
Заради децата каня определени роднини . Да усетят семейна принадлежност, сплотеност да изградят връзка с дядо си, чичо си, евентуално да поговорят, поиграят с тях. Да, но децата са интуитивни и усещат, че са нежелана, досадна компания. Големият ми казва на малкия: " Ари, хайде да отидем, да играем в нашата стая, че вдигаме шум и пречим на дядо да си гледа телефона". Не мога да разбера, как не му стана неудобно от тези думи. Контактуването с деца не се изчерпва до " как си" да получиш отговор, да се подсмихнеш и отново да се втренчиш у фейсу. Особено пък и тези деца като не си ги виждал месеци наред. Както и да е. Още преживявам това, че " си е направил труда да благоволи, да ни посети". Ще каже човек, че сме някакви туземци от Амазонската джунгли и ни е обърнал внимание самият крал Чарлз III. Приключвам с тази тема. Здрави да сме, другото ще мине. " Всичко тече", както е казал Хераклит.

поне първите три епизода. По-нататък не щЪ.