Замисля ли ли сте как сме потънали в ограничаващи вярвания и как те определят живота ни. Моя позната ми казва, че по време на раждането е отказала всякакви обезболаващи "за да видела какво е да си майка". За мен това е абсурдно вярване, защото майка не те прави раждането. Има хиляди жени, който не са родили, не са изпитали раждането и са достойни майки.
Друго от "любимите ми" е "Камъкът си тежи на мястото", това по повод смяната на работа. Това, че работя някъде, познават ме, одобряват ме, означава ли, че трябва да стоя там, защото съм се утвърдила, но вътрешно усещам, че имам нужда от промяна и от ново предизвикателство. Разбира се, не говоря за авантюризъм и риск от финансови проблеми.
Друго такова е, че всичко е "връзки", в това вярване се убеждавам, че каквото ти е в главата, това виждаш. Аз не си падам по това да се обадя, някой да ми съдейства, дори и да имам познат в тази институция примерно. Напротив целенасочено избягвам ходатайстване, да ангажирам някого, да ме урежда и т.н. Имам няколко колеги от университета, за които това е мантра "всичко е връзки" и с това вярвани си останаха на това ниво, все безработни, в посредствени фирми, ниско заплащане. Защо? Защото нямат заветните "връзки". Често наблюдавам първата мисъл е кой може да свърши работата, да се избегне официалния път и въобще тръгва се от познати, ходатайстване и т.н. И като чуя измама, как някой дошъл и се представил за служител на .....и му дават пари и се чудя как е възможно, не е ли редно първо да отидеш там където могат да ти решат проблема, да попиташ как може това да стане, какво е необходимо и т.н.. Сещам се за мой познат от малко населено място, среща някаква позната и той и казва, че отива до институцията Х, за някакво удостоверение. А тя го пита "Имаш ли човек там".
Оправдание за нещо с времето, да мине лятото, да дойде зимата.....и въобще ситуации в които времето няма ама абсолютно нищо общо със ситуацията.
Мога още такива примери да дам, но ще стане много дълго. Надявам се вие да дадете такива и как човек да излезе от тези наложени вярвания и да не се поддава.
Виж целия пост
Друго от "любимите ми" е "Камъкът си тежи на мястото", това по повод смяната на работа. Това, че работя някъде, познават ме, одобряват ме, означава ли, че трябва да стоя там, защото съм се утвърдила, но вътрешно усещам, че имам нужда от промяна и от ново предизвикателство. Разбира се, не говоря за авантюризъм и риск от финансови проблеми.
Друго такова е, че всичко е "връзки", в това вярване се убеждавам, че каквото ти е в главата, това виждаш. Аз не си падам по това да се обадя, някой да ми съдейства, дори и да имам познат в тази институция примерно. Напротив целенасочено избягвам ходатайстване, да ангажирам някого, да ме урежда и т.н. Имам няколко колеги от университета, за които това е мантра "всичко е връзки" и с това вярвани си останаха на това ниво, все безработни, в посредствени фирми, ниско заплащане. Защо? Защото нямат заветните "връзки". Често наблюдавам първата мисъл е кой може да свърши работата, да се избегне официалния път и въобще тръгва се от познати, ходатайстване и т.н. И като чуя измама, как някой дошъл и се представил за служител на .....и му дават пари и се чудя как е възможно, не е ли редно първо да отидеш там където могат да ти решат проблема, да попиташ как може това да стане, какво е необходимо и т.н.. Сещам се за мой познат от малко населено място, среща някаква позната и той и казва, че отива до институцията Х, за някакво удостоверение. А тя го пита "Имаш ли човек там".
Оправдание за нещо с времето, да мине лятото, да дойде зимата.....и въобще ситуации в които времето няма ама абсолютно нищо общо със ситуацията.
Мога още такива примери да дам, но ще стане много дълго. Надявам се вие да дадете такива и как човек да излезе от тези наложени вярвания и да не се поддава.
