Тандори, разбирам я напълно тази твоя позната. Като живееш дълго време в чужбина, инстинктите за самосъхранение от неблагодарността (или дори да кажем неуважението, показано по много нелицеприятен начин) са занижени и хората страдат, защото се чувстват наранени. Те вече са свикнали на други отношения между хората.
Случка с мои познати тук. Посрещат, настаняват в тяхната къща 5-членно семейство емигранти от Бг. Дошли с малко пари, без език и търсена професия, семейството остава повече от два месеца, като няма и изглед скоро да се изнесат. Нашите познати правят намек, като в крайна сметка онези се изнасят, но сега, където срешнат българин, почват да плюят по добрите хорица. Няма значение, че им е било помогнато страшно много-посрещане, настаняване, каране с колата, намиране на училище за децата, спане, ядене. Еми, това Ганьовщината си е наш патент. Имам и други случки, ех. , книга може да се напише "Бай Ганьо-емигрант".