Февруарчета 2024 - Тема 8

аз имам доста пълни но специално раждане с пълна НЕ , само ако нещо случая спешноста там не го налага . Моя позната роди така и ситуацията беше такава и беше баш при Вецев и детето  и ще става на две а тя беше в доста депресия заради това че не си го видя . Та не не бих го правила. Ние и с името не можем да решим а вече куфара тря стягам извинете 😀

Това с депресията-от всичко можеш да хванеш.Една позната изпадна в депресия,че не успя да роди естествено и се наложи секцио и това й стана идея фикс,така че зависи от нагласата и от психиката.

тъй де , ама те и по приницип пълната не я слагат на 1 място. Тоест тря да има причина да ти я сложат за секцио специално

Здравейте!
Днес бях на късна фетална, всичко е наред с мен и бебето- юнака е 1.460 според АГ си е добре. Аз по-лека лека взех вана със стойка, стерилизатор,  шишета и гнездо. Взела съм малко бодита за новородено, имам и някой 3-6 месеца, но по препоръка не се затрупвам. Очаквам електрическата помпа за кърма и идва времето за кошарка- тепърва ще избираме.
Направихме и скромна фотосесия вкъщи… След празниците ще говорим за раждането, аз все още не знам кое предпочитам… Но според АГ карам спокойна и лека бременност - така се е чувствам. Няма да мрънкам че съм бъчва, но пък не се спирам, постоянно ходя пеша, хода на курс и си върша всичко както преди вкъщи. Светли празници на всички ! Бъдете здрави - това е най-важно! Хубавото предстой!

Mlqs, в коя седмица беше ти?

29 + 2 дни, вървим със седмица напред . На 06.01 ще ми пускат 45 дневният болничен. Все още не съм решила как искам да раждам, нашият юнак се е разположил главично. Както винаги АГ измери шийката и каза че е идеална- винаги с вагинален я гледа.

Мляс прекрасни сте ❤️

За следтодилната депресия фактори много. Мен ме хвана, защото ме приспаха по време на секциото(вече ви разказах кка не ме хвана епидуралната) и не си видях бебето. Чак след няколко часа ми го показаха през стъклото на неонтологията и то защото на санитарката ѝ дожаля за мен и ме избутва с леглото до отделението.
 Освен това се чувствах ужасно виновна, че не забременях естествено, не родих естествено и не можех да кърмя първия месец, заради ковид. Пълен емоционален крах. Но аз съм си и предразположена, тъй като съм борила ОКР и генерализирана тревожност. Слава Богу се справих сравнително бързо, иначе терапевтът ми беше готов да направим онлайн разговор, че да ме успокои малко (вече не ходех при него от две години, но винаги бе насреща, ако някой има нужда от терапевт в София, го препоръчвам с две ръце).

Моят съвет, момичета, е да не се обвинявате за нищо. Всичко се случва с причина. Важното е накрая с бебоците да сте добре, вкъщи и обгрижванинот от мъжете. Другото са бели кахъри. Любов и здраве само да има ❤️

Забелязвам,че депресия има тогава,когато има определени очаквания,които обаче не съвпаднат с реалността и съответно няма приемане на ситуацията,а има съпротива.Ако се приеме ситуацията такава каквато е,без съпротива,обвинения и чувство за вина и страданието изчезва.

Моето мнение, е че трябва да бъдем малко над нещата и да забравим за страха. В крайна сметка ще раждаме, за това е пригодено нашето тяло. Разбира се, че ще има болки.. дали нормално, дали раждане с операция.. , но в крайна сметка не сме заболели от нелечима болест,  и няма да ни мъчат месеци, години наред. Всичко отминава за 2, 3, 5 дни... Не си натрапвам мнението, лично аз така се справям с демоните в глава си.

