ДВАНАДЕСЕТИ клас. Рокли, курсове, сертификати..., но още е спокойно на душата

Да е на късмет новата тема!

Спунк,  благодаря! Аз не зная как се пуска нова тема .
Надявам се, че нямаш време за форума от положителни емоции

Благодаря за новата тема!

Благодаря за труда, да е на късмет, спокойна и ведра темата!

Спунк🌹, благодаря за новата тема! Тази година май ще имаме няколко теми. Писателството тепърва ще набира скорост. 😊

Спунк, благодаря за новата тема.
Нека я изпишем само с положителни емоции и с добър тон.

Спунк, благодаря за темата.

Чета ви и се чудя аз какво мисля по въпроса с работата.....
Свалям шапка на дъщерята на Мартеа. Искам и моята да е така, но не е. Тя работи лятото, но ние с баща й не се съгласихме да работи по време на училище, защото успехът й и без това не е супер и не искахме да рискуваме съвсем да се срине. От друга страна се чудя дали не направихме грешка.... страх ме е да не стане да си я гледаме още дълги години....
Така че аз не знам кое е правилното дори за моето дете...  какво остава да давам мнение за чуждите. Но наистина се възхищавам на работещите.

Спунк благодаря за темата.
Тъкмо с младежа говорихме за поредната вноска та след разговора се оказа, че семейната сбирка не трябва да е в деня на бала, предвид организацията им. Помолих хубаво да изясни тези неща, да не се окаже че не е разбрал.
Моят не работи, но достатъчно работи у дома, и помага на баща си по къщата.

С новата тема нека до края й да е спокойно!  На мен отдавна ми е, защото занижих очакванията. Дори и за ДСД-то, което като Годо очакваме от 5 години ми е все равно … На него си му е спокойно по принцип. И аз подкрепям и се възхищавам на деца, които съчетават учение с работа. Ако беше намерил подходяща работа, със сигурност нямаше да го спра.  И без това не “губи” много време в четене…

Благодаря Спунк!
Моят не се е преучил, но и време за работа няма. Добре, че успяхме и успяваме от време на време да го хванем да практикува на къщата. С тия мачове и тренировки и кога учи не знам. Уж знае какво иска да продължи, но не виждам допълнителни усилия от негова страна.

Успех на всички деца в обучението, в избора за бъдещето и в житейското поприще.

Благодаря за темата и дано я изпишем с повече положителни емоции!

Мерси за темата! Изчетох ви.
Стана ми малко криво, че моето дете нито работи, нито шофьорска книжка изкара, нито сертификат за език изкара, нито успеха му е отличен. И с портфолиото за кандидатстването се спихнаха нещата. За рокли, фотографи и купони за бала и дума не може да се издума...  Децата на приятелски семейства също са дейни, амбициозни, красиви - евала! А моето го мързи и фон дьо тен да си сложи и си ходи пъпчиво и без гадже, но си е на мама пиленцето. Ще ми е мъчно, че няма да е реализирано, но ще си го гледам. А и на кого да се метне? Мама и тати и те мързеливи и не амбициозни

 На мен най-милия ми спомен от моите родители ми е, че не ме насилваха в нищо и че имах алтернатива:
- Не ми харесва тази работа!
- Ми добре маме, напусни! Докато сме живи, все ще ти помагаме.
Да имаш свободата да не си под стрес, когато не си готов за велики подвизи е голямо предимство и реших, че щом моите родители са ми го дали и аз трябва да го осигуря за децата си, доколкото мога. Може би не изгражда твърд характер, но еб@ла съм го и характера в този живот.
Това последното не като упрек към тези, които ценят труда и чиито деца са бробени и амбициозни, а към тези които се трезаят, че техните са от другия вид.

А относно личните родителски драми дали правим най-доброто скоро попаднах на следното
Та реших да намаля знаменателя на родителските си амбиции, за да си спестя неврозата. Нищо ново. Баба ми навремето казваше: "Снижвай си проблемите дотолкова, че да можеш да ги прескочиш!"

Горги, да бях разсъждавала като теб навремето нямаше да се стресирам аз самата. Него не можах да променя за добро по моите критерии, хубавото е, че не успях да го стресирам, нито пък му промених самооценката…