Как реагираха родителите ви, когато решихте да се разделите/разведете?

  • 7 877
  • 120
# 15
Аз се чудя за това с шамара - ти просто си стоеше, той мина, шляпна те и замина...
Предполагам не точно така.
Не защитавам никой, но всеки си има някакви граници. Двустранно е.
А тая ревност ей така ли се появи или помагаш малко, за да се провокира ей така от нищото...
Иначе все тая какво ще кажат вашите, техните, тия или ония. Решенията са си ваши. Говори, обсъдете и си поемете отговорността (и двамата), каквото и да предприемете.
Виж целия пост
# 16
Докато събираш пари за развода, започни да подготвяш и вашите малко по малко, че нещата не са такива каквито изглеждат. Аз живеех с родителите ми в различни градове, но не им спестявах дрязгите между мен и бившия ми мъж. Не са ме насърчавали да се разведа, но и никой не беше изненадан.
Виж целия пост
# 17
Друг мъж има ли на хоризонта? Питам, защото ако беше заради двата  шамара в миналото,да си си тръгнала вече дето се вика. А и от поста личи,че си охладняла , въпреки че "последната година се стараел. " Какви са тези предразсъдъци и робуване на родителско мнение ? Приказки, че детето няма да е прието при нова връзка?  Е , ма 21 век сме все пак! Разводи под път и над път! Много несигурно звучиш, чудя се какъв точно ти е проблема. Каквото и да предприемаш, трябва да си по- уверена. Голяма жена с дете си все пак. Така с това мислене твоето, да не стане от трън та на глог. Мисля, че тоя човек не го обичаш така или иначе и то не от днес, много депресивен ти е поста, явно всичко е счупено. В такъв случай си тръгва човек, стига да може да разчита на себе си да се оправи занапред. Няма толкова за умуване . Вече ,ако не можеш сама и трябва на родителите да разчиташ, става малко по- сложно, но не невъзможно. Те ,каквото и да говорят сега или по принцип каквото и да са им разбиранията , винаги биха застанали зад детето си, така мисля, още повече пишеш, че са добри хора.
Виж целия пост
# 18
Казах на родителите ми ден след като се изнесох с детето. Не са изпадали в шок, усещаха го. Майка ми ми е ревала година предварително "да не взема да свърша някоя глупост и да остана сама с дете" (и те също са с консервативно мислене). Пред свършен факт даже и не са го обсъждали.

Синът ми го прие зле, защото баща му направи голяма драма и го настройваше упорито дълго време.

"Детето винаги ще е чуждо за новия мъж". Ми то си е чуждо. Като свое, ако го заобича изисква време. Не разбирам какво означава новия човек да "обича детето като свое".
Моя мъж се грижи за семейството. Мисли за детето, интересува се, имат комуникация, общи занимания, учат уроци, съветва го. Дали мъжа ми си обича своето дете повече? Със сигурност. Нали си е негово.
Виж целия пост
# 19
При мен е дълга и широка. С две думи - нашите не са добре психически в последните две години. Едно време много споделях с майка ми, към днешна дата - нищо. Правих опити да ходя в тях, по време на най-гадните епизоди, видях, че става много тегаво.
С две думи - нищо не знаят.
Виж целия пост
# 20
Колкото по-малко знаят, толкова по-добре. И аз не съм занимавала нашите. Дадох им една кратка версия 3 изречения и това е. Имат много бегла идея какво е било и (за мен) това е най-добрия вариант.
Виж целия пост
# 21
Честно ли пак оправдавате шамари? Стига бе хора!!!
Виж целия пост
# 22
Естествено, че ме подкрепиха родителите ми при раздялата. А ако имаше шамари, сигурно те щяха да му налетят на бой. Joy Родителите трябва да оказват безрезервна подкрепа на децата си. Леле, представям си някой да бие дъщеря ми, а аз да я уча да стои, защото нямало да намери друг мъж?! Това е направо абсурдно.
Виж целия пост
# 23
Аз се чудя за това с шамара - ти просто си стоеше, той мина, шляпна те и замина...
Предполагам не точно така.
Не защитавам никой, но всеки си има някакви граници. Двустранно е.
А тая ревност ей така ли се появи или помагаш малко, за да се провокира ей така от нищото...

Това само мога да се надявам, че е някакъв смотан опит за майтап. Че иначе е страшно, ама много страшно.
Виж целия пост
# 24
Нищо не оправдавам, ако е към мен.
Ако са 2 шамара за 10тина години, явно са специфично насочени. Да си помисли по темата.. особено с ревността, добавена.
Ако си криеш някакви писания с друг мъж и очакваш твоя да е ок с това, ми не смятам, че е дошло от нищото.
То па изкарахте, че я пребива системно за добро утро... Тва другата крайност.
Виж целия пост
# 25
Авторката, я си задай въпроса: Наистина ли съм спокойна?
Наистина ли не внимаваш да не стъпиш накриво, да не погледнеш телефона, какво си обличаш, къде ходиш, с кого излизаш?
Животът с ревнив манипулативен мъж, който уж "обича" е по-лош и от ада!
Виж целия пост
# 26
Развод нямам. Но съжителство с мъж и последвала раздяла имам
Казах на майка ми че обмислям да се разделя с него изброих една-две причини(другите просто ги спестих)Тя каза че решението е мое, и ако не съм щастлива с този човек да късам и хвърлям.
Не се живее с човек,който по някакъв начин те манипулира,думата "компромис" трудно е приема и да те упреква за това че не вадиш "достатъчно пари" !
Виж целия пост
# 27
Ааа, няма един шамар, половин шамар, ама системно ли си пребивана или инцидентно и защо. Посегне ли - край. Така ме е учила майка ми, напомняте ми да го обясня профилактично и на 8-годишната ми дъщеря.
Виж целия пост
# 28
Шамарът никога не е сам! Обикновено върви в сандвич със системно психическо и финансово насилие. И подценяване, нарцисизъм ииии да ви е сладко!
Виж целия пост
# 29
Страха на авторката не е шока, а това, че ще ги разочарова. А най- точното чувство е срам!

Няма да коментирам живота ти и шамарите, а ще ти кажа какво начуквам в главата на дъщеря ми - че никога и при никакви обстоятелства не трябва да изпитва срам за действията на друго лице, че това не е нейния срам и че не трябва да се приспива с идеята за “ и по -зле има”
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия