Развод и друга жена

  • 7 222
  • 125
Здравейте по-рано бях писала тук,за моя проблем,с мъжа ми стигнахме до крайното решение за развод понеже положението не се търпеше повече. Разбрахме се за всичко,аз взех попечителството на детето ни ,тя е на 5 годинки и си живее с мен взех си жилище,не можеше да останем в неговото.  И започнах почти живота си отначало.  Бях се примирила с положението и това как се развиха нещата . Да уточня само не живеем заедно от около 5 месеца,но от развода мина 1 месец.  Вчера той взе детето за да ходят на разходка когато се прибра тя имаше подарък и ми каза че това е от една приятелка на баща й с която той я запознал и тя имала дете и си играли. Стана ми много болно и мъчно не че не го очаквах а просто ме заболя. Но нищо не казах заради нея не знаех тя какво е разбрала и как приема нещата и замълчах. Започнахме да редим пъзел и тя ми каза ,мамо спокойно тя ми е приятелка само казах добре мамо няма проблем.  След което тя започна аз не искам той да е с друга жена нито ти с друг мъж искам си моето семейство иначе няма да ви обичам и двамата. Започнах да се опитвам да излезна от ситуация и да й обяснявам че такива неща се случват и че сега баща й просто я е запознал с негова приятелка нищо повече и да сменям темата след което тя започна ама аз не искам той да е с друга ти сама чули казах й че след като тя е до мен не съм сама и никога няма да съм но тя се разплака и аз едва си сдържан сълзите пред нея но не показах нищо,за да не я обременявам и разстройвам повече. Опитах се да говоря с него ,че живота е негов нямам право да се бъркам в личните му отношения ,но щом касае детето касае и мен и че е прибързал че тя посещава психолог заради нашата раздяла и тъкмо бях започнала да я стабилизирам,след което той каза че нищо нередно не е направил и това си е неговия живот и той е срещнал неговия човек.  Не съм егоистка не съм злобна просто не искам детето ми да страда в тази ситуация.  Не бих тръгнала да му правя проблеми,мръсно или други такива драми,нито искам ,нито имам право на това. Ако може някой да ме посъветва как да постъпя ,какво са направя ,за да не се отразява това на детето ми . Да излезна от ситуацията и аз ,да не ме боли да спра да го мисля и аз да продължа напред. Моля ви имах нужда да споделя и да чуя мнения как да постъпя какво да направя..
Виж целия пост
# 1
Кажи му в прав текст как се чувства детето и му напомни, че той е отговорен за чувствата на детето. Просто да не води другата жена на техните срещи. На детето се консултирай с психолога му как да помогнеш да превъзмогне случката. Това, че сте се разделили с мъжа ти, не е причина той да проявява своеволия спрямо детето. И да, ти си в право да го контролираш и да изискваш от него да бъде баща. Няма кой да го свърши.
Виж целия пост
# 2
Хубавото е, че си се отървала от такъв егоист.
Не мисля, че има вълшебна рецепта за справяне с раздяла освен време и собствена рефлексия.
Стискам палци да срещнеш свестен мъж след като се успокоиш и подредиш ежедневието и живота ви.
Виж целия пост
# 3
Виж сега, детето много ясно, че не иска да имате други партньори. Трябва да се консултираш с психолога какво да правиш и как да постъпваш. Нали не мислиш, че е нормално да не погледнеш никога друг мъж, защото дъщеря ти на 5 тропа с крак?
Просто трябва да се подходи правилно към детето, той е избързал.

Аз по-скоро мисля, че те е яд, че месец след развода вече е с друга и това те наранява.
Виж целия пост
# 4
Опитах се ,започна да говори че един вид злобея и напук правя такива неща ,защото му казах че всичко свързано с детето касае и мен и че не искам по никакъв начин тя да се чувства зле заради тези неща. Да има право,да разведени сме,но въпреки това мисля че. Е твърде рано да запознава дъщеря ни с друга жена и да прекарват време заедно с нейното дете. Нямам против нищо тази жена тя не ми е виновна за нищо . Проблема идва от там ,че каквато и да е тя майка няма да стане на дъщеря ми и не искам това да кара дъщеря ми по някакъв начин да не е добре и да се обременява едва на 5 годинки. Когато трябва да си живее безгрижно детството. Решението за развод беше негово умолявах го но до отмяна не се стигна. За него той е прав и точка.  Не крия че мен също ме заболя била съм 11 години с този човек няма как да не ми трепне нищо,но ще премина през това не съм важната аз в случая ,а малкото човече което остана без семейство.. ще говоря с психоложката дано има някакъв ефект и да й помогне по някакъв начин да не го изживява вътрешно че и от това ме е страх.
Не ме е яд по-скоро ме боли,защото каквото и да е било е баща на детето ми и съм го обичала много. Няма как да не трепне нищо поне на този етап.
Виж целия пост
# 5
Съгласна съм, че е много рано да запознава детето с гаджетата си, но пък не можеш да го обвиняваш за развода. Умолявала си го да не се развеждате? Защо, обичаш ли го още?
Виж целия пост
# 6
Какви са тези приказки, че детето е останало без семейство? И на детето ли така говорите? Нищо чудно, че е такава реакцията му. Напротив, обяснете му, че е нормално след като сте разделени бащата да има друга и вие да имате някой ден друг мъж. А в същото време вие винаги ще си останете негови родители. Говоря лаишки, но затова пък имате психолог, който да преведе детето, а и вас през този период най-безболезнено. В смисъл да ви покаже как вие да разговаряте с детето на тази тема.
Виж целия пост
# 7
Ако прочетете какво съм написала в началото
ще разберете,че не говоря така а се опитвам да й обясня като голям човек ситуацията. Не обвинявам никой,просто съм майка и ме боли. С психолога си ще говоря тези дни простоисках съвет от хора в сходна ситуация или преминали през нещо такова.
Да имам останали чувства към този човек ,но и аз ще продължа живота си без да се намесвам или преча на неговия като е срещнал друг човек. Не съм такава и никога не съм била. Просто ме боли човек съм , изпитвам и такива емоции.  Детето е на 5,но като всички малки деца иска и майка си и баща си да са заедно и аз не изисквам от нея да приеме нещата веднага затова и посещаме психолог,за да не й се отразява това нещо.
 