Всяко нещо в живота има време и пространство и колкото и да бягаме от нещо, то просто се случва. Опитайте се да слушате вътрешния си глас и всичко е преходно. Ще влезем в болница, ще родим по един или друг начин и ще си ходим вкъщи с децата. Аз като веднъж минала по този път, макар и с епидурална упойка, повече се притеснявам от момента на прибиране вкъщи. Имаме си и кака от първия ми брак, ходеща на училище. Ежедневието на всички ще е адски забързано и натоварено и чисто психически се чудя как ще бъде, но вярвам, че ще се справим и с това.
Цял живот съм имала страх от силна болка и това да ми е лошо, имала съм и паник атаки като бях на 20 години. С времето разбрах, че животът е постоянно преодоляване на страхове, за да съумееш да си позволиш лукса да бъдеш щастлив.
 Първата бременност ми говориха все за секцио и че няма да се справя с едрото бебе. Поревах си, не спях по цели нощи от страх, никога не са ме оперирали. Изпитвах вина, че не е моето нещо и ще се наложи да ме срежат.
 Оставиха ме да си раждам нормално, влязох зарди високо кръвно и на ден 4 почти преди изписване взех, че родих. Двойна доза епидурална след пети см разкритие, тъпия страх от болка ...плюс кръвното. Лекарката ми сложи и окситоцин. И я попитах какво се случва, а тя...Ами то хубаво си с упойка, но бебето не излиза...навън, навътре...е в крайна сметка тръгна процеса и през минута контракции за 40 минути . Гледах часовника , викам не мога...и лекарката каза, вече е късно ти си на финала давай....и докато го каже се мотивирах със сълзи в очите и бебето изледе. Дадоха ми я, никаква реакция от мен,пълен шок 😊 Освестих се, а тя една дълга и слаба и леко синя...и много гладна и ревнах с нея. Лекарката ме шиеше и се смееше и повтаря..ти си го избра, ти си родена да раждаш, съжалявам че те карах секцио, бебето вървеше с едра глава.
Сега бебчо е главично от два месеца, храни се добре покрай инжекции и витамини и когато питах лекарката как вървят нещата, ще успея ли естествено, тя ми каза така..(това в друга лекарка)  - веднъж ви родила , ще се справим пак 🥰 Единствено съм предупредена, че уикенда нямат анестезиолог за епидурална, идвали нощни смени само и за спешно секцио.
Също изпитвам страх от пълни упойки, няма да разказвам за миналото си, имам си причина. Страх ме е и от секцио с местната упойка, но ми казаха, че в момента, в който те усетят лабилен и ти дават успокоителен коктейл. И реално си виждаш бебето и се съвземаш сравнително бързо.
Раждането ми беше сравнително леко, но много плаках около месец всеки ден,че бебето не ми е в корема, а е до мен, трудно ми беше да осмисля какво се случи, чисто емоционално.
Така че, мили момичета, животът в колело, върти се и всичко минава, заминава, идва нещо ново...със своята надежда, страх, преодоляване и т.н.🤗😊🥰🍀❤️

Абе, хора, я дайте нещо по-оптимистично, аз от сега ще почна да се депресирам. А според мен съвсем не е задължително Ми ще е гадно, ще боли, пък ще мине. Аз по-голям страх към момента нямам от това 1) да не тръгне да се ражда по-рано и 2) да го опазя жив първите 1-2 месеца докато натрупам поне някаква бегла увереност На нас каквото ще ни се случва - ще ни се случи. Ама тия малки животчета нямат избор и са зависими от нас, така че я да се стягаме всички и да приемаме, че животът е шарен и няма универсален стандарт Знам, че заради хормоните ще променя позицията след раждането и ще имам слаби моменти, но за тогава точно ще си чета ей този коментар или ще инстурктирам ММ да знае от какво имам нужда да чуя в такъв момент (той и сам се сеща, де).

Напълно съм съгласна с теб! И аз преживях доста неприятно първо раждане. Почти 24 с болки, после 12ч на системи окситоцин и накрая спешно секцио. Плацентата ми се пръсна по време на операцията от контракциите. Така, че съм изпитала болките и от едното и другото, но всичко отминава и остава само спомена.
И мен в момента повече ме притеснява как ще се оправям с дете и бебе и цялата щуротия, която ще ми падне на главата. Но не сме и първите, и по този път. Само здраве да има!

тъй , наспах се аз ( наспах се в кавички защото тва мойто не ми дава да спя до 12:30-1 през нощите и после се буди в 6 да похълца и да ми почопли пикочния мехур нали ) та , реших че ще се чуя аз с Имир и ще си платя И акушерка И Вецев. Ще изчакам тоя алтавия нумеролог който 3 дена ме занимава с плащането му и записвания на часове за да ми каже че трябва да платя и да запиша час 😀И де реша дали ще се стимулираме дали ще чакаме или ще се секционираме планово или де пробвам вбаг с акушерка с опцията обаче ако не издържам Вецев да ме среже отново

Тони ще го пазиш жив, спокойно 😄 Бебетата далеч не са толкова крехки и са много по-издръжливи, отколкото си представяме 😊

Ще си позволя един съвет към тези с първо бебе - момичета, бебетата са ни много важни, но и вие сте важни! Не се затварят, не се поставяйте на заден план и не игнорирайте болките/тревогите си, след като се появи бебето, защото трябва да сте силни, че нали вече сте майки!
Има една много вярна мантра - спокойна мама, спокойно бебе! Грижете се И за себе си И за бебето си!

Не случайно в случай на проблем в самолетите първо слагат кислородна маска на майката и чак след това на бебето. Защото то не може да оцелее без мама.

И също така, понякога ще трябва да поставяте своите нужди пред тези на бебето, за да може да сте адекватна и щастлива майка. И в това няма нищо лошо. Не, не сте егоист. Не, това не ви прави лоша майка.

А го разбрах по трудния начин. Вие вероятно също 🤣 Така сме устроени 🤷

да знаеш как поставях  нуждите ми с дъщеря ми
кърмех я в тоалетната докато имам растройство а то се дере 😀Но иначе да понякога трябва да мисли човек и за себеси