Магията на изтока - тема 72

Корейската ми новела, която прерасна в webtoon поне са я направили красиво

Докато беше на седмицата на модата в Париж се срещна със създателя на парфюма Delphine Jelk.

Честно казано си мисля, че сезона трябваше да свърши с  епизод 9 ( щях наистина да се питам дали Сая е жив) или поне с  финала на 11 епизод (преди появата на Та Гон). Сега няма толкова голяма интрига. Разбира се, ако няма друг сезон това си е един донякъде приличен финал и всичко, което видяхме от Сая и Кралицата ще си го развие въображението на зрителя.
Обаче в този случай къде остана пророчеството? Новия свят? Промяната? Въобще да не ми се оправдават, че всичко се случва бавно. Предпоставката обещаваше друго.
Много съжалявам, че не ни показаха тримата заедно как си взаимодействат, но пък за това показваха как някакви хора на коне или без коне ходят насам и на там.
Насладих се на сериала и се радвам за щастието на Ън Сом и Жрицата, защото постигнаха целите си и явно са щастливи, но ми е мъчно за Сая.Горкичкият беше изтеглил най-късата клечка от всички възможни. Може и да съм пристрасна (и съм) от тримата харесвах най-много него. Всеки имаше да извърви тежък път, но той беше единствения, който не получи обич през цялото време. Освен това беше най-противоречивия и сложен герой. Не съм доволна от неговия финал. Освен ако няма друг сезон и той да е главно действащо лице. Другите двама получиха своя хепи енд.
Радвам се, че накрая раздвижиха образа на Та Гон. Нямаше как повече да го държат в сянка.
Кралицата си остава моята любимка. Беше подла и добра. Мислеше и имаше стратегия.
Имаше дупки в сюжета, някои клишета и това превърна сериала в предвидим.
Музиката е … няма нищо интересно и запомнящо.
Екшън сцените като цяло са ОК, но по спомен в сезон 1 бяха по-добри.

И за Сая си помислих същото, от тримата харесвах двамата близнаци, от близнаците Dark side ме привличаше повече и беше по-интересен. Ън Сом е на страната на доброто, лесно е да си праволинеен и добър и да носиш промяната, щом предопределен. Сая беше поставен в нетолерантна среда и пред вземане на по-трудни решения, никой не го подкрепяше, всеки го ползваше като оръжие в борбите си. Може би, ако ги бяха противапоставили повече един на друг, да бяха развили тази линия, че Та Гон го е отгледал с тази цел. Да пострадаме и ние повечко, да плеснат с ръце и да се прегърнат накрая и заедно с жрицата да сбъднат пророчеството.
А накрая как прескочихме няколко години, докато спящата красавица се събуди, само дето тук цалуфката беше след събуждането. Странно и набързо измислено ми се стори. През това време синът принцът порасна, а Сая се рееше из океана като "Летящия холандец".
Според мен нещо се е объркало в предаването на преданието, нали знаеш - от уста, на уста и накрая развален телефон.
Но въпреки всичко ми хареса. Също много ме впечатли летоброенето им:Годината на мързеливата мечка, Годината на пеещия вълк, Годината на гладната змия, Годината на приклекналото пиле.
 

Дори не успяха да го убият както трябва. Некадърна работа. Тъкмо реших, че се отърва от драмата и се оказа грешната отвара.
Честно казано ако я нямаше любовната линия с Жрицата и двамата братя (по-отделно) можеше да се получи по-интересно, защото ролята на огледалото нямаше да е само да покаже отражението на Ън Сом на Та Гон.
Ака това е Корея и ще има любовен триъгълник.
Да, малко беше прибързан е края. Около 10 години по-късно. Колко време е пътувал Сая? Или се връщаше?

Баща му чува, опитва се да има група, за да впечатли първата си любов, която не е майка му. Влюбен е във виолончелистка и тук става още по завързано, защото виолончелистка не е истинската виолончелистката. Нейната дъщеря и се е сменила с майка си, за да промени бъдещето и пак благодарение на странния музикален магазина негов собственик е Jung Sang Hoon.
Бащата вече си взаимодейства  с бъдещата си съпруга, но за него е повече приятелство, но за нея не е точно приятелство.

Имаше един много забавен момент. Синът от бъдещето се среща с виолончелистката през 1995, разпознава я и я нарича аджума. Горката беше много възмутена.

Странно-забавно бих казала. Най - вече Рюхей в този образ. Много точки, много масажи,...
Песента / мелодията на края на сериите ме подсети за моя неприятел Юма Кагияма и кратката му този сезон.

Ей така като прочета, чуя, видя периодично това и решавам " ок, ще почна да не си забравям и да го прилагам". Но много често аз правя кавърдисан ориз. Като плънка за сърмички. Почвам с мазнина и ориз, след това добавям постепенно лук, меродии и поетапно течност. Та ориза ми трябва сух. И ей така редовно се разминавам с възможността да го мия и кисна. Мързел ли е да го опишеш. А особено за миенето често ме е срам/яд че го пропускам.