Какви са тези приказки, че детето е останало без семейство? И на детето ли така говорите? Нищо чудно, че е такава реакцията му. Напротив, обяснете му, че е нормално след като сте разделени бащата да има друга и вие да имате някой ден друг мъж. А в същото време вие винаги ще си останете негови родители. Говоря лаишки, но затова пък имате психолог, който да преведе детето, а и вас през този период най-безболезнено. В смисъл да ви покаже как вие да разговаряте с детето на тази тема.
Виж целия пост
# 8
Нормално е след развода да се случат следните неща:

Мъжа ти да има нови приятелки
Мъжа ти да се ожени пак
Мъжа ти да има друго дете
Ти да имаш връзки и личен живот
Ти да срещенеш човек, с който искаш да живееш
Ти да имаш други деца

Детето ти трябва да мине през всичко това и ти да и помогнеш. Това обаче не означава, че защото я боли да не преживеете тези и много други моменти. Просто бъди там и я прегърни, увери я, че винаги ще я обичате, дори когато иам други и не е център на света ви и бъди д нея докато си изжвее негативната емоция. Тази негативна нееднократа емоция е неизбежна и ти като майка ще сгрешиш, ако я пазиш и търсиш ИДЕАЛНИЯ момент да и се случи нещо.

Сега за теб - нормално е да ти е неприятно, че бившия вече е с друга жена. Позлобей си, пооклюкари го с близки и приятелки и го преглатни. Това е! На него също ще му е криво, когато ти срещнеш човек. Не пренасяйте вашите негативни емоции, че сте заменени към етето - ама то как щяло и се чувствало. То е добре. Справете се с вашата ситуация без да се наранявате и използвате детето.


Виж целия пост
# 9
Подписвам се под коментара на Аида.
Просто детето трябва да разбере, че това е положението и да го приеме. Разбира се, че ще иска мама и тати да са заедно, но това е много важен урок за тях - в живота не става това, което искаме. В крайна сметка той има право на личен живот и да представи новия човек до себе си на дъщеря си. Моята от съвсем мъничка знае и ходи при новото семейство на баща си, знае, че е това и никога е е имало драми.
Потърсете наистина психолог, който в игрови метод да ѝ обясни, че това са нормални неща и да се съхрани психиката ѝ. И двамата, като родители точно това трябва да ѝ обяснявате, а не да гледа как го обвиняваш или се дърпате. Разводът е много тежко изпитание за психиката на децата, помогнете ѝ да премине през това по-леко.
Виж целия пост
# 10
Разводът е факт. И  е съвсем нормално и двамата да имате и други партньори, евентуално бракове. Затова се налага детето да свикне и да приеме нещата. Ако не можете сами, наемете психолог, но не може заради детето да не живеете живота си.
Виж целия пост
# 11
А защо мъжът ти е поискал развод? Заради другата жена ли?
Виж целия пост
# 12
Единственият ти полезен ход е да обясниш на детето, че вие с бащата не се обичате вече, но нея винаги ще я обичате и винаги ще бъдете нейни родители. За новите партньори трябва да разбере, че те не променят факта, че оставате нейни родители. Трябва да разграничи отношенията между мъж и жена от тези към детето/децата им. Дори да опита да говори за вас тримата като семейство, трябва веднага да реагираш, че тя е семейство с теб и семейство баща си, но вие двамата не сте. Това е
Виж целия пост
# 13
Каквото и да направите, и на 10 психолога да ходи, детето ви ще се чувства като дете на разведени родители.
Единственото, което ми се струва за правилно е да й говорите спокойно, че тези неща са нормални при разделени родители, баща й да си има приятелка, важното е, че я взима редовно, приятелката му се държи добре с нея и т.н.
Няма как въобще да не й се отрази развода. Ако ви вижда позитивна, а не тъжна, ще е по-леко.
Виж целия пост
# 14
А защо мъжът ти е поискал развод? Заради другата жена ли?
Не ,защото беше болезнено ревнив и това че започнах нова работа на която работеха повече мъже започнаха скандали че спя с с онзи хората  му казали,той знаел предполагал стигнахме до там да се кача на детектор на лъжата,за да му докажа че нямам отношения с никой. Звучи нереално,но той винаги е имал мисли за изневери не пожела да ме чуе не пожела да говорим беше си навил че нещо има скандали нон-стоп гонел ме е от вкъщи посягал ми е. Като цяло много неща съм видяла от него но нито аз искам да изглеждам жертва нито него да изкарвам виновен за всичко. Така е трябвало да стане. Изневери и други хора не е имало поне от моя страна за негова не знам. Просто в стремежа си да ми покаже че не съм незабравима и една веднага се втурна да търси друга жена ,за да не. Е сам. Докато аз все още не съм на този етап не мисля че сама да остана е вариант Просто не го мисля към момента точно това. На 29 съм все още мисля че има време,но каквото е писано това е. Вече не искам и да го мисля.. преминавам през тежък и труден период и искам само да мине и да ни е по-леко и на двете.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия