ДВАНАДЕСЕТИ клас. Рокли, курсове, сертификати..., но още е спокойно на душата

  • 51 967
  • 763
# 405
Аз си признавам - ДА (чак брутално може би не, но много амбициозна бях); сега го отчитам като грешка … Всъщност за повечето специалности в университет им трябва висока диплома, което не е постижимо в първа лига, ако детето не е много старателно и не гони успех. Наборът е над тези неща; но пък има безценни “soft skills”, които вярвам ще са му полезни по-нататък.
Виж целия пост
# 406
Искам да ви върна към седми клас - ние брутално амбициозни ли бяхме???

опс, обърках темите Simple Smile С Етомира пишем и в двете, та затова.
Ама гледам, че и тя май ги е объркала. Добре сме Simple Smile
Виж целия пост
# 407
Мартеа, не съм, не съм... сверявам си часовника! Че от ЕГН-то не помня как беше преди 5 години.

Saffron, в края на годината ще ти кажа дали съм съгласна или не за това дали е било грешка. Само да излязат резултатите...
Виж целия пост
# 408
Сега схванах, Етомира Simple Smile който не чете с разбиране....  А аз мислех, че питаш в седмокласната дали ние родителите сме били амбициозни в седми клас Simple Smile И аз днес се зачудих това, което ти питаш тук Wink
Виж целия пост
# 409
Признавам си с младежа бях много амбицирана да влезе в добро училище и колко ни костваше и на мен и на него само ние си знаем. В крайна сметка влезе в една от добрите гимназии. При сестра му бях много спокойна, защото тя знаеше къде иска да учи и направи всичко възможно да сбъдне мечтата си. Но моите деца са коренно различни - него непрекъснато го ръчкам да учи и за това най - често спорим, докато на нея се карам да спира с ученето и домашните 😁
Виж целия пост
# 410
Не съм била амбициозна, не съм се вманячавала в седми клас .
Не се налагаха и допълнителни уроци по бел и математика. Леко и тактично предложих и насочих....но той избра. Влезе на първо класиране където пожела и.... ден  след записването заминах на море.
Къде е това дете сега.... Представа си нямам.
Виж целия пост
# 411
За уроци и натискане за учене, честно да си призная не съм била. Наборът ходи на уроци по БЕЛ само. Тук се записах чак след матурите, защото не исках да се напрягам със сравнения, които неминуемо щях да правя - другите родители какво правят, знаят, а аз - не. 😊
Винаги обаче съм си представяла как като порасне наборът, ще учи в Първа АЕГ. Та единствената ми проявя на амбиция беше хазартното кандидатстване там на емнайсто класиране  с изтегляне на дипломата от училището, в което го бяха приели и бях записала.
Виж целия пост
# 412
Брутално амбициозна изобщо не бях. Бях спокойна, притеснявах се, че ще влезе в желаната СМГ и няма да успява с домашните Flushed. На първо класиране не успя и си влезе в следващото желано училище. Сега обаче не съм спокойна и за него, за седмокласничката даже частична амбициозна мисъл не ми минава.
 етомира, аз трябва да се удавя от пиене Joy
Виж целия пост
# 413
Нас форумът ни помни Trollface Аз натиснах в 7.клас, дотогава нещата бяха изпуснати. Та отдавна си си мисля, че май не трябваше да се напъвам срещу съдбата (по нашия край казват, че е "спроти глава", когато запънеш краката за нещо). Младежът ще излезе с неприятно ниска диплома, която не знам за къде ще му свърши работа, но той гледал и чел в интернет нЕкви инфлунесъри, че дипломата била само една хартийка, която ще прибереш в шкафа и ще забравиш. Свири си на китарката във всяка свободна минута.
Да ви кажа, имам познати млади хора, завършили н'ам кой си филиал на н'ам кой си иниверситет задочно, платено с успешна работа, щастливо семейство с детенце... какво му трябва на човек...

