Номинации за най-голяма муня (тема 7)

Ех, да те наемем да обикаляш из градския транспорт и да изнасяш мотивиращи речи
Може пък да е по-успешно отколкото глобите
Изобщо не е мунска постъпката ти!

Да, не е мунска точно, но пак е с неочакван и нетърсен резултат. Може би положителна мунска постъпка 😊

   Raya, аз пък очаквах да сте пропуснали да си продупчите билетчето .

Аз сега нямам особено поле за мунски изяви, но гА бях млада...ехеееей! Ходила съм с дребния на ехограф, много бременна. Докторката свършва с прегледа и съобщава статистика, която звучи нормално за момента от бременността. Аха да кажем чао и дребният рязко си вдига фланелката: "докторке, я виж имам ли аз бебе". Какво да го прави жената, чинно проверява и обявява: " Имаш черен дроб, бъбреци...бе да ти кажа честно, твоето бебе няма да го износваш ти". Тук следва лекция за птички и пчелички. Свършваме и се качваме в градския транспорт (затова се сетих;) ). Автобусът е препълнен. Детето явно забеляза подходяща аудитория и обяви гръмогласно: "Пък ние ще си имаме бебе. Е, не сега, малко е. Ама като порасне и може да си отвори вратата, ще имаме." Цял автобус народ се смя и имах чувството, че гледат към "вратата".

Бонус мунщина, докато се сетих: с приятелка от детските години се срещаме редовно на коктейл или обяд, по-често на коктейл. Уговаряме се и аз няколко пъти повтарям, че съм гладна, затова да се срещнем в ресторанта. Ресторантът и барчето, където се срещаме обикновено, са от двете страни на ъгъл. Сядам аз, чакам, персоналът ме знае и само пита имам ли нужда от нещо. Бе...къде един час имах нужда само от бира, ама после ми писна и си поръчах всичката манджа на света. Наядох се и се върнах в офиса да си доработя, че имах спешни задачи. На вратата бележка: "от теб не очаквах да ми вържеш тенекия, изпих два гимлета и пияна си отивам вкъщи". Като си знам дружката, стана ми ясно, че по навик е седнала от другата страна на ъгъла, че и пила два коктейла...на нея половин й е много. Сега, това бе в ерата преди мобилните, затова изчаках малко и й звъннах вкъщи. Викам: бе кво направи ти бе, нали щяхме да ядем, къде се заби? А оная реве по жицата: ако знаеш колко добре бях досега, бях уверена че ти си виновна. Ами вече се чувствам зле, явно аз съм сбъркала, ти си виновна!".

 И моята голяма дъщеря много държеше да ходим заедно на ехограф, да гледа бебето. Лекарката на нея обясняваше всичко, а тя слушаше с голям интерес . Даже пола научихме заедно, таткото тогава го нямаше. Пита я лекарката: "Ти какво предпочиташ, братче или сестриче?" "Няма значение, отговаря тя. ДОРИ и да е момче, пак ще го обичам."

Както се очакваше, много весела командировка в мунщини, дето не стават за разказване. Обаче да знаете, ако шефът ви дойде да ви вземе от летището с някакъв бастун с червена папионка - това може да не е шофьорът му. Може да е шефът му.
Поне слушайте внимателно като ви се представя.

И аз имам подобен случай с шеф. На интервю за работа съм, по морето, екскурзовод ще ставам. Дърво и камък се пука от жега, чакам пред една заключена врата, подранила съм явно. Идва един младеж с бяла ризка, слага една папка до мене и започва да бърка в една чанта, вътре се вижда лаптоп и бумажки разни. Заговорих го, той младо момче, питам го и той ли е за интервюто, казвам, ще гризнем дървото, никой ако не се появи, оплаквам се от жегата, момчето ми отговаря, че му е много топло и че обувките му стискат, продължава да си рови в чантата. Изтърсвам "ми ти защо си се налопал с обувки в тая жега, по обувките ли ще те избират" и култовото: "отрежи си ноктите на краката". Не можа да намери каквото търсеше и звънна да му го донесат. Е, донесоха му го от HR - ключове за офиса. Това момче беше шефа! За оправдание ще кажа, че преди него имах първи тур интервю с двама възрастни и очаквах шефа да е и той 50+.
Получих работата. И вече винаги внимавам какво говоря, не е хубаво да кажеш на шефа да си реже ноктите на краката.

Elizabeth, номинирам те за муня
Това да се закачи някъде.

Поредна случка от мен, но просто сутрините не са ми силната страна. Единия ми син носи очила, аз също имам очила. Тази сутрин бързайки и подритвайки ги към вратата хващам неговите (разбирайте нищо общо нямат с моите) и с най-голямото си усилие се опитвам да ги навра в моето калъфчем, но те стабилно не се дават. През това време вече леко изнервана тикам моите очила в ръцете на детето и викам ето слагай и се обувай по-бързо, че закъсняваме. То милото ме поглежда примигва и вика мамо може ли да ми дадеш моите очила, че ще ги счупиш, а тези не ми стават.

Елизабет, за мен ти си с най- култовата история, която съм чела тук!!!

Преди мноооого години ,аз младо патенце, заприхождавам някаква стока,която по моя преценка е непродаваем боклук.Ядосана ,вдигам телефона да увикам виновника,а отсреща на линията - баш шефа.Виквам аз с екзалтирано гласче  ,,Кой идиот поръча тази стока?,,
 А отсреща шефа тихичко  ,,Аз ,,
Още се смея,като се сетя!

Това с шеф и аз съм го играла, макар сравнено с Елизабет съм си жалък аматьор.
Преди много, много години, в града в който работехме с ММ, ще идва Ким Кардашиян. Сега, той моят Анджелина Джоли не знаеше коя е, Кимката съвсем.
Всички медии гърмят онлайн и офлайн в очакване на събитието.
В денят с много главно "Д", шефът ми вика: Шугър, айде да ходим в близкото кафене, ще закусваме, ще пием кафе, пък някой ако е на зор, все ще ни намери. Речено-сторено. Паркираме се в кафенето, поръчваме половината меню, аз включвам лаптопа, той отваря вестник. След малко обявява: Ха! Днес пристига Ким Кардашиян!
Дигам глава аз, отнема ми малко време да превключа от работен режим на клюки и се изцепвам:
"Голям праз! Ти знаеш ли какъв зор видях снощи да обясня на ММ коя е? А после и концепцията, че някой просто е известен, защото е известен? И изобщо кой му дреме за тая? При наличието на филми, книги, музика, музеи, опера, театър и секс, в който можеш да участваш лично, кой й гледа реалитито?!"
Шефът: Ъъъъ...жена ми и аз.
Не, не съм си взела поука, все още ми е такава рядка оградата, а устата огромна.

Шугърче, и аз съмна твоето мнение за величията.
Една бивша колежка - също. Дошла при нея една известна българска певица. И в края на обслужването попитала колежката ми познала ли я е. Колежката рекла "да". "Звездата" продължила да задава разни въпроси, от които станало ясно, че не може да си представи как така  колежката ми не е припаднала от екстаз, че тя е в офиса.

И при мен са идвали известни личности като и аз не съм издавала с нищо, че съм ги разпознала. Но и те не са изпадали в мунски изцепки като гореописаната.

Скорошна моя работна простотия.
Имаме шофьор, който го играе лошо момче. Има си жена, с две деца е, ама тежък, та тежък.
Един път товарят бус. Аз се ориентирам да си ходя. Шефът се обръща към същия шофьор да ме закара донякъде поне. Той отказва:
- Не мога. До 4:30 трябва да изхвърля боклука.
Аз се изхилвам. Шефът се хили и пак твърди, че поне попътно може да ме остави.
- Не, нямам време. Трябва да изхвърля боклука!
Два дни по-късно се ери нещо. Аз:
- Ти ли бе?! Какви ми ги говориш! Ти оня ден имаше час да хвърлиш от вас боклука... Евала на жена ти! Това се казва възпитание на мъж. Аз съм й фен!
Той къси-дълги:
- Какъв боклук от нас?
- Ами нали не ме взе, че имаше час?
- Оф, ама много си зле! Служебния боклук трябваше да хвърля.
- Е, че те нали брака ни го взимат от фабриката?
- Ами не, вече лично го караме...

В случая обаче си остана наш си лаф конкретно за Тоз шофьор, че има жена с тежък чехъл.

Преди около 17 години като работех в театъра и имаше репетиции долу ми беше забранено да пускам, когото и да било. И пристига Станка Калчева, която тогава не познах, още повече да знам, че била жена на Малин Кръстев (той беше от актьорите в пиесата, която репетираха). И естествено тя влиза и иска да слезе при него, а аз най-зло ѝ обяснявам, че ми е забранено да пускам хора, когато долу има репетиции. Тя започва да вдига скандал, че му е жена, стана шумотевица, в един момент, аз, младо и зелено я пускам и в тоя миг излиза иззад сцената Малинчо и изкрещява: "Кой я пуснА тая, тук, бе?" (естествено на майтап). На мен ми потъват гемиите, почти съм готова да ревна, докато разбера какво става.