Имотен казус

Когато няма сговор, трудно ще се разберат. По-малък или по-голям дял не означава повече или по-малко права.
Тоест този с по-големият дял не може сам да решава.

Вариант: доброволна делба, ако и двамата склонят.

Вариант 2: дело за делба. Става бавно и е разправия, но в някои случаи е единствен вариант (казвам го от опит).

Потърсете си добър адвокат, защото тези казуси, особено с роднини са много сложни!

Аз само не мога да разбера как правото на строеж е само на един човек, а изведнъж и другия се оказва съсобственик. Другият може да е съсобственик на земята, но не и на постройката, щом има преотстъпено право за строеж.

Преотстъпеното право на строеж е за 1 декар. Парцела се разделя на две, строи се къща на два етажа в единия от парцелите, където живеят родителите, другия парцел го преотстъпват на другото дете. Този, който живее с родителите си получава като дарение единия етаж, с условието на старини да се грижи за тях. Другия наследник си построява къща в другия парцел (Труд, материали с помощ пак от родителите, но не изцяло). За да е честна подялбата, единия от родителите обезщетява с пари от пенсионирането си, тези които строят къща в съседния парцел, и да не предявява претенции след време за тази въпросна 1/2 от етажа им. Проблема е че няма нищо черно на бяло. Въпреки това, въпросния наследник не отрича за това че ги е получило, но е искало да инвестира парите, но е последвала деноминация и не са могли да бъдат похарчени. Затова сега не се чувства длъжен да не предявява претенции, тъй като обезщетението е “изгоряло”. Извинявам се че така пиша, просто не става въпрос за мен и преразказвам.

Много е оплетена историята. Ако разбирам правилно това "право на строеж", е само устно, няма документи за него. Т.е. все едно го няма. Не съм сигурна, че може изобщо да се бутне старата къща без съгласието да всички собственици. Аз не ги разбирам тези хора, които хем не се интересуват от имота, хем се запъват да продадат. Може да почнете съдебна делба, но тогава доколкото знам ако не се разберете може да се стигне до продажба на всичко и да си делите парите наследниците. Като цяло родителите не са улеснили много положението с това, че са разделили парцела, а къщата са я оставили обща. Въобще на другия собственик не му виждам логиката, етажа под наем не може да го даде без ваше съгласие, което очевидно няма да получи, да го ползва също не иска. Тогава най-добре да вземе едни пари за дела си и това е.

Мисля, че случаят е много оплетен и се бърка малко моралното с юридическото. Единият обезщетен, ама парите "изгорели", ама второ, трето.. съдът и адвокатите работят с документи.
Има значение кое е дарение и кое е оформено по друг начин. Дарение се оспорва. Не разбрах родителите дали са живи.

Като цяло адвокат трябва да ви консултира, за да види как са оформени документите. Също така това, че едното дете било взело някакви пари няма особена тежест. Аз утре мога да взема от майка ми и 20 хиляди, защото иска да ми ги даде, ама нямаме ли документи... утре пак съм ѝ наследник.

Това каране на уговорка с роднините е префектен повод за скандали и разправии. Ние стигнахме до там, че брат и сестра не си говорим. Нещо страшно е. Просто злобата и алчността са нещо страшно.

Като не иска, завеждайте дело и толкова. Но все пак намерете адвокат и се консултирайте, защото имате нужда. Можете да пратите нотариална покана, в която предлагате доброволна делба на другия собственик. И ако не желае, то тогава пръстъпвате към съдебна.

Имат документ за правото на строеж всеки за своя си парцел.
Родителите им не са живи и наследниците са двамата.

Право на строеж значи собственост върху нереализираната сграда. Няма как правото на строеж да е било на единия, а собственици на построената сграда да са двамата.
Земята чия е, на родителите ли? За право на строеж се говори (учредява се), когато земята не е или не е изцяло собственост на тоя, дето ще става негова сградата.
Съсобствена сграда не може само единият произволно да реши да я бута, ако това питаш.

П.П. Виж документите и кажи на кого за какво от кого е учредено право на строеж. Нещо не е вярно и не е точно в изложеното. Но почерненото си остава.
За "свой" парцел, ако е твой, няма право на строеж, не ти трябва - то си е част от собствеността ти. Строиш си в него и си свиркаш и сградата си е пак твоя.
Да притежаваш право на строеж, означава, че земята не е твоя, а сградата ще бъде.

