ДВАНАДЕСЕТИ клас. Рокли, курсове, сертификати..., но още е спокойно на душата

Дори бих казала,че за спортистите е по-трудно самото кандидатстване, отколкото за обикновения кандидат-студент. Защото първо трябва да си осигурят място в отбора и после на общо основание заедно с другите да кандидатстват. Треньорите не се месят и не участват в административния процес, нито ходатайстват да приемат този или онзи. Отделно си кандидатстваш и в тяхната асоциация на спортистите, където се подават адски много документи(категорично не лично от кандидатстващия) и трябва да бъдат одобрени дали имаш нужното образование и успех!!!, за да те регистрират като атлет. В различните спортни дивизии има различени критерии за начало на преговорите, шът дауни за преговори, колко години след завършването си можеш за кандидатстваш в дадена дивизия, брой места за мъже и жени, различни правила за брой тренировки, за успех,който трябва да поддържаш по време на студенството си, за брой стипендии спрямо пола и спрямо дивизията и т.н. Твърдя, че е адски трудно и стипендии - пълни са нещо като "еднорози" особено за чужденците, независимо калко са талантливи, успешни и прочие. За първа дивизия при мъжете се дават само 9 стипендии в мъжкия плувен отбор от 25-30 човека и това число трябва да стои постоянно 9 за всеки един 4 - годишен период  независимо дали девет човека са я получили или е разпределена между всички или няколко човека в отбора. За жените в D1 числото е 16 стипендии за женския отбор от 20-30 човека. Има спртове, в които можеш да получиш единствено частична стипендия и други, в които няма стипендии примерно за мъже. Само за сведение за миналата година в САЩ има над 26000 плувци и едва 300 стипенди за плуване в Д1 и около 200 в Д2, в Д3 няма спортни стипендии. Дано това даде представа каква е конкуренцията и селекцията не само на плувци от САЩ, но и на такива от цял свят. В две от дивизиите подписваш договори, които са обвързващи - обикновено за година, рядко за повече и преподписваш всяка година, ако треньорът ти реши,че все още има нужда от теб. В противен случай може любезно да те помолят да се включиш в трансферния списък като от момента, в който се включиш там обикновено ти се спира стипендията и трябва да си плащаш и никой не ти гарантира, че ще те вземат другаде. В D3 са високо академичните университети, където регламента е различен. Тук са унита като MIT,  NYU, Джон Хопкинс  и прочие.Предполагам всички са наясно как се влиза в тези изключително селективни университети и това едва след като си си осигурил място в спортния отбор. И за да стане още по-ясно освен разходи за образование,общежитие/квартира, учебници,медицински застраховки,административни и щтатски такси, спортистите-студенти си заплащат лагерите, пътуванията по състезания(обикновено самолетни билети),престоя в хотелите, екипировката и прочие разходи. И като се върнат от състезания, които са по няколко дни почти всяка седмица или през две, наваксват с материала с допълнителни часове при съответния професор.Затова спортистите обикновено не могат да учат професии като медицина, инженерство и прочие. Рядко някой треньори разрешават това и това се уговаря предварително. От плувците, които към момента учат в USA познавам един единствен човек,който не плаща нищо за обучението си, но от другата година ще плаща 10% от таксата и един който твърди, че не плаща нищо. Всички останали доплащат между 6 - 35 хил. долара годишно за обучение в университета. Разходите от личен характер вкл.самолетните билети от Бг до САЩ и разходите като атлети са си отделно