Здравейте!
Качвам тази тема да разкажа моите проблеми, които тепърва ще се решават. Темите тук по проблема доста ми помогнаха но някой неща не са описани, та реших да ги споделя.
Как започнаха нещата?
Започнах да се будя нощем с доста интензивни болки, които бяха някъде долу в опашната ми кост, понеже преди време ми бяха открили проблеми с анални фисури веднага реших че са обострени.
Болките започваха интензивно, силно и едва издържах, не ми се ходеше по голяма нужда но ме принуждаваха да ставам и да ходя до тоалетна - с идеята че ще намалеят.
Така припаднах два пъти в тоалетната като при втория случай си спуках и главата.
Няколко пъти ходих при личната и посетих невролог и т.н., не съм се оставяла без лекарски съвети.
Не виждах особена полза и при подобни ситуации започнах да лежа и да не ставам докато отмине болката.
Доколкото разбирам сега - част от изпражненията са се задържали там където е ректоцелето - свличането на червата ми и смъкването на стената и са причина за тия болки като нямам позиви за ходене по голяма нужда.
Започнах да вървя повече, да ям по-подходящи храни обаче не ми се получаваше кой знае колко много. Обикновено всичко се успокояваше с няколко интензивни пръдвания, но не можех да повярвам че газовете носят такива болки. Освен това докато се случеше можех да агонизирам доста.
Като цяло след второто ми раждане преди 12г имах проблеми със задържането на урина но не свързах нещата - лекарите също.
По време на Ковид започнах да правя нощно напикаване - първо реших че е от стреса, но отидох веднага на лекар. Личната тотално игнорира симптома ми, което ме накара да сменя лекаря.
Да си призная доста се срамувах но не си мълчах.
Преди 3 години реших че имам проблеми с изсипка от ражданията и трябва да взема мерки.
Не мислете че нещо се случи кой знае какво.
Да обясня, че като рискова поради полипни образования ходя на гинеколог поне веднъж в годината - тази година 4 пъти. Не съм от жените да не ходят и да не търсят разрешение, но все пак нищо не се получаваше.
Първата лекарка д-р Хинкова от Плевен при която отидох ми каза следното цитирам: имате изсипка на матката, разрешението е да изчакаме да се свлече и да я махнем.
В общи линии в модерния ни свят ми се стори меко казано странно разрешение и тя реши да ме лекува отново за полипите, не съм недоволна - всичко мина ок, но проблемът, за който отидох не се разреши.
Усещането ми беше, че отби номера с другия проблем но не реши този, за който отидох.
Искам да уточня че ме постави под упойка по време на чистенето на полипа, прегледала е добре органите ми в спокойна среда и повече не повдигна въпроса за т.нар. изсипка мисля говореше с терминологията на медицината но е все същото.
Ходех на контролни прегледи при нея.
В нито един документ изсипката ми не е отбелязана на медицинско ниво, макар че отидох с този проблем.
Тази есен вече започнах да се изнервям от проблема и реших да търся друго мнение - проф. Иван Костов, който оперира в майчин дом, викам си професор е, оперира в една от големите клиники в България - ще е наясно.
Прегледът му е 150 лева, не ме гледа на ехограф, не ме попита за цитонамазка, не ми направи такава. Последната ми е от май 23 година при Хинкова, но ми се стори необичайно, защото всеки гинеколог първо това ме пита.
Диагнозата си не я написа писмено беше пролапс на матката втора степен. Изписа ми медикаменти.
При втория преглед ми каза, че вече знае какво ми е - не посочи друга диагноза но ми се стори че призна че е сгрешил и ми предложи две опции - лазерна терапия и още нещо което не запомних, но ще се слажа на влагалището, честно не го слушах внимателно. Операция и пластика - не, не ми било времето още, можело но по-късно.
Прибрах се меко казано озадачена, започнах да чета и отново да си връщам цялата симптоматика. Дори при напипване аз усещам нещо изсипано във влагалището ми.
Категорично реших че няма да приема неговото лечение, отзивите в интернет за лечението не бяха кой знае какви но аз лично не бях убедена в неговите методи, защото ако нещо ми беше пропаднало или изсипано, не виждах как ще го оправим с някакъв лазер който заздравявал тъканите - това би било удачно преди доста време при мен. Още повече че лазерът се пъха през влагалището а аз вече дори тампон не можех да пъна, а излизаше - и това съм разказала. Не мислете че ен описвах всички симптоми които мислех за важни.
След дълго четене и обмисляне си взех направление отт личната - до този момент плащах на частно.
Още повече мислих и реших че искам нормален лекар - да не е доцент, нито професор нищо - просто такъв който работи без титли.
Отидох при лекар в гр. Русе, където ми е удобно като път и време и диагнозата ми е трета степен десцензус - цисто и ректоцеле.
Като цяло вярвам доста на тази диагноза, защото моите симптоми изцяло я покриват.
Предстои ми оперция и пластика.
Не знам дали ще е леко и как ще бъде, но пиша всичко това да предпазя жените и да се доверявате на вашите лични наблюдения и преценки.
Мисля си ако чаках матката ми да се смъкне - а тя не се смъкнеше, колко ли още години щях да се мъча така. Няма значение де, но дори лекарката в Русе не ми повярва при колко лекари съм ходила и какви диагнози имам, а тази на професора я нямам черно на бяло - така че стигнах до личния си извод че все пак да отидеш по здравна каса е добре - защото остават и следи кой къде какво е направил и какво е написал, а ходенето на частно води до обратното.
Пожелавам успех на дамите с подобни на моя проблем, ако съм помогнала на някой - ще съм щастлива. Наистина понякога можеш да се луташ доста.