Да, нещо нещо не е обяснено добре. Ако парцелът си е твой, нямаш нужда от договор за право на строеж, да нямаш предвид разрешение за строеж?

Допълвам се. Да не би да е разделен парцела, двете деца да са собственици на своята си част. И всъщност детето, в чиято част сега е къщата, да преотстъпва правото на строеж, обаче тъй като и другото дете все пак е наследник на родителите си, по тази линия и то да наследява част от къщата?

До колкото разбирам земята явно е била на родителите и те са дали право на строеж на едното дете да строи, докато са били живи?

Това същото дете се явява и наследник в къщата на брат си. Обаче документално кое как е направено това е важното.

Целият казус не е коректно представен, съответно не се разбира кой какво притежава, за да се даде конкретен съвет. В началото къщата е една, после стават две, като единият собственик притежава цял етаж и 1/2 от другия етаж, а останалата половина етаж се притежава от другия съсобственик, който също така притежава друга собственост в близост. Кой какви пари е дал е без значение.
Никой от двамата няма право да разруши къщата. Всеки от тях има право да продава своята част след като е поканил другия да му изкупи дела и има отказ.

Започвам отначало. Преди години (предполагам около 50), са давали земи (общински мисля се водят), с условието до 5 години да се построи къща върху земята, с цел да се насели дадено място. Правото на строеж и съответно построения имот се наследяват. След години, когато техните деца се задомяват, решават да отидат до общината и да разделят парцела на две, като преотстъпят право на строеж към втория парцел на младото семейство. Така парцелите стават два и са с отделни документи.
Изглежда заплетена история, но всъщност не е чак толкова.

Значи земята, върху която са построени двата имота е общинска? Имате ли нотариални актове за имотите? Иначе твоята идеалната част можеш да продадеш (ще е трудно, но не и невъзможно).

Действително при продажба на идеални части от съсобственик на трето лице (външно за собствеността) дяловете трябва първо да се предложат на другите съсобственици съгласно чл.33 от Закона за собствеността. Това най-често става с декларация от тях, че не желаят да закупят дяловете. Тази декларация се представя на нотариуса при продажбата.
Но според трайната и категорична съдебна практика, ако това не се осъществи, сделката с третото лице не е нищожна, а е относително недействителна спрямо другите съсобственици, които могат в двумесечен срок да изкупят продадените на третото лице дялове, като процедурата се осъществява по съдебен ред. Предвид дълготрайната липса на единия наследник това е малко вероятно да се случи.

Проблемът е, че трудно може да се намери нотариус, който да изповяда сделката и да я впише без декларация от липсващия съсобственик, въпреки че сделката не е нищожна. Повечето нотариуси следят стриктно за наличие на такава декларация.

Има обаче начин да се „заобиколи“ правилото на чл.33 от Закона за собствеността. Може един от съсобствениците да прехвърли съвсем малка част от идеалните си части на купувача, но не с покупко-продажба, какъвто е текстът на закона (в чл.33 е използван изразът „продаде”), а например с дарение. Тогава няма нужда другите съсобственици да дават разрешение.

По този начин купувачът вече не се явява трето лице по отношение собствеността върху имота, а съсобственик, макар и с много малка част. При продажба между съсобственици ограничението на закона да се питат останалите съсбоственици не важи. Така наследниците могат си прехвърлят необезпокоявано всички дялове на купувача, а той в бъдеще да си уреди и собствеността върху дела на липсващия съсобственик.

Публична продан на неподеляем недвижим имот след съдебна делба.

https://news.lex.bg/%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D … 0%B2%D0%B8%D0%B6/

Да общинска е. Имат нотариални актове и двамата. Проблема е, че заинтересованият да откупи не може, защото другия не иска да продава, а от думите му по скоро “би заменил за апартамент”.  Реално етажа е с три стаи, от които едната се води “бомбоубежище”(каквото и да означава). Всичко е за тотален ремонт и аз също съм на мнение, че с продажбата на тази 1/2 няма как да се купи апартамент в голям град🤔 Не знам как ще се разберат🫣

Такъв имот се поддържа трудно. Един ще иска да облагороди, другият ще бие отбой.

Иначе с дело за делба винаги може да се поделят и тогава няма “искам, не искам”, но не го препоръчвам като вариант, ако успеят да се споразумеят.