МОСКВА 🇷🇺

Москва
Москва е не просто столицата на Русия, тя е друга планета. Буквално и усилията да я посетиш в настоящия момент се доближават до това да посетите примерно Марс. Не е невъзможно за организиране, но е трудно. Посетихме я в периода 15-19.11.2023, но ми трябваха около две седмици, за да се съвзема и да си събера мислите, за да предам впечатленията си.
Тръгнахме за Москва с доста обрани очаквания, да не кажа дори и леки притеснения, предимно защото имаше много разнопосочна информация. От една страна медиите ни заливат с новини за това колко зле и зли са руснаците, затиснати и изнемогващи под санкциите на Европа и България в частност, разсипани от разходите на войната и плащащи в мизерия за избора си на управляващи. Съдейки по това очаквахме да видим една издъхваща Русия. Представях си нещо като измъчените и опърпани хора по нашите улици. От друга страна приятели, които често посещават тази столица, ни увериха, че там всичко е прекрасно и ни препоръчваха места, които да не пропуснем да посетим и екзалтирано очакваха датата на полета ни. Та с такива смесени чувства и под угрозата да бъдем ударени на място или в самолета от постоянно атакуващите украински дронове, за които руснаците уж не си признават, се заех да изпълня задачата по организацията на пътуването.
На пръв поглед в интернет пространството Москва не съществува. Нашият цивилизован свят е направил така, че като напишете в която и да е търсачка за самолетни билети полет София – Москва излиза съобщение, че няма намерени резултати. Същото е и с хотелите – напишете в популярните платформи този град и вижте как отново няма да има намерени резултати. Изчезнала е, заличена. Но не бива да се отчайвате – има една страна, която се интересува на първо място от собствените си интереси и за нея не е проблем да осъществява полети до там и обратно, естествено със собствената си авиолиния и с прикачане в Истанбул. Между другото Турция, също като нас, е член на НАТО, но това явно на нея не и пречи. След като си отделите по един ден летене за отиване и за връщане, защото заобикалянето е голямо, може да преминете към резервирането на хотел. В този момент разбрах, че в Русия съществува паралелна вселена. В нея съществува всичко, с което сме свикнали в съвременното си ежедневие, просто е с различно име и собственост. Имат руско приложение Путешественик, аналог на Booking, както и приложение аналог на Google Maps – Yandex map, приложение за московското метро, за времето.........всичко, до което си мислехме, че сме отнели достъпа им и сме затруднили живота им.
Въоръжена с всички тези приложения в телефона си стартирах процеса по избор на хотел. Бързо намерих точно това, което търсех в Путешественика, но веднага се блъснах в следващата стена – не мога да направя исканото авансовото плащане от 1 рубла (2 ст) с моята издадена в европейския съюз карта. Не те, ние сме си забранили трансакциите към Русия. Заобиколих затворената врата и влязох през прозореца - намерих сайтовете на хотелите и направих резервациите си директно при тях без да е необходимо капаро. Платихме в брой в рубли при настаняването. Пак напомням, че до тук всички неудобства са само за нас.
Всяка порочна идея ражда следваща или както казват апетитът идва с яденето, така след като решихме да отидем в Москва някак естествено следваше да направим всичко възможно, за да посетим и балет в Болшой театр. Избрах постановката, но и тук се препънах – сега вече нямаше никакъв шанс да платя билетите с карта и ползвахме жокера „Помощ от приятел“ – решението ви е някой, който е там, да ги плати и да ви изпрати файла по Вайбър…….да, не става с Facebook и Messanger – те също са блокирани. Парите ще му върнете евентуално на място, няма как да му ги преведете – то е като да пратиш пари в отвъдното – можеш само лично да ги занесеш.....евентуално.
Когато пристигнахме видяхме и други заместители – MacDonald’s е заместен от веригата “Вкусно и точка“, Burger King си е там със същото име, но пък предлага Сибир Кинг, Кока Кола е Добрая Кола и т.н.
Запасихме се с рубли в брой, приготвихме паспортите с визите си, които стават бързо и лесно, и поехме на изток.
Москва не просто надмина очакванията ни, тя профуча с бясна скорост край тях и ги остави да и дишат прахта.
