да почерпиш приятел и да чакаш да ти се реваншира,любовта не е мерене на кой му е по-голям куража!
Безкористната любов не чака да й се върне жеста,тя се радва на отдадеността!
Къде казах, че съм мъченица, която е седнала да ридае, че видиш ли е направила стъпката?
Просто исках да чуя дали се свиква с това и получих отговор от хора, които са минали реално през същото.
Колкото до това, че той бягал от семейството ми е меко казано абсурдно. Да не говорим, че се чува с брат ми по-често от мен самата. Той също е страшно близък с неговите роднини (аз също с неговите), та това е едно от нещата, които не намираме за “странни”, както повечето хора. Не е закон, ако семейството ти е приятел, да те задушава, да не е прерязана пъпната връв, да взема решения вместо теб и т.н. Жалко, че малцина го разбират това.
Би ли била щастлива да отидете да живеете в трети град, нито този, нито родния ти? А в чужбина, ако се наложи? Ами ако ударите 6-ца от тотото и мъжът ти иска да си купите огромна къща с басейн в някое малко село и да си въртите бизнес от вкъщи? Въобще има ли вариант да си търсите късмета двамата като семейство или виждането ти за живота е да живееш близо до вашите? Ако единственото място, на което би се чувствала добре, е родния ти град, просто трябваше да си намериш мъж там. Или да беше настоявала този да дойде при теб още в началото и да не отстъпваш.
# 133
27 окт. 2023, 20:10 ч.
А в родния град какво ти беше ежедневието? Въпреки собствения апартамент, наистина ли всеки ден се виждахте с тези хора и бяхте заедно? Човек често докато поработи, пък се позавърти с домакинството, гледа някой сериал, прочете книга или се занимае с каквото обичат двамата с половинката да правят, малко любов и то деня свършил. Кога има време да му залипсва някой, след като и пътува и ги вижда?
Опитвам се да разбера какво наистина не ти достига. Ти знаеш ли? Ок да ти е мъчно понякога, да си кажеш ех, да можеше сега да се видим за едно кафе. Но чак такова напрежение и нерви ми се вижда прекалено. Наистина ли е само от липсата на хората около теб?
Виж целия пост
Опитвам се да разбера какво наистина не ти достига. Ти знаеш ли? Ок да ти е мъчно понякога, да си кажеш ех, да можеше сега да се видим за едно кафе. Но чак такова напрежение и нерви ми се вижда прекалено. Наистина ли е само от липсата на хората около теб?
# 134
28 окт. 2023, 10:23 ч.
Аз наистина не разбирам какво значи „ще си зарежа семейството и родния град“. Аз още като навърших 19 го свърших това без мъж и без причина и даже не го смятах за зарязване, а за порастване.
В момента бих отишла навсякъде да живея с мъжа си, той и детето са ми основното мое семейство, това което съм създала, заедно с него като възрастен.
Момиче, време е да пораснеш. Ако човекът не е подходящ, това е друго нещо.
Подчертавам, че отношенията ми с моите родители и роднини, както и с на мъжа ми, са много добри.
Виж целия пост
В момента бих отишла навсякъде да живея с мъжа си, той и детето са ми основното мое семейство, това което съм създала, заедно с него като възрастен.
Момиче, време е да пораснеш. Ако човекът не е подходящ, това е друго нещо.
Подчертавам, че отношенията ми с моите родители и роднини, както и с на мъжа ми, са много добри.
Препоръчани теми