Много силен страх от раждане

Благодаря много на всички мили дами , които отделиха време да разкажат как е било при тях и да успокоят притесненията ми .
Притеснявам се че ще ме боли , също така понеже съм много чувствителна и съм с ендометриоза , която предизвиква много и различни видове болки при мен и дори на този много ранен етап лекарят ми ме съветва за секцио,за наше успокоение.
Знам че звучи малко егоистично че говоря относно себе си толкова много,но все пак каквото е на мен се отразява и на бебето и това не е нещо , което да подминеш със лека ръка .
Пък  имена и разни артикули съм харесала още преди изобщо да мисля за дете 🤣🤣.
Желая Ви много здраве и любов с вашите слънца.

И двете ми деца се наложи да са оперативно. 7 часа по-късно си го кърмех първото бебе седнала и си го носех на ръце, беше 4кг. Да естествено, че имаше дискомфорт на мястото на разреза, но той е като силна мускулна треска. Много по-гадно е да те боли жлъчка например, от опит казвам, а аз съм с висок праг на търпимост. За сметка на това, няколко мои приятелки месеци наред казваха, че не се чувстват напълно добре след нормално раждане, а някои сядаха на една страна. Не лобирам за секцио, казвам само че е индивидуално и е до нагласа. Намери някакви занятия по медитация, много са ми помагали като изпадна в дупка. Успех!

Мила wildsoul, не е толкова страшно, колкото си го представяш. Все пак това са няколко часа, и напълно естествен процес. Ти участваш, само когато трябва да напъваш. Преди това си пестиш силите за самото раждане.
А ако си със секцио, тогава е една рутинна операция, каквито се правят много. Няма място за паника, а целта си заслужава.
Желая ти да да се насладиш на бременността си, това е прекрасно време!

От 10 години страдам от тревожност. От 5 посещавам психолог. Прекарах цялата си бременност в силно изразена такава. Имах лека бременност чисто физически, последния месец само почнах да качвам кръвно. Наложи се секцио. Като чух секцио още повече се паникьосах. Седмица преди датата си бях в пълна истерия. Е, дойде деня на секциото, мина изключително леко, оперираха ме сутринта, вечерта вече бях на крак. Да, боли. Две седмици след него все още понякога ме боли. НО! Гледайки назад, ще ти кажа, че да те е страх е най-нормалното нещо. Да, няма от какво, но всички знаем, че това не променя факта, че се притесняваме. Искам да Ви кажа, че и това ще мине. Ще родите и ще забравите за всичките страхове. И не ме разбирайте погрешно, ще се появят нови. Но и това е нормално. Всичко ще е наред! Лека бременност и раждане!

Авторке, работи по въпроса със страха, защото бремеността и раждането са само началото на един процес, от който връщане назад няма. Детето има нужда от уравновесена майка, която може да действа адекватно, когато кашля, има висока температура, сбило се е в училищния двор, тръшка се, че не иска да ходи на училище,… Така че работи върху себе си.

Забелязала съм, че синът ми ( на 5 и половина) реагира спрямо моята реакция. Ако запазя хладнокръвие, той също не се стряска от възникналата ситуация. Хич не ме беше страх от раждането. После обаче като почнаха разни боледувания и падания - бели косми ми се появиха.

И аз изпитвам ужасяващ страх от раждане. Няколко пъти съм имала кошмари, че съм в напреднала бременност и трябва да раждам. Оле майко, помня чувството на безнадеждност... Ревала съм насън. Ужасен кошмар.  Не е за всеки това.

Е как ще не е за всеки? Момичета, не е хубаво така да се говори. Имам чувството, че от толкова много филми и информация, модерната жена направо вече не знае къде да се дене. То не беше раждане с дула, то не беше раждане в йога поза, ма във вода, ма с някой да ти държи ръката, че да снима процеса… Вижте, женското тяло е напълно пригодно да износи и роди бебе. Всяка бременност е като “ рестарт и ъпдейт”  за женския организъм, не си го измислям. Много близка приятелка е АГ в Токуда, с нея доста сме говорили и тя ми е казвала, че бременноста много подобрява общото здраве на жената.

Не е за всеки това, докато не му дойде времето.
И аз изпитвах/м панически страх от бременност и раждане (било то естествено или секцио).

Случи се, че забременях (не беше планирано). Обмислях аборт само заради неистовия си страх. Реших, че само заради моя страх не мога да прекратя живот и го задържахме. Родих секцио (бях в пълен ужас). След като мина всичко си дадох сметка, че най-страшният момент от цялото преживяване беше самият страх. В операционната беше пълно с персонал - веднага готови да реагират. На опрационната маса не усешах никакава болка - само дърпания. Всички бяха много спокойни и на моменти се майтапиха, виждаше се, че за тях това е рутина. После в стаята ми след операцията пак не изпитвах болка, защото упойката все още ме държеше. След като упойката ме отпусна, започнах да усещам контракции от контрахирането на матката - нищо страшно, беше като по-силни менструални болки. За няколко часа преминаха. После болката (като много силна мускулна треска) беше само при движение (ставане, сядане, лягане, обръщане). На раздвижването на другия ден най-трудното беше първото ставане - пак казвам болеше като много силна мускулна треска. След всяко следващо ставане беше все по-лесно. Донесоха ми детето още след раздвижването и си го обгрижвах сама без никакъв проблем (е, малко бавна и приведена заради мускулната болка, но абсолютно способна да се грижа за него).
Като видях какво е - още в родилното реших, че искам второ дете.
Минах през 4 бременности (една неуспешна) и три секцио - и това за човек, който изпитва ужас от раждане (естествено или секцио). Просто искам да кажа, че в случая на секциото (защото нямам опит с естесвено) нещата не са толкова страшни. Да, има си болка, но не е нетърпима. Има си белег, но не изглежда като касапница - още след махането на превръзката се вижда просто една черта като порязване. Възстановяването в повечето случаи е бързо - още на другия ден можеш да си обгрижваш детето. Само първите дни си боли като много силна мускулна треска, после с всеки изминал ден става по-скоро като дискомфорт. И обикновено до 2 месеца след секциото вече не усещаш нищо (в повечето случаи даже доста по-рано, аз лично до две седмици вече бях ОК).

Да, има си рискове, както при всяка операция. Но и при естесвеното раждане също има рискове - там нещата са доста непредвидими, и да, жени са умирали в миналото. НО в днешно време тези рискове са минимизирани - медицината е вече на добро ниво с добри специалисти и те знаят как да реагират във всяка една ситуация.

Също така забелязах нещо странно по време на бременностите. Когато съм бременна страхът ми от раждане се притъпява. Не изчезва, но някак си отива на заден план - водещото става дали бебето е добре и дали ще бъде добре по време на раждането. По време на цялата бременност тялото претърпява много физически промени, за да се подготви за раждане. По същия начин хормоните променят и психическата нагласа на жената и й помагат да приеме по-лесно предстоящото раждане.

Жените раждат откакто свят светува. Това е естесвен, физиологичен процес и тялото знае какво да прави. А секциото е рутинна операция с бързо възстановяване. Важното е вие да не пречите на естественото раждане или на възстановяването след секцио с вашите страхове, които водят до стрес и т.н.. Защото реално страхът е този, който ни дърпа назад и прави нещата мнооого по-трудни. Когато има хладнокръвие всичко се случва много по-лесно, защото съзнанието ни е ангажирано на 100% със случващото се и вместо да пречи на процеса, то го подпомага.

Авторке, има много клипове - всякакви раждания, поне имаш възможността да нямаш страх от неизвестното.
Раждането и грижите за бебето могат да сложат край на депресиите ти.

И аз изпитвах ужасно силен страх от раждането и двата пъти. Но когато започне раждането страхът изчезва. Направо невероятно за мен, но е факт. Природата го е предвидила, от някъде ти идват сили и вече няма страх. За нормално раждане говоря, но предполагам, че и за секцио ще е същото. Ще го мислиш много предварително, но като дойде момента адреналина те държи, мобилизираш се и всичко минава.