Международното летище Внуково е мястото, където се озовавате в днешни дни, ако сте отлетели за тази страна. От септември тази година е открита линия на метрото, която го свързва с центъра на града. Прикачихме се само веднъж и за около 50 минути пътуване бяхме пред хотела си. Намираше се в крайния квартал Сокольники и булевардът пред него беше по-голям от националната ни гордост магистрала Тракия. Билетчето е с цена 65 рубли (1,30 лв) без значение от къде до къде пътуваш.
Връщам се отново на твърдението, че Москва е друга планета. Там всичко е голямо, красиво, чисто и много организирано. Влакчетата в метрото вървят през интервал от две минути, а мотрисите са блестящо чисти все едно току що са излезли от производство. Навсякъде в метрото има много добър интернет, не само има – безплатен е. В модерните мотриси има интерактивни екрани, на които можеш да зададеш начална и крайна точка на пътуване и веднага се извежда маршрут и станция на прикачване. Има и екрани, на които вървят реклами и филмчета за културни и технологични достижения на нацията. Рекламите са за програми за обучение и за свободни работни места. От тях научихме и че във всяка метростанция има точка Чебурашка, където да отиде загубило се дете, както и където да го потърси родителят му, ако го е загубил. Дребни неща, добре организирани. Самите метростанции не случайно са наричани „Подземните дворци на Москва“ – те са произведения на изкуството сами по себе си – мозайки, витражи и статуи украсяват стените и таваните им. Интересен факт е, че ако гласът, който обявява станциите е мъжки, това означава, че се движите в посока центъра. Казват, че е така все едно шефът те вика за работа. Ако гласът е женски – значи се движите къ периферията на града, все едно жена ти те вика в къщи. Освен това се регулира и светлината – сутрин е бяла и ярка, за събуждане, с вечер топла и по-отпускаща. Нещо друго много интересно в метрото е, че са въвели технология, която сканирайки лицето на човек може да задължи дебитната му карта с цената на билетчето и вратата се отваря автоматично. Нужен е само поглед в камерата. Естествено всеки, който желае трябва сам да си активира тази услуга, но тук в цивилизования свят все още само предвиждаме въвеждането на тези технологии. Наказаните вече са ги въвели.
Москва е някакво изолирано място в пространството и времето, където са се запазили отдавна изгубени и заличени в западния свят отношения и ценности. Когато в метрото влезе жена веднага някой мъж става и и отстъпва място, за да седне. На мен ми се случи при всяко едно от пътуванията, а те бяха много.
Хотелът, който бях подбрала беше перфектен – Холидей Инн Москва Сокольники – входът на метрото е отпред с което за 15 минути си на Червения площад. До метрото има и търговски център с огромен денонощен хранителен магазин в него. Хотелът е прекрасен – чист, модерен, с просторни стаи и големи легла, на цена само 110 лв на вечер за двойна стая. В магазина имаше невероятно изобилие от готвена храна и салати, както насипни, така и пакетирани, огромно разнообразие на топли закуски сутринта и щанд с прясно изпечени питки и хлябове по рецепти от различни региони на Русия. Силно ни впечатли и щандът с водката – такова разнообразие не сме виждали, както и множеството пакетчета с различни видове сушена риба. Като казвам, че магазинът е невероятен като асортимент, подредба и качество на продуктите, имам предвид, че у нас няма такъв еквивалент. Храната е евтина, кафето също и е много добро. Откритието ни бяха водките Чайковски и Балчуг, както и бирата Жигули, ама модел, който го няма в Берьозките тук.  По отношение на храната – хапвахме в „Столовая 56“ на последния етаж на ГУМ няколко пъти, а последната вечер и в „Грабли“ на ул. Арбатская. И двете места са с визията на модерна закусвалня, където минаваш с табла покраш щандовете и си избираш предварително подготвени и сервирани порции от супа, салата, ястия, десерти. Цените са прилични и всичко, което опитахме беше много вкусно. Ядохме салатите „Сельодка под шуба“ и „Мимоза“, а котлетът от щука и боршът също много ми харесаха. В ГУМ имаше щандове за сладолед – малки къщички с по една възрастна продавачка вътре с къдрава бяла шапчица на главата. Опашките за сладолед при температура на въздуха вън от (-6) градуса се извиваха със завидна дължина. Много исках да го опитам, но ми беше твърде студено. Другият голям хранителен магазин, който посетихме, беше „Гастроном №1“ на първия етаж на ГУМ. Също впечатляващи тематични щандове, богато и красиво подредени, и много посещавани. Повечето продукти бяха на местни производители, като не липсваха и добре познатите ни западни марки храни и шоколади. Отбихме се и в „Вареничная 1“ – ресторант с много оригинална атмосфера, има няколко от тази верига в Москва, ние лично видяхме два – един в самия център близо до ГУМ, а другият на ул. Арбатская. Там в менюто имаше много интересни блюда, но за съжаление бяхме яли и влязохме предимно, за да се стоплим. Пихме чай от бергамот и жасмин, и хапнахме палачинка с пълнеж от котидж сирене със сладко от горски плодове, полята със солен карамел. Бяха божествени и сервирани в червен сервиз на бели точки. Подложките на масата бяха черно бели и изпъстрени със занимателни игри – лабиринти, морски шах, картинки за оцветяване, като разбира се и на маста имаше бурканче сцветни моливи. Да не скучаете, докато си чакате поръчката. Детайлите са много изпипани и за всичко е помислено.
Улиците вечер са изключително светли и красиви, всички сгради са или осветени от прожектори, или опасани с лампички, което прави картината още по-впечатляваща и внушителна. Особенно внимание заслужават ГУМ, ЦУМ, Большой театр, Централния детски магазин. Всички тези изброени молове са огромни магазини и са пълни със секции на повечето големи световни брандове. Там са, съвсем не са се изнесли в унисон с политиката на изолация. Там вече цените са сериозни. Особено внимание заслужава Централният детски магазин. Когато пристъпихме във фоаето на 5 етажния търговски център, от всички страни хвърчаха сапунени балони на фона на руски детски песнички и блестящите цветни витражи по покрива. В дъното на салона е и къщичката на прочутата Баба Яга, в която децата и родителите им дори могат да влязат за снимка. Приказно и вълшебно е навсякъде.
В крайна сметка за трите дни, които прекарахме в Москва, покрай ангажиментите, които имахме успяхме да се разходим няколко пъти по Червения площад, из ГУМ, ЦУМ и Централния детски магазин, посетихме църковния комплекс Василий Блаженни, влязохме и в Кремъл. Кремъл означава крепост и всъщност се има предвид целият комплекс зад стените. Вътре освен Цар Топ и Цар Камбана има и няколко храма, които предполагам са голяма забележителност за хората от други култури и религии, но за източно православни не бих казала. Внушителен е, но нямахме време за музеите в него, а те доколкото прочетох са забележителни. Посетихме и мавзолея на Ленин – безплатен е и извадихме голям късмет, че нямаше опашка. Гвоздеите в програмата ни бяха посещението на Балет в Болшой театр, както и това на ВДНХ – най-големият фестивален, изложбен и увеселителен парк в света. Той наистина е внушителен и впечатляващ с размерите, пищността и красотата си. В него отделни палати с изложения имат всички региони на Русия (преди години са били палати на републиките), отделно има тематични палати на Союзмултфилм, на Космонавтиката, на Словото и много, много други. За да се разгледа само той според мен са необходими поне три дним най-добре 5. Всичко е толкова занимателно и интересно, че можеш изцяло да се потопиш в дадената област.
В средата на ноември украсяваха 87 елхи подредени в редици след входа, всяка посветена на отделна област в Русия. Имаше и изложение на руската кухня в една прекрасна палата на два етажа, където освен щандовете с типична храна от различните области, която можеш да опиташ (избираш си какво и си го поръчваш), в средата имаше шоу на живо с 4-5 готвача. Опитахме храна от Якутска и Тулска област, от Бурятия и Алтай. Невероятно преживяване!
До колкото студа ни позволи се разходихме и по Тверски булевард, и по улица Арбатска – местата, където някога са били дворците на дворяните. Храмът Христос Спасител обиколихме само отвън, а за другият музеей комплекс Кремъл Измайлово, за Третяковската галерия и за къщата-музей на Пушкин не ни остана време. Открихме и музей на новогодишните играчки, който също за съжаление остана извън програмата. Не остана време и за круиз с корабче по реката. Но пък има толкова много причини да отидем отново! Вече знаем, че си заслужава във всяко едно отношение!