Виж целия пост
Качвам тази тема да разкажа моите проблеми, които тепърва ще се решават. Темите тук по проблема доста ми помогнаха но някой неща не са описани, та реших да ги споделя.
Как започнаха нещата?
Започнах да се будя нощем с доста интензивни болки, които бяха някъде долу в опашната ми кост, понеже преди време ми бяха открили проблеми с анални фисури веднага реших че са обострени.
Болките започваха интензивно, силно и едва издържах, не ми се ходеше по голяма нужда но ме принуждаваха да ставам и да ходя до тоалетна - с идеята че ще намалеят.
Така припаднах два пъти в тоалетната като при втория случай си спуках и главата.
Няколко пъти ходих при личната и посетих невролог и т.н., не съм се оставяла без лекарски съвети.
Не виждах особена полза и при подобни ситуации започнах да лежа и да не ставам докато отмине болката.
Доколкото разбирам сега - част от изпражненията са се задържали там където е ректоцелето - свличането на червата ми и смъкването на стената и са причина за тия болки като нямам позиви за ходене по голяма нужда.
Започнах да вървя повече, да ям по-подходящи храни обаче не ми се получаваше кой знае колко много. Обикновено всичко се успокояваше с няколко интензивни пръдвания, но не можех да повярвам че газовете носят такива болки. Освен това докато се случеше можех да агонизирам доста.
Като цяло след второто ми раждане преди 12г имах проблеми със задържането на урина но не свързах нещата - лекарите също.
По време на Ковид започнах да правя нощно напикаване - първо реших че е от стреса, но отидох веднага на лекар. Личната тотално игнорира симптома ми, което ме накара да сменя лекаря.
Да си призная доста се срамувах но не си мълчах.
Преди 3 години реших че имам проблеми с изсипка от ражданията и трябва да взема мерки.
Не мислете че нещо се случи кой знае какво.
Да обясня, че като рискова поради полипни образования ходя на гинеколог поне веднъж в годината - тази година 4 пъти. Не съм от жените да не ходят и да не търсят разрешение, но все пак нищо не се получаваше.
Първата лекарка д-р Хинкова от Плевен при която отидох ми каза следното цитирам: имате изсипка на матката, разрешението е да изчакаме да се свлече и да я махнем.
В общи линии в модерния ни свят ми се стори меко казано странно разрешение и тя реши да ме лекува отново за полипите, не съм недоволна - всичко мина ок, но проблемът, за който отидох не се разреши.
Усещането ми беше, че отби номера с другия проблем но не реши този, за който отидох.
Искам да уточня че ме постави под упойка по време на чистенето на полипа, прегледала е добре органите ми в спокойна среда и повече не повдигна въпроса за т.нар. изсипка мисля говореше с терминологията на медицината но е все същото.
Ходех на контролни прегледи при нея.
В нито един документ изсипката ми не е отбелязана на медицинско ниво, макар че отидох с този проблем.
Тази есен вече започнах да се изнервям от проблема и реших да търся друго мнение - проф. Иван Костов, който оперира в майчин дом, викам си професор е, оперира в една от големите клиники в България - ще е наясно.
Прегледът му е 150 лева, не ме гледа на ехограф, не ме попита за цитонамазка, не ми направи такава. Последната ми е от май 23 година при Хинкова, но ми се стори необичайно, защото всеки гинеколог първо това ме пита.
Диагнозата си не я написа писмено беше пролапс на матката втора степен. Изписа ми медикаменти.
При втория преглед ми каза, че вече знае какво ми е - не посочи друга диагноза но ми се стори че призна че е сгрешил и ми предложи две опции - лазерна терапия и още нещо което не запомних, но ще се слажа на влагалището, честно не го слушах внимателно. Операция и пластика - не, не ми било времето още, можело но по-късно.
Прибрах се меко казано озадачена, започнах да чета и отново да си връщам цялата симптоматика. Дори при напипване аз усещам нещо изсипано във влагалището ми.
Категорично реших че няма да приема неговото лечение, отзивите в интернет за лечението не бяха кой знае какви но аз лично не бях убедена в неговите методи, защото ако нещо ми беше пропаднало или изсипано, не виждах как ще го оправим с някакъв лазер който заздравявал тъканите - това би било удачно преди доста време при мен. Още повече че лазерът се пъха през влагалището а аз вече дори тампон не можех да пъна, а излизаше - и това съм разказала. Не мислете че ен описвах всички симптоми които мислех за важни.
След дълго четене и обмисляне си взех направление отт личната - до този момент плащах на частно.
Още повече мислих и реших че искам нормален лекар - да не е доцент, нито професор нищо - просто такъв който работи без титли.
Отидох при лекар в гр. Русе, където ми е удобно като път и време и диагнозата ми е трета степен десцензус - цисто и ректоцеле.
Като цяло вярвам доста на тази диагноза, защото моите симптоми изцяло я покриват.
Предстои ми оперция и пластика.
Не знам дали ще е леко и как ще бъде, но пиша всичко това да предпазя жените и да се доверявате на вашите лични наблюдения и преценки.
Мисля си ако чаках матката ми да се смъкне - а тя не се смъкнеше, колко ли още години щях да се мъча така. Няма значение де, но дори лекарката в Русе не ми повярва при колко лекари съм ходила и какви диагнози имам, а тази на професора я нямам черно на бяло - така че стигнах до личния си извод че все пак да отидеш по здравна каса е добре - защото остават и следи кой къде какво е направил и какво е написал, а ходенето на частно води до обратното.
Пожелавам успех на дамите с подобни на моя проблем, ако съм помогнала на някой - ще съм щастлива. Наистина понякога можеш да се луташ доста.