Второто раждане понеже ми е прясно преди няма и 2 месеца, умирах от страх, направо не си представях как ще отида в болницата, чак паника ме обземаше. Освен това накрая бременността ми беше много тежка, направих БТЕ в 7-ми месец, последните 3 месеца имах учестен пулс, стигаше до 150, задушавах се, не можех пет крачки да направя, изкачвах стълбите с почивки и много зор.
Чудех се от къде ще намеря сили да родя нормално и дали сърцето ми ще издържи, а секциото беше силно противопоказано заради тромба.
Когато контракциите зачестиха и ми стана ясно, че ще се ражда днес, страхът просто се изпари. Отидох супер спокойна и позитивна, чак не ми се вярваше, все едно не бях аз, а гледах отстрани. Родих много бързо и сърцето ми, както става ясно, издържа.

Ще мине и това.

Мда, именно, това е далеч по-съществено. Раждането минава и заминава, а оттам тепърва се започва с отговорността.

Иначе, аз дори се сбогувах с котката ... тайничко, че мъжа да не помисли че съм пълно хахо, все пак за половин знае. Имам желязна психика, но грам не нося на болка и се бях паникьосала съвсем.

Аз съм силно тревожен човек , родила съм 2 деца. Да много ме беше страх от всичко , но ако знаете колко много съжалявам , че се отдадох на страховете си. Пропуснах велики моменти като да се радвам, че в мен расте живот и т.н. Въпреки това с много почивка и релакс си избутах до края и родих и двата пъти секцио. Няма нищо страшно ,болката се забравя веднага след като чуеш и видиш бебето . Както са ви казали момичетата по назад - бременността и раждането са буквално най лесната част.Моят съвет е да използвате 9те месеца за почивка и събиране на мислите. Това е уникален момент който не всяка жена в днешно време има привилегията да изпита. Млада жена сте и сега е перфектния момент за раждане. Отне ми 10г от които 4г работих с психолог докато осъзная , че пропускам най хубавите мигове от живота си в глупава тревога . И какво промених като се тревожех толкова години-нищо. Съсипах себе си само, за това моят съвет е не правите същата грешка , раждането е естествен процес и няма неродили жени. И двата пъти ме беше страх , и двата пъти мина перфектно и на края бях адски щастлива. Всичко ще бъде наред !

Някъде четох, за една от актрисите на Сексът и града, че няма деца, защото когато е била малка гледала някакъв филм и е имало раждане, това остава трайни следи в съзнанието й. И гледам реално раждане по някаква чужда телевизия, яде, пие, смее се, позаболя я, сложиха и упойка заспа, после набързо се роди бебето и това беше. Виждаш ли огромната разлика от двата сценария. Намери си лекар, болница и го карай по-спокойно.

Почти всяка жена изпитва някакъв страх или се притеснява как ще мине раждането.При мен беше така през първите три месеца.
После,когато за първи път усетих бебето да мърда,когато разбрахме какъв е пола,започнах да мисля за други неща-как ще обзаведем детската стая,каква количка ,каква кошара ,какви дрехи ще купим...какво име ще изберем...
През 7,8,9 месец бях като слон,не можех да си вържа обувките сама,потях се в жегите и нямах търпение бебето да се роди.
Родих със секцио с пълна упойка.
Нищо не разбрах...
Влязох в болницата предната вечер.
Сутринта-секцио.Легнах на операционната маса,сложиха ми абокат на ръката,после помня само гадната миризма на чесън-от упойката  и ....нищо друго..
Събудих се нямах болки,бяха ми сложили обезболяващи.
Донесоха бебето да го видя.
На следващия ден ме раздвижиха.Бебето беше при мен.
На третия ден вървях нормално.
Възстанових се много бързо.
Вкъщи бяхме само двамата със съпруга ми и си гледах бебето сама.
Днес 14 години по-късно дори белегът ми не се вижда.
Но е много важно кой доктор ще направи операцията,Аз имах пълно доверие на моя.