Какво бихте направили с бижу, което не ви харесва?

Имам доста такива, пазя ги и някога при случай ще ги дам за да ги претопят и да направят нещо. Ако не аз, наследниците, то поне не се разваля и не заема място.

Нямаш много опции, освен ако нямаш касова бележка, с която да го замениш в магазина откъдето е закупено бижуто. Бих попитала този който ми го е подарил за касова и бих се пробвала.
Ако този вариант е неудачен или невъзможен остават три:този за който пишеш, да го подариш на някого и да гние в някой шкаф.
Моето наследствено злато 😆продадох в тавекс. Знаех, че не е изгодно но не обичам да пазя ненужни вещи и да им треперя.

Общо взето няма как дапопитам за касова бележка.

Е защо да няма.
Най-малкото има гаранция.
Който е близък да ми подари злато не би се обидил.

Преди години събрах няколко подарени сребърни бижута, които не харесвах и/или бяха счупени, и ги размених в магазин за друго бижу, което ми харесва. Да, размяната не е "изгодна" от парична гледна точка, но пък след толкова години си нося избраното бижу с удоволствие и въобще дори не си спомням какво съм разменяла тогава за него.

Защото явно е купувано отдавна и е чакан да дойде моментът. Човекът, от който е, би се обидил, според мен.


Драма, би ли казала къде направи размяната? Защото имам куп такива сребърни и не ми се е занимавало с тях, даже не знаех, че някъде биха ми ги изкупили. С удоволствие бих се разделила с тях!

Тавекс изкупуват злато и сребро.
За среброто цената е много ниска.

А човекът няма ли да забележи, че не го носиш това бижу, дори да не му кажеш, че искаш да го смениш?

Вероятно да, и?

Зависи от кого е бижуто и какво е? Ако е от мъж (приятел), бих го носила. Ако е от родител не бих го носила, но бих си го оставила за спомен. Ако е от приятелка го оставям за идните поколения, защотото продажбата си е на загуба.

Със сигурност всеки е получавал такива подаръци, но ако ми е от скъп човек, сърце няма да ми дава да го върна, разтопя или продам. Имам такива няколко и си ми стоят в шкафа, със сантиментална стойност са ми. А и между другото, преди време бях излязла с една гривна, която не ми харесваше, е, след излизането остана за доста време на мен и някак си свикнах с нея. Лично за мен бих се обидила ако знам, че нещо, което съм подарила, не се носи, защото не се харесва, или стои в шкафа. На една приятелка преди години бяхме подарявали 2 години подред гривна и колие със скъпи камъни и тя не ги носеше, не се почувствах много добре, сякаш ни пренебрегна. Та това е моето лично мнение по въпроса, въпрос на принципи.

Да, маржът е 50%.
Едно успях да продам в групите във фб, но беше вървежен модел. На 110 грама някъде. Другото не успях да пласирам, затова продадох в заложна къща. Нарочно там реших, защото в бижутерията изкупната цена е същата, само че продава на 150. А заложната на 80-90. Стори ми се по-добрия вариант, отколкото да го видя на витрината на двойна цена. И двете неща бяха чисто нови. А бижутерката ми обясни, че ако само претопи грамажа и платя 80 лв за изработка, тя работела на загуба, което не е вярно. Нали ѝ плащам труда. Та се ядосах и го дадох в заложната.

Защо правиш сметка на пари, които не си давала ти. Какво значение има дали си на загуба, като не си го плащала ти, как ще си на загуба, все си на печалба, друг е въпросът,  дали не е неуважително да се правят такива изчисления как да изкяриш нещо от  подарък, които явно е мислен и не е от случаен човек.

Аз лично не бих направила нищо с подарък от скъп човек, ако толкова не мога да го нося, ще си го пазя за спомен. Може да му дойде времето, или някой наследник да го оползотвори.

Аз съм от хората, които редуват бижутата. Имам златни, имам сребърни и нося всички, според настроението, тоалета и повода.
Не нося едни и същи всеки ден. Възможно е човекът да забележи, че не го нося, но и няма как защото просто не ми става. Пръстен е. Няма как да си го сложа. Още като ми го подари видя, че не става. Каза ми, че можело да се разшири. Аз обаче като гледам колко е тънък, ще е мъка някаква, не знам дали наистина би могло. Не знам и колко ще струва. Ако ми беше по мярка можеше да опитам да го нося, но сега няма как.

Не е нещо модерно и уау, което да продам.


Аз лично съм на малко по-различно мнение и мисля, че просто с подаряващия имаме различно виждане. Давам пример: леля ми, която обожавам имаше годишнина тази година. Инициирах с майка ми да купим общ подарък бижу, което знаех, че ще й хареса, защото я познавам. Избрахме конкретно с един камък, който тя обожава и се уговорихме все пак ако не й пасне, да го замени. Нямаше да се обидя ако реши да го сменя, все пак за мен важното е да се носи. Тя полудя от кеф, много го хареса и носи често. Просто искам да кажа, че аз вложих идея, старание, а и много добре познавам човека. А в случая е купено нещо, което е по-скоро символично и не е съобразено с моя вкус. Не съм неблагодарна, напротив, просто аз обичам да правя подаръци с идея. В случая няма съвпадение на вкусовете, ок, но не знам какво да направя.

Сметка правя, защото все пак човекът е вложил в това бижу. Не е въпросът да изкяря нещо, а да влезе в употреба. Жал ми е да продам нещо на 50% от цената му, когато друг човек е отделил бюджет за него и то скъп за мен човек. Ако не беше от скъп човек, още днеска щеше да е заминало това бижу.