Сега не мога да се усетя как съм. Ще ми е супер гадно усилията, които полага дъщеря ми, да не ѝ донесат желания резултат, но ще го мислим, когато дойде време. Чак не знам какво да напиша в седмокласната и предимно чета Laughing
Виж целия пост
# 414
Аз съм била пренавита, по-скоро. В Пловдив не е като при вас-за най-първи ешалон в годината на набора стигаше и бал 400. Аз обаче все не вярвах, за БЕЛ той си беше уверен в способностите, аз не, вземи тези уроци сега, всички ходят...Може би защото той си имаше цел, а тя беше една от най-високобаловите паралелки, и аз не исках да се разочарова...Е приеха го..втори по бал, щастлив е, но още в края на 8-ми клас взе да недолюбва испанския, пренасочи се постепенно към математика и сега отново има ясна цел.
След жестокото кандидатстване след 4-ти клас с малкия, сега съм направо дзен. Установих, че тогава е била яката амбиция от моя страна. Съжалявам за което, но пък сега наистина ми е добре. Онзи ден си викам колкото искара все ще учи някъде. Той няма цел, аз също. Да видим резултата, пък ще ги наместим. Иначе той е сериозен, записан е само на школа по БЕЛ, помагам му по литература. Не знам кое е по-добре за детето. Аз също не съм амбициозна много, не им залагам някакви високи летви, но ето големия сам си ги слага. И на него съм му казала, че дори да види че е сгрешил с избора си, винаги може да пробва догодина нещо друго. Не искам да им виси чувство за дълг, не и за това.
Виж целия пост
# 415
Сега сме се втренчили в университети, а истината е, че всичко по-нататък в живота им зависи не само от самите тях и какво и къде са завършили, а и от добри обстоятелства, познанства, контакти и хиляди други неща … Да са здрави, щастливи и късметът да е с тях!  Моята борба и амбиция беше най-вече, за да не ми каже после защо не съм го натискала, като съм виждала как стоят нещата … Та така - презастраховах се 😁
Виж целия пост
# 416
Амбиция не знам дали мога да го нарека, може би грешна преценка. Наборката имаше колебание между езикова гимназия и училище по изкуствата. Понеже знаех, че се справя добре с материала по БЕЛ и математика, смятах също така, че уроци по рисуване ще й дойдат в повече в 7 клас, а и да си призная, бях  предубедена за училищата по изкуствата, не я насочих натам. После изкара бал, с който можеше да избира, имаше колебание между корейски, заради К-попа който слушаше тогава и ФЕГ, а аз не я насърчих за корейския. В крайна сметка така и не обикна гимназията, която завършва в момента, и иска да учи творческа специалност. Така че, независимо от амбициите и преценките ни, децата си следват пътя. А каквото е трябвало да се случи, се е случило.
Виж целия пост
# 417
И моите 5 стотинки за амбициите в седми клас. Помагах по предметите, извън математика и литература. Ходиха на пробни изпити, за да видят формата, а аз - да преценя дали подготовката в училище ще стигне за желаните паралелки. Втория път трябваха курсове. Имаха си желание, съветвах какво да правят, за да стане без стрес. Най-големият ми проблем беше да опазя децата от дуднене да не си хабят бала и да защитя избора им.
Сега натискам да учи, за да не ми каже след време, че не съм го правила. Веднъж вече ме упрекна в това, за периода на дистанционното обучение. Отказа курсове, караме на взаимопомощ. После ще ми мрънка и за това, но ще го преживея.
Виж целия пост
# 418
Добре, че ви има.... много благодаря за споделеното. Нямате си идея колко е важно за мен.

Изида, аз бях точно обратното. В седми клас темата ми помогна да не полудея от притеснение. Атмосферата беше супер - със самоирония, хумор и подкрепа. И спрях да пиша в осми, защото момата се сблъска челно с товарния влак и успехът й много падна. Не можах да понеса сравнението с учещите и отлични деца.

Винаги съм била на принципа, че трябва да следваме детето. Но голямото е толкова спокойно и лежерно, че полудявам. Амбициите си бяха нейни, но изпълнението май беше мое. Историята се повтаря в 12 клас. Единственото за което я натиснах по-сериозно беше да пише втори език френски, а не английски и го отчитам като грешка. Дипломата ще е много по-ниска точно заради него. Надявам се това да не е препъни камък за желания университет.
Малката, обаче, освен много амбициозна е и много отговорна и аз идея си нямам какво се случва с нейния седми клас. И като сравня амбициозните майки в седмокласната с моето външно спокойствие, започвам да си задавам въпроси. От друга страна съм виждала как родителските амбиции могат да съсипят едно дете и не искам да го направя. Затова ви върнах 5 години назад. И ви благодаря.
Виж целия пост
# 419
etomira не завиждай. По здравословни причини се наложи да стана веган и от там отслабвам, но пък други неща се опитват да се прецакат. Сега с трима лекари се опитваме да създадем баланс в организма. Предпочитам да съм приятно закръглена, но ЗДРАВА!
С наборката не бях амбициозна. Бях я записала на едни съботни курсове по БЕЛ и МАТ по 3 часа всяко. По МАТ и тогава и сега е трагично положението и беше ясно, че бала няма да е висок. Търсеше се училища с испански и френски, незавсимо от това, кой ще е първи. Като редихме желанията 18-то блесна и беше избрано по външен вид Grin Също се записах в темата около 2 седмици преди НВО - за да не се стресирам.
При малкия съвсем по друг начин седяха нещата. Той беше с амбиция и напъваше още от 5-ти клас. Всички знаете за проблемите с къщата и операциите, които ми се наложиха през май-юни. Детето си се справи абсолютно само (особенно с така кошмарния за него преразказ) и влезе в желаното училище